Павел Петков Шойлеков е български офицер, генерал-майор от артилерийско-инженерното ведомство, началник на артилерията в Шуменския укрепен пункт през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) и командир на 12-а артилерийска бригада през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография Павел Шойлеков е роден на 24 септември 1867 г. в с. Клисура. На 4 септември 1883 г. постъпва на военна служба. На 7 ноември 1887 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в артилерията. На 7 ноември 1890 е произведен в чин поручик, а през 1893 г. като поручик от 2-ри артилерийски полк е командирован за обучение в Артилерийската и инженерна апликационна академия в Торино, Италия, която завършва през 1896 година (Цит: ВИ, № 43, 9 октомври 1893; № 57, 1 октомври 1896; Списък на генералите и офицерите (1905), с. 62), като междувременно през 1895 е произведен в чин капитан. През 1900 г. е командир на рота в Шуменския крепостен батальон, през 1904 г. е произведен в чин майор, а от 1909 г. е помощник-началник на Софийския артилерийски арсенал. През 1909 г. е произведен в чин подполковник.
Балкански войни (1912 – 1913) През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) подполковник Шойлеков е началник на артилерията в Шуменския укрепен пункт. На 25 май е произведен в чин полковник, а в периода (28 януари 1915 – 25 септември 1915) г. командва Шуменския крепостен артилерийски полк.
Първата световна война (1915 – 1918) По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Шойлеков е командир на 12-а артилерийска бригада. През 1918 г. е награден с Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове в средатаДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 23, а съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличиеДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 247 – 248. След края на войната, през 1919 г. е уволнен от служба.
Военни звания Подпоручик (7 ноември 1887) Поручик (7 ноември 1890) Капитан (1895) Майор (1904) Подполковник (1909) Полковник (24 май 1913) о. з. Генерал-майор
Награди Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове в средата (1918) Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие (1921) Орден „За заслуга“ на обикновена лента
Бележки
Източници
Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Девети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Носители на орден „За заслуга“ Категория:Родени в Клисура Категория:Възпитаници на Торинската военна академия