Монзеганския химн, известен също като „Маршът на Монако“, е националният химн на Монако. Първоначално е приет през 1848 г. с френски текст от Теофил Беландо де Кастро и музика от Теофил Беландо де Кастро и Франсоа-Анри-Жозеф Блейз. Настоящият официален текст, който е на монегаски, е написан през 1931 г. от Луис Нотари, докато настоящото музикално оформление е композирано през 1914 г. от Леон Джеин.

История Монегаският адвокат Теофил Беландо де Кастро пише френски текстове и композира музиката на първата версия на химна през 1841 г. По-късно френският музиколог Франсоа-Анри-Жозеф Блейз модифицира мелодията и прави няколко други незначителни промени. През 1848 г. Националната гвардия, създадена от принц Флорестан, приема песента на Беландо де Кастро и тя се превръща в „Марш на националните лоялисти“. През 1896 г. нов аранжимент за пиано, композиран от монегаския композитор Шарл Албрехт, е публикуван в Париж и озаглавен „Air National de Monaco“. През 1897 г. Декурсел, издател в Ница, отпечатва нова версия на композицията на Албрехт под номер 429 и озаглавена „Hymne National de Monaco“.

Години по-късно монегаският музикант Франсоа Белини оркестрира песента на Албрехт – този нов аранжимент за трио е преценен като твърде дълъг от хората през 1900 г. и спира да се изпълнява. Модерната версия е създадена от френския композитор Леон Джеин през 1914 г. и е изпълнена за първи път по време на двадесет и петата годишнина от началото на управлението на принц Албер. През 1931 г. монегаският поет Луи Нотари написва текстовете на монегаски език.

Фернан Бертран от Националния комитет на монегаските традиции по-късно опростява монегаските текстове, като същевременно запазва значението, защото на хората им е трудно да изпълнят първия стих, който има бърз ритъм. Бертран също отбеляза, че вторият куплет вече не се изпълнява. Това е версията, която днес се преподава в училищата на децата и която е известна на почти цялото население.

Текст Despoei tugiù, sciü d’u nostru paise Se ride aù ventu, u meme pavayun Despoei tugiù a curù russa e gianca E stà r’emblèma d’a nostra libertà Grandi e piciui, r’an tugiù respeta.

Amu ch'üna tradiçiun, Amu ch'üna religiun, Amu avüu per u nostru unù I meme Principi tugiù E ren nun ne scangera Tantu ch’u suriyu lüjerà ; Diu sempre n’agiüterà E ren nun ne scangera

Източници

Монако Категория:Национални символи на Монако Категория:Музика в Монако