Сър Джоузеф Лармор () е северноирландски физик и математик, който въвежда иновации в разбирането на електричеството, динамиката, термодинамиката и електронната теория на материята. Една от най-внушителните му разработки е „Етер и Материя“ – книга по теоретична физика публикувана през 1900 г.
Биография Роден е на 11 юли 1857 г. в Магерагал, Антрим, Великобритания, в семейството на Хю Лармор – магазинер от Белфаст, и Ана Райт. Учи в Кралската академична институция в Белфаст. Продължава образованието си в Кралския университет Белфаст, където изучава математика, а след това в Колеж „Св. Йоан“ в Кеймбридж, където става старши учител.
След като преподава няколко години физика в Националния университет на Ирландия в Галуей, той започва да преподава математика в Кеймбридж през 1885 г. През 1892 г. е приет като член на Кралското научно дружество в Лондон и става почетен сътрудник на Кралското научно дружество в Единбург през 1910 г.
През 1903 г. е назначен като Луказиански професор по математика в Кеймбридж.
Мотивиран от силната опозиция към Движение „Самоуправление за Ирландия“, през февруари 1911 г. Лармор се кандидатира и бива избран за член на парламента за район Кеймбриджки университет заедно с либералосъюзническата партия. Остава в парламента до общите избори през 1922 г., когато Ирландският въпрос е договорен. След пенсионирането си от Кеймбридж през 1932 г., Лармор се мести обратно в Северна Ирландия.
Лармор никога не се жени. Умира на 19 май 1942 г. в Хоулиуд, Северна Ирландия, на 84-годишна възраст.
Научна дейност Лармор предлага, че етерът може да бъде репрезентиран като хомогенна течна среда, която е перфектно несвиваема и еластична. Лармор вярвал, че етерът е отделна форма на материята. Той комбинира моделът на Лорд Келвин за въртящ се жиростат (виж Вихрова теория на атома) с тази теория.
Паралелно с развиването на Лоренцовата теория за етера, Лармор публикува Лоренцови трансформации във философските трудове на Кралското научно дружество през 1897 г. – няколко години преди Хендрик Лоренц (1899, 1904) и 8 години преди Алберт Айнщайн (1905). Въпреки това Лармор не разполага с правилните скоростни трансформации, включително законът за събиране на скоростите, който е по-късно открит от Анри Поанкаре. Лармор предвижда феноменът на времеразширяване, поне за електрони в орбита, и потвърждава че Лоренцово съкращение (свиване на дължината) би се получило за тела, чиито атоми са държани заедно от електромагнитни сили. В книгата си „Етер и Материя“ (1900), той отново показва Лоренцови трансформации, времеразширяване и свиване на дължината (третирайки ги като динамични, вместо кинематични ефекти). Лармор се противопоставя на теорията на относителността на Алберт Айнщайн, въпреки че за кратко време я признава. Лармор отхвърля както изкривяването на пространството, така и специалната теория на относителността, до степен в която твърди че абсолютното време е от фундаментално значение за астрономията (Лармор 1924, 1927).
Лармор вярва в това, че материята е съставена от частици движещи се в етера. Лармор също така вярва, че източникът на електрическия заряд е „частица“ (която още през 1894 нарича електрон). Впоследствие, в това което изглежда като първото специфично предвиждане на времеразширяване, той пише: "... индивидуални електрони описват съответни части от техните орбити за време, по-кратко от това на [останалата] система в съотношение (1 – v2/c2)1/2" (Лармор 1897).
Лармор вярва, че потокът от заредени частици съставлява тока в проводника (но не е част от атома). Лармор изчислява скоростта на енергийното лъчение от ускоряващ електрон. Той обяснява разделянето на спектралните линии в магнитно поле чрез трептенията на електроните.
През 1919 г. Лармор предлага, че слънчевите петна са само-регенериращо се динамоподобно явление върху повърхността на слънцето.
Признание почетна титла Доктор на законите (LL.D) от Глазгоуски университет (юни, 1901) удостоен с рицарско звание от крал Едуард VII (1909) награда Понцелет от Френската академия на науките (1918)
Вижте също Лоренцови трансформации Прецесия на Лармор Лармор (кратер)
Външни препратки Macrossan, M. N. „A note on relativity before Einstein“ , British Journal for the Philosophy of Science, 37 (1986): 232 – 234. Warwick, Andrew, „On the Role of the FitzGerald–Lorentz Contraction Hypothesis in the Development of Joseph Larmor's Electronic Theory of Matter“. Archive for History of Exact Sciences 43 (1991): 29 – 91.
A very short biography of Joseph Larmor „Ether and field theories in the late 19th century“, VictorianWeb: History of science in the Victorian era Papers of Sir Joseph Larmor . Janus, University of Cambridge.
Категория:Британски математици Категория:Британски физици Категория:Възпитаници на Кеймбриджкия университет Категория:Членове на Британското кралско научно дружество Категория:Членове на ордена на Британската империя Категория:Белфастци Категория:Родени в Северна Ирландия Категория:Починали в Северна Ирландия