Туруха́нск () е село, загубило статута си на град, административен център на Турухански район, Красноярски край, Русия. Разположено е при вливането на река Долна Тунгуска в река Енисей. Към 2010 г. има население от 4662 души. Всероссийская перепись населения 2010 года
История
Това е едно от най-старите руски селища в Сибир. Основано е от казаци през 1607 г. като зимно селище под името Нова Мангазея. Туруханск През 1619 г. е заселен с преселници от близкото селище Мангазея, което по това време е почти напълно разрушено от пожар. Бързо се превръща в център на търговията. През 1782 г. получава статут на уезден град в състава на Томска област. През 1809 г. става център на Турухански край. През 1822 г. градът губи административната си функция, постепенно запада и се превръща в село. В средата на XIX век селището е преместено на мястото на село Монастирское. Първоначалното селище днес се нарича Старотуруханск, а днешен Туруханск се е наричал Новотуруханск до 1917 г. През XIX и XX век селото служи като място за заточение. По различно време тук са заточени Юлий Мартов, Яков Свердлов, Лев Каменев, Марина Цветаева и други. В периода 1941 – 1956 г. тук са заточени и немци от Поволжието.
Население Население по години 1764 Туруханск // «Историческая энциклопедия Сибири» (2009) 1784 1801 1822 1842 1863 1897 250 743 498 365 394 248 212 1911 1970 Численность и размещение населения Красноярского края (по данным Всероссийской переписи населения 2002 года) 1979 1989 2002 Всероссийская перепись населения 2002 года 2010 160 3708 5611 8942 4849 4662
Климат Климатът в Туруханск е субполярен. Средната годишна температура е -5.9 °C, средната влажност на въздуха е 74%, а средното количество годишни валежи е около 597 mm.
Икономика В селото работи рибен завод, речно пристанище и летище. Служи като център за експедиции, търсещи нефт и газ в района. Летището е обновено през 2015 г. и обслужва редовни полети до Красноярск. През летните месеци има речен транспорт до Дудинка.
Източници
Категория:Села в Красноярски край