Великата социалистическа либийско-арабска народна джамахирия () e името на либийската държава от Декларация на създаването на народната власт (Declaration on the Establishment of the Authority of the People) от 2 март 1977 до падането на режима по време на Гражданската война през 2011 г. Текст на Declaration on the Establishment of the Authority of the PeopleВеликата социалистическа либийско-арабска народна произхожда от Арабска република Либия, която създадена през 1969 г. Според конституцията, властта би трябвало да бъде в ръцете на народни конгреси, национални комитети, профсъюзи и професионални обединения, но фактически е съсредоточена в ръцете на малка група хора около Муама ал Кадафи.

Според конституцията Джамахирията е ислямска социалистическа народна република. Законодателят е общият народен конгрес; някои от резолюциите му имат характер на основни права. Народната демокрация, провъзгласена от Конституцията, се основава от една страна на базата на демократични елементи като народни конгреси и комисии (без наличието на партии, които са забранено), а от другата страна на институции като революционни комитети, които не са подложени на законодателен контрол и упражняват действителната власт.

Политическа история След като се е освободила от колониалната власт на Кралство Италия, „Италианска Либия“ става Обединено Кралство Либия. През 1969 г. монархията е свалена, а държавата се преобразува в Арабската Република Либия. Революционният лидер Муамар ал Кадафи, преобразува Арабска Република Либия в т. нар. Джамахирия през 1977 г. като запазва конституционната декларация от 1969/1992 г. Текст на Constitutional Proclamation 1969/1992 Този държавен модел е описан в Зелената книга на Муамар ал Кадафи, която обединява социалистическите и ислямските теории за ислямския социализъм, отхвърля парламентарната демокрация, както и политическите партии и като трета теория за универсализма се стреми към пътя между капитализма и социализма. Libya profile. BBC News. 1 март 2017. Посетен на 21 май 2017. Друг елемент са панарабските цели във формата на съединение с други арабски държави, към които Кадафи се стреми да постигне, но безуспешно между 1972 г. до 1981 г. Callies de Salies, 4. (1995). Oberst Gaddafi in Bedrängnis.

Система на управление Муамар ал-Кадафи, лидер и ръководител на революцията от 1969 г. и до 1979 г. вече е официално държавен глава. След това запазва позицията си във властта без политическа пост. До избухването на Гражданската война през 2011 г. властта е съсредоточена в ръцете на Кадафи и кръг от хора около него, които контролират страната по неформален и непрозрачен начин.Werenfels, Isabelle. Qaddafis Libyen – Endlos stabil und reformresistent?. Stiftung Wissenschaft und Politik. Юли 2008.

Народеният комитет, начело с генералния секретар, е изпълнителната власт. Според закона държавния глава е генерален секретар на общия народен конгрес. На всеки четири години, членовете на местната народна конгреси избраха собственото си ръководство и секретарите на народна комитет чрез акламация. Ръководството на местния народен конгрес представиха локалните конгреси на следващото равнище в народен конгрес и имаха императивен мандат. Членовете на националния общ народен конгрес избират членовете на националния общ конгрес (кабинета) чрез акламация на годишната си среща. Der Brockhaus in fünf Bänden. Leipzig: F. A. Brockhaus, 2004. Print. p. 2811

Законодателната власт Общият народен конгрес е (Mu’tammar al-Sha’ab al ’AMM) върховен орган на законодателната власт. Ръководен е от генерален секретариат и се състои от приблизително 2700 представители на базови народни конгреси, които имат императивен мандат. Народният конгрес е законодателен орган и взаимодейства с общ народен комитет, чийто членове са министерски секретари. Една от функциите на Народния конгрес е, ролята му на посредник между масите, правителството и секретарите около 15.000 Die Regierungsform Libyens . Libyen.com. 10 юни 2017. на локалните основните народни конгреси. Всички законопроекти формално минават през основен демократичен процес, което ги прави бавни и сложни тъй като съответните конгреси се случват само един път в годината. Това дава на хардлайнери възможността да отлагат предложения за реформи до безкрай.Werenfels, Isabelle. Qaddafis Libyen – Endlos stabil und reformresistent?. Stiftung Wissenschaft und Politik. Юли 2008. Програмата на този процес е създадена от Кадафи като революционен лидер, който няма пост в пряко демократичната структура. Поради това насоките са негови програмни речи. Werenfels, Isabelle. Qaddafis Libyen – Endlos stabil und reformresistent?. Stiftung Wissenschaft und Politik. Юли 2008.

Секретариата на народния конгрес и секретарите на кабинета се определят от генералния секретар на общия народен конгрес и се потвърждават на годишния конгрес. Министрите от кабинета са отговорни за текущата работа на техните министерства.COUNTRY PROFILE: LIBYA. Library of Congress – Federal Research Division. Април 2005. Партии все още не са позволени.

Правна система Либийската съдебна система съществува на четири нива: обединени съдилища, които наказват малозначителни престъпления, първоинстанционен съд, който санкционира по-тежки нарушения, касационен съд и Върховен съд, който е последна инстанция. Общият народен конгрес назначава съдии във Върховния съд. Специални „революционни съдилища“ и военни съдилища работят извън юрисдикцията и наказват политически престъпления и престъпления срещу държавата.COUNTRY PROFILE: LIBYA. Library of Congress – Federal Research Division. Април 2005.

Революционен комитет Революционните комитети са основани през 1977 г. и целят да закрепят идеята за народна власт, но в действителност стриктно контролират и наблюдават лоялността на местните народни комисии и народни конгреси.Werenfels, Isabelle. Qaddafis Libyen – Endlos stabil und reformresistent?. Stiftung Wissenschaft und Politik. Юли 2008.De Guerlache, Helen. „Was nicht im Grünen Buch steht Gaddafis Libyen erwacht aus dem Dämmerschlaf der staatlichen Kontrolle. Nun bremsen vor allem soziale Traditionen den Neubeginn.“ Le Monde diplomatique 2006, 7th ed.: 14 – 15. Web.

През 80-те години революционните комитети все повече действат като репресивен специален трибунал и като защитната група, която се разграничава от редовните части на армията, с цел преследване на противници на режима и за манипулиране на съдебната система. Също така за тази цел са създадени въоръжени народните гвардии през 1990 г. Werenfels, Isabelle. Qaddafis Libyen – Endlos stabil und reformresistent?. Stiftung Wissenschaft und Politik. Юли 2008.

Племенни структури След първоначалните конфликти племената, в крайна сметка, се интегрират в системата на Кадафи.

Това е постигнато на фона на либийската пенсионна икономика чрез разпределянето на материални предимства и позиции сред най-влиятелните племена. За тази цел през 1993 г. са създадени народните лидерски комитети, в които са организирани традиционните елити и част от пенсионното разпределениеWerenfels, Isabelle. Qaddafis Libyen – Endlos stabil und reformresistent?. Stiftung Wissenschaft und Politik. Юли 2008.

Критика Легитимността и върховенството на закона са поставяни под въпрос, наред с други неща, зареди двойния характер на основно демократични институции, от една страна, и от друга на произволните действия на революционните институции. Werenfels, Isabelle. Qaddafis Libyen – Endlos stabil und reformresistent?. Stiftung Wissenschaft und Politik. Юли 2008. Според изследвания на SWP (the German Institute for International and Security Affairs, SWP) през 2008 г. е трудно да се прецени дали самото население на Либийската Арабска Джамахирия вижда структурите на управление толкова критично както западът. Публично известно и дори подкрепяно от Кадафи е желанието да се намалят базовите конгреси. Werenfels, Isabelle. Qaddafis Libyen – Endlos stabil und reformresistent?. Stiftung Wissenschaft und Politik. Юли 2008.De Guerlache, Helen. „Was nicht im Grünen Buch steht Gaddafis Libyen erwacht aus dem Dämmerschlaf der staatlichen Kontrolle. Nun bremsen vor allem soziale Traditionen den Neubeginn.“ Le Monde diplomatique 2006, 7th ed.: 14 – 15. Web. Една бризантена тема, също свободно обсъждана в обществото, е разпространената корупция; 2007 г. Либия е на 131-вото място от 179 в класирането на Transparency International.Werenfels, Isabelle. Qaddafis Libyen – Endlos stabil und reformresistent?. Stiftung Wissenschaft und Politik. Юли 2008.De Guerlache, Helen. „Was nicht im Grünen Buch steht Gaddafis Libyen erwacht aus dem Dämmerschlaf der staatlichen Kontrolle. Nun bremsen vor allem soziale Traditionen den Neubeginn.“ Le Monde diplomatique 2006, 7th ed.: 14 – 15. Web.

Източници

Категория:Политика на Либия