Зигибото I (; † сл. 1068/сл. 1084) е граф на Вайарн (1078 – 1084) и на река Мангфал (1067 – 1068) в Бавария и фогт на манастир Тегернзе (1048 – 1068).
Произход и управление Той е син на Пато фон Дилхинг († 1040), граф на Вайарн, фогт на манастир Тегернзе (1008/1017), господар на Дилхинг (1012 – 1020), който умира в бохемския поход през 1040 г. Брат е на Херанд I граф фон Фалкенщайн, господар на Гриклинген († сл. 1099), който е баща на граф Рудолф фон Фалкенщайн († сл. 9 юли 1133) и дядо на Зигибото IV фон Фалкенщайн (1126 – 1200).
От началото на 11 век резиденцията му е замък Вайарн (западен Розенхайм, над река Мангфал. Потомците му са 70 години фогти на манастир Тегернзе. Фамилията се сродява с графовете на замък Фалкенщайн, южно от Розенхайм/Горна Бавария. Правнукът му Зигибото IV фон Фалкенщайн пише през 1166 г. книгата Codex Falkensteinensis.
Фамилия Зигибото I се жени за Лютгард (погребана в манастир Тегернзе) и има две деца:Sigiboto I. Graf a.d.Mangfall, ww-person.comSigiboto I am der Mangfall, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.comSigiboto Von Weyarn, ancestry.com Зигибото II фон Вайарн († 10 февруари 1136, манастир Вайарн), от ок. 1070 г. граф на Вайарн-Нойенбург и Хартмансберг (ок. 1080 – 1085), фогт на Тегернзе (1113 – 1121), Зееон и Баумбург. През 1133 г. основава Августински манастир в замъка си Вайарн, става там монах; женен I. за Аделхайд фон Зулцбах († сл. 1130, пр. 1133), дъщеря на Гебхард II фон Зулцбах († 1085/1088) и Ирмгард фон Рот († 1101), II. във Виена за неизвестна. Наследен е от дъщеря му Гертруд фон Вайарн († ок. 1132), омъжена ок. 1125 г. за граф Рудолф I фон Фалкенщайн († сл. 1133).Sigiboto II von Weyarn, son of Sigiboto I Graf an der Mangfall & his wife Liutgard, fmg.ac Фридерун фон Вайарн (* 1099), омъжена за Хуго фон Щетелдорф-Лойтсорф († сл. 1130), прародители на род Лихтенщайн в Долна Австрия.
Литература Sigiboto I. Graf von Weyarn, Genealogie-Mittelalter Grafen von Weyarn, Genealogie-Mittelalter Grafen von Falkenstein-Hernstein, Genealogie-Mittelalter Dr. Wilhelm Wegener:GENEALOGISCHE TAFELN ZUR MITTELEUROPÄISCHEN GESCHICHTE, S. 216 Prof. Dr. Otto Dungern: GENEALOGISCHES HANDBUCH ZUR BAIRISCH-ÖSTERREICHISCHEN GESCHICHTE, S. 75 Friedrich Prinz: „Bayerns Adel im Hochmittelalter“ R. Bauerreis, Die Gf.en v. Neuburg-F. und die südbayer. Kl. im 12. Jh., SMGB 60, 1943, 77 – 81 – F. Tyroller, Die Mangfallgrafschaft, Das bayer. Inn-Oberland 29, 1958, 83 – 140 – Genealogie des altbayer. Adels im HochMA, 1962 – 69 – J.B. Freed, The Count of F.: Noble Self-Consciousness in Twelfth. Cent. Germany (Translations of the American Philos. Soc. 74/6) 1984 J. B. Freed, The Counts of Falkenstein: Noble Self-Consciousness in Twelfth-Century Germany. The American Philosophical Society, Philadelphia 1984, ISBN 0-87169-746-7 Detlev Schwennicke: Europäische Stammtafeln, Neue Folge, Band XVI., Tafel 48, Verlag: Vittorio Klostermann, Frankfurt a. M. 1995, ISBN 3-465-02741-8
Източници
Категория:Графове в Германия Категория:Родени през 11 век Категория:Починали през 11 век