Мери Тек (), родена Виктория Мария Августа Луиза Олга Павлина Клодина Агнес Тек (; * 26 май 1867, дворец Кенсингтън, Лондон; † 24 март 1953, Марлборо Хаус, Лондон) е кралица на Обединеното кралство и британските доминиони и императрица на Индия от 6 май 1910 г. до 20 януари 1936 г. като съпруга на крал-император Джордж V.
Родена и израснала в Лондон, тя е дъщеря на херцог Франц фон Тек, немски благородник, и принцеса Мери Аделаида Кеймбриджка, внучка на крал Джордж III. Тя е неофициално известна като „Мей“ по месеца на нейното раждане. На 24-годишна възраст е сгодена за сина на втория си братовчед принц Албърт Виктор, херцог на Кларънс и Ейвъндейл, най-големият син на принца на Уелс Едуард и втори по ред за трона. Шест седмици след обявяването на годежа той умира неочаквано по време на грипна пандемия. На следващата година се сгодява за единствения му оцелял брат Джордж, който впоследствие става крал. Преди възкачването на съпруга си тя е последователно херцогиня на Йорк, херцогиня на Корнуол и принцеса на Уелс.
Като кралица-консорт от 1910 г. Мери подкрепя съпруга си през Първата световна война, грижи се за лошото му здраве, и плава в големите политически промени, произтичащи от последиците от войната. След смъртта на Джордж през 1936 г. тя става кралица майка, когато най-големият й син Едуард VIII се възкачва на трона. Той обаче абдикира по-късно същата година, за да се ожени за два пъти разведената американска светска личност Уолис Симпсън. Тя подкрепя втория си син Джордж VI до смъртта му през 1952 г. Мери умира на следващата година, десет седмици преди внучката й Елизабет II да бъде коронясана. В нейна чест са кръстени океански кораб, боен крайцер и университет.
Ранен живот
Принцеса Виктория Мери Тек е родена на 26 май 1867 г. в двореца Кенсингтън, Лондон, в стаята, където е родена и кралица Виктория, дете на нейна първа братовчедка. Кралица Виктория идва да види бебето, като пише, че е „много хубаво, с красиви малки черти и много коса“."Queen Mary: A Lifetime of Gracious Service", The Times, с. 5, 25 March 1953
Бащата на принцесата е херцог Франц фон Тек, син на херцог Александър фон Вюртемберг от морганатичната му съпруга графиня Клаудина Редеи фон Киш-Реде. Майка й е принцеса Мария Аделаида Кеймбриджка, внучка на крал Джордж III и трето дете и най-малка дъщеря на принц Адолф, херцог на Кеймбридж, и на принцеса Августа фон Хесен-Касел."The Ancestry of the Princess May", Bow Bells: A Magazine of General Literature and Art for Family Reading, 23 (288), London: 31, 7 July 1893 Бебето е кръстено в кралския параклис на двореца Кенсингтън на 27 юли 1867 г. от Чарлз Томас Лонгли, архиепископ на Кентърбъри. Тримата й кръстници са кралица Виктория, принцът на Уелс (бъдещ крал Едуард VII и неин свекър), и нейната баба по майчина линия, принцеса Августа, херцогиня на Кеймбридж.The Times (London), Monday, 29 July 1867 с. 12 col. E
От ранна възраст е известна в семейството, приятелите и обществеността с умалителното име „Мей“ по месеца на нейното раждане.Pope-Hennessy, с. 24
Възпитанието й е „весело, но доста строго“.Pope-Hennessy, с. 66 Тя е най-голямото от четири деца и единствената дъщеря. Тя „се научи да упражнява присъщата си дискретност, твърдост и такт“, като разрешава дребните детски кавги на тримата си по-малки братя.Pope-Hennessy, с. 45 Играе с братовчедите си, децата на принца на Уелс, които са на еднаква възраст.Pope-Hennessy, с. 55 Израства в двореца Кенсингтън и в Уайт Лодж в Ричмънд Парк, който е предоставен от кралица Виктория на постоянен заем. Обучава се у дома от майка си и гувернантката (както и братята й, докато не бъдат изпратени в интернати).Pope-Hennessy, с. 68, 76, 123 Майка й прекарва необичайно дълго време с децата си за дама от нейното време и класа и привлича Мери в различни благотворителни инициативи, които включват посещение на жилищата на бедните.Pope-Hennessy, с. 68
Въпреки че Мери е правнучка на Джордж III, тя е само второстепенен член на британското кралско семейство. Баща й, херцогът на Тек, няма наследство или богатство и носи по-нисшето кралско обръщение „Светлейше височество“, защото бракът на родителите му е морганатичен.Pope-Hennessy, с. 36–37 Херцогинята на Тек получава парламентарна рента от 5000 британски лири и около 4000 британски лири годишно от майка си, херцогинята на Кеймбридж,Pope-Hennessy, с. 114 но дарява щедро на десетки благотворителни организации. Принц Франц е дълбоко задлъжнял и премества семейството си в чужбина с малък персонал през 1883 г., за да икономиса.Pope-Hennessy, с. 112 Те пътуват из цяла Европа, посещавайки различни роднини. За известно време остават във Флоренция, където Мей обича да посещава художествени галерии, църкви и музеи.Pope-Hennessy, с. 133 Тя говори свободно английски, немски и френски.
През 1885 г. семейството се завръща в Лондон и известно време живее на Честър Скуеър. Мери е близка с майка си и действа като неофициална секретарка, помагайки за организирането на партита и социални събития. Освен това е близка с леля си Августа, велика херцогиня на Мекленбург-Щрелиц, и й пише всяка седмица. По време на Първата световна война принцесата на Швеция Маргарет помага за предаването на писма от Мери до Августа, която живее на вражеска територия в Германия до смъртта си през 1916 г.Pope-Hennessy, с. 503–505
Годежи
През 1886 г. Мери е дебютантка във висшето общество в първия си сезон и е представена в двора. Нейният статут на единствената неомъжена британска принцеса, която не е потомък на кралица Виктория, я прави подходяща кандидатка за най-подходящия ерген на кралското семейство, принц Албърт Виктор, херцог на Кларънс и Ейвъндейл, най-голям син на нейния втори братовчед принца на Уелс.Дядото на Мей по майчина линия, принц Адолф, херцог на Кеймбридж, е брат на принц Едуард Август, херцог на Кент и Стратърн, който е баща на кралица Виктория, бабата на Албърт Виктор по бащина линия. На 3 декември 1891 г. в Лутън Ху, тогавашната селска резиденция на датския посланик Кристиан Фредерик де Фалбе, Албърт Виктор предлага брак на Мери и тя приема. Изборът на Мери за булка на херцога се дължи много на привързаността на кралица Виктория към нея, както и на нейния силен характер и чувство за дълг. Албърт Виктор обаче умира шест седмици по-късно, при повторение на световната грипна пандемия от 1889-90 г.Pope-Hennessy, с. 201
Братът на Албърт Виктор, принц Джордж, херцог на Йорк, сега втори по ред за трона, очевидно се сближава с Мери по време на техния общ траур и кралица Виктория все още я смята за подходяща кандидатка за съпруга на бъдещ крал.Edwards, с. 61 Обществеността също е разтревожена, че херцогът на Йорк трябва да се ожени и да уреди унаследяването. През май 1893 г. Джордж предлага брак и Мери приема. Скоро те са силно влюбени и бракът им е успешен. Джордж пише на Мери всеки ден, когато са разделени и за разлика от баща си никога не си взема любовница.Prochaska, Frank (January 2008) [September 2004], "Mary (1867–1953)", Oxford Dictionary of National Biography (online ed.), Oxford University Press
Херцогиня на Йорк
Мери се омъжва за принц Джордж, херцог на Йорк, в Лондон на 6 юли 1893 г. в Кралския параклис на двореца Сейнт Джеймс. Двойката живее в Йорк Котидж в имението Сандрингам в Норфолк и в апартаменти в двореца Сейнт Джеймс. Йорк Котидж е скромна къща за кралски особи, но е любима на Джордж, който харесва сравнително простия живот.Pope-Hennessy, с. 291
Имат шест деца: Едуард, Албърт, Мери, Хенри, Джордж и Джон. Те са дадени на грижите на бавачка, както е обичайно в семействата от висшата класа по онова време. Първата бавачка е уволнена за наглост, а втората за малтретиране на децата. Последната е заменена от нейната ефективна и много обичана помощничка Шарлот Джейн „Лала“ Бил.Wheeler-Bennett, с. 16–17 Понякога Мери и Джордж изглеждат като неангажирани родители. Отначало те не успяват да забележат малтретирането от страна на бавачката на синовете им Едуард и Албърт,Pope-Hennessy, с. 393 а най-малкият им син Джон е настанен в частна ферма в имението Сандрингам под грижите на Шарлот Бил, вероятно за да се скрие епилепсията му от обществеността. Въпреки суровия публичен имидж на Мери и ограничения й личен живот тя е грижовна майка и утешава децата си, когато страдат от строгата дисциплина на съпруга й.
Херцогът и херцогинята на Йорк изпълняват различни обществени задължения. През 1897 г. Мери става патрон на Лондонската гилдия по ръкоделие, наследявайки майка си. Гилдията, първоначално създадена като Лондонска гилдия през 1882 г., е преименувана няколко пъти и е кръстена на Мери между 1914 и 2010 г. Мострите от собствената й бродерия варират от седалки на столове до подложки за чаши за чай.напр. Mary, Queen of England (1943), Chair seat, Metropolitan Museum of Art; Queen Mary (1909), Tea cosy, Springhill, County Londonderry: National Trust
На 22 януари 1901 г. кралица Виктория умира и свекърът на Мери се възкачва на трона като Едуард VII. През по-голямата част от останалата част от годината Джордж и Мери са известни като „херцогът и херцогинята на Корнуол и Йорк“. В продължение на осем месеца те обикалят Британската империя, като посещават Гибралтар, Малта, Египет, Цейлон, Сингапур, Австралия, Нова Зеландия, Мавриций, Южна Африка и Канада. Нито една кралска особа не е предприемала толкова амбициозна обиколка досега. Тя се разплаква при мисълта да остави децата си, които трябва да бъдат оставени на грижите на баба и дядо, за толкова дълго време.Edwards, с. 115
Принцеса на Уелс На 9 ноември 1901 г., девет дни след пристигането си във Великобритания и на 60-ия рожден ден на краля, Джордж е обявен за принц на Уелс. Семейството премества лондонската си резиденция от двореца Сейнт Джеймс в Марлборо Хаус. Като принцеса на Уелс Мери придружава съпруга си при пътувания до Австро-Унгария и Вюртемберг през 1904 г. На следващата година тя ражда последното им дете Джон. Раждането е тежко и въпреки че тя се възстановява бързо, новороденият й син получава респираторни проблеми.Edwards, с. 142–143
От октомври 1905 г. принцът и принцесата на Уелс предприемат още едно 8-месечна обиколка, този път в Индия, и децата отново са оставени на грижите на своите баби и дядовци.Edwards, с. 146 Минават през Египет в двете посоки и на връщане спират в Гърция. Обиколката е почти веднага последвана от пътуване до Испания за сватбата на крал Алфонсо XIII с Виктория Евгения фон Батенберг, на която булката и младоженецът избягват на косъм убийство.Шофьорът на техния автобус и над дузина зрители са убити от бомба, хвърлена от анархиста Матео Морал Само седмица след завръщането си във Великобритания Мери и Джордж отиват в Норвегия за коронацията на девера и сестрата на Джордж, крал Хокон VII и кралица Мод.Pope-Hennessy, с. 407
Кралица и императрица-консорт
На 6 май 1910 г. крал Едуард VII умира. Съпругът на Мери се възкачва на трона и тя става кралица-консорт. Когато съпругът й я моли да се откаже от едно от двете си официални имена, Виктория Мери, тя избира да се казва Мери, предпочитайки да не бъде известна със същото обръщение като бабата на съпруга си, кралица Виктория.Pope-Hennessy, с. 421 Тя е първата британска кралица, родена във Великобритания след Катрин Пар. Мери е коронясана заедно със съпруга си на коронацията на 22 юни 1911 г. в Уестминстърското абатство в Лондон. По-късно през годината кралят и кралицата пътуват до Индия за Дърбар в Делхи (масова асамблея), проведен на 12 декември 1911 г., и обикалят субконтинента като император и императрица на Индия, завръщайки се във Великобритания през февруари.Pope-Hennessy, с. 452–463
Началото на периода на Мери като съпруг я води до конфликт със свекърва й, кралица Александра. Въпреки че двете са в приятелски отношения, Александра е инатлива; тя поисква предимство пред Мери на погребението на Едуард VII, бавно напуска Бъкингамския дворец и запазва някои от кралските бижута, които трябва да бъдат предадени на новата кралица.Edwards, с. 182–193