Константин Николов Митов е български офицер, полковник, командир на 4-ти ескадрон от 3-ти конен полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на командир на дивизион в 8-и конен полк (1915 – 1916), командир на 3-ти конен полк (1916 – 1917), на 1-ви конен полк (1917), на 11-и конен полк (1917 – 1918) и на 6-а конна бригада (1918) през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография Константин Митов е роден на 26 март 1873 г. в София. На 2 август 1892 завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище с 14-и випуск, произведен е в чин подпоручик и зачислен в кавалерията. На 2 август 1896 г. е произведен в чин поручик. През 1900 г. е адютант в Кавалерийската инспекция, от която длъжност през 1902 г. е командирован за обучение в Офицерската кавалерийска школа в Санкт Петербург, Русия. (Цит: ВИ, № 84, 29 август 1902; № 140, 30 декември 1904; Списък на генералите и офицерите (1903), с. 171) През 1902 г. е произведен в чин ротмистър, а през 1904 г. завършва кавалерийската школа. След завръщането си заема длъжността инструктор в Кавалерийската школа. През 1907 г. е командир на 3-ти ескадрон от Лейбгвардейския конен полк. На 30 декември 1908 г. е произведен в чин майор.
Майор Митов взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като командир на 4-ти ескадрон от 3-ти конен полк, като по време на Междусъюзническата война на 14 юли 1913 е произведен в чин подполковник. В началото на 1915 г. е назначен за командир на дивизион в 8-и конен полк.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Митов командва поверения му дивизион до 25 юни 1916 г., когато е назначен за командир на 3-ти конен полк. На 5 октомври 1916 г. е произведен в чин полковник. На 17 януари 1917 г. поема командването на 1-ви конен полк, за която служба през 1918 г. е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас.ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 305. От 14 септември същата година на 11-и конен полк, а от 5 април 1918 г. на 6-а конна бригада.
След войната служи като командир на 2-ра конна бригада до 27 октомври 1919 г., когато е уволнен от служба. През 1921 г. със заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната орденът му „За храброст“ е потвърден.ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 259 – 260
Военни звания Подпоручик (2 август 1892) Поручик (2 август 1896) Ротмистър (1902) Майор (30 декември 1908) Подполковник (14 юли 1913) Полковник (5 октомври 1916)
Образование Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1892) Офицерска кавалерийска школа в Санкт Петербург, Русия (1902 – 1904)
Награди Кръст за независимостта на България 1908 (1909) Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас (1918, 1921) Орден „Св. Александър“ V степен с мечове по средата
Бележки
Източници
Категория:Български полковници Категория:Четиринадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ V степен Категория:Родени в София