Понятието социализъм се отнася до голяма група теории за организацията на икономиката и обществото, основана на публичната собственост и управление на средствата за производство и разпределение на благата.: „1. Държавен и обществен строй, при който обществената собственост на средствата за производство е основа на производствените отношения. 2. Учение за изграждането на такъв строй.“ Понятието се отнася и до общество, характеризиращо се със свободен и равен достъп до ресурси за отделния индивид, с егалитарни методи за компенсация. В частност „социализъм“ се употребява като самоназоваване на обществено-политическата, икономическа и идеологическа система, изградена от тоталитарните режими в Съветския съюз и страните от неговата сфера на влияние.
Най-общо социалистите споделят възгледа, че капитализмът несправедливо концентрира власт и богатства в малка част от обществото, която контролира капитала чрез експлоатация на труда на наемния работник, създава неравенство в обществото, не предоставя на всички равни възможности за увеличаване на собствения потенциал и не употребява технологиите и ресурсите в максимална степен в интерес на всички. Поради това социалистите се застъпват за създаване на общество, позволяващо широкото приложение на модерните технологии за рационализиране на икономиката, елиминирайки анархията в производството на капитализма, както и „по-равното“ разпределение на властта и богатствата на база на количеството работа, изразходвана за производството. Има значително разногласие сред социалистите как и до каква степен това може да бъде постигнато.
Социализмът не е конкретна философия с фиксирана доктрина или програма; разновидностите му, които понякога си противоречат, изповядват различна степен на социален интервенционизъм и икономическа рационализация, обикновено под формата на планова икономика. Друг белег на социалистическото движение е разделението между реформисти и революционери, различаващи се във възгледа си за това как трябва да бъде постигнато социалистическото общество. Някои социалисти изповядват идеята за цялостна национализация на средствата за производство, разпространение и обмен; други залагат на държавния контрол върху капитала в рамките на пазарна икономика. Социалистите, обикновено самоназоваващи се комунисти, вдъхновени от съветския модел, се застъпват за създаването на централно-планова икономика, ръководена от държавата, която притежава средствата за производство. Други, в това число югославските, унгарските, германските и китайските комунисти през 70-те и 80-те години на 20 в., въвеждат различни форми на пазарен социализъм, комбинирайки кооперативни модели и модели на обществената собственост със свободния пазар на обмяната и свободна ценова система (но не и свободни цени на средствата за производство).
Философия Социалистите се придържат към един разнообразен обхват от философски възгледи. Марксисткият социализъм е материалистичен и има за цел поверяване на историческия материализъм. Много форми на социалистическата теория твърдят, че човешкото поведение е до голяма степен оформено от социалната среда. В частност, марксизмът и социалистите, вдъхновени от марксистката теория, твърдят, че социалните нрави, ценности, културни следи и икономически практики са социални творби и не са резултат от неизменен природен закон. Върховната цел на марксистите-социалисти е еманципация на труда от отблъскващата работа. Марксистите смятат, че освобождаването на личността от нуждата да извършва отблъскваща работа, за да получава блага, би позволило на хората да преследват собствените си интереси и да развият собствените си таланти, без да бъдат принуждавани да извършват труд за други. За марксистите, степента на икономическо развитие, в която това би било възможно, понякога наречена „чист комунизъм“, зависи от напредъка на продуктивната способност на обществото.
Социалистите обикновено твърдят, че капитализмът концентрира власт и богатство в малък дял от обществото, което контролира начините на производство и извлича богатството си чрез система за експлоатация. Това създава общество на слоеве, базирано на неравните социални взаимоотношения, което не успява да предостави равни възможности за всяка личност да максимизира своя потенциал и не използва наличната технология и ресурси в техния максимален обем в интерес на обществото.
Икономическа теория В икономиката под социализъм се разбира стопанска система, при която държавата и/или работниците притежават и управляват средствата за производство, а в различна степен в отделните разновидности на социализма – и разпределението на стоки и услуги. В случая установяване на обществена или работническа собственост означава одържавяване, създаване на кооперации, а в някои случаи и установяване на частна собственост на работниците.
Целта на социалистическата икономика е да задоволява по-ефективно търсенето на стоки и услуги, избягвайки усложнените отношения, свързани с частната собственост, които социалистите по принцип смятат за остарели и възпрепятстващи възможностите за производство.
Съществуват различни определения за социалистическа икономика. В някои от тях тя изключва напълно частната собственост, заплащането на труда и паричните отношения, при други част от тези елементи се запазват, но пазарната икономика и частната собственост са заменени с икономическо планиране, а трети се ограничават до значителен дял на държавните или кооперативни предприятия при частично или пълно отсъствие на планиране.
Социалистическа планова икономика Тази форма на социализъм съчетава обществена собственост и управление на средствата за производство с централно държавно планиране на стопанския живот. При нея решенията за количествата стоки и услуги, които трябва да бъдат произведени, както и тяхното разпределение, се планира предварително от държавната администрация. Исторически централизираната планова икономика обикновено е реализирана в съчетание с еднопартийна политическа система, например в социалистическите страни от 20 век.
В икономиката на Съветския съюз държавната собственост на средствата за производство е комбинирана с централно планиране на стоките и услугите, които трябва да се произвеждат, начина на производството, количествата и техните цени. Съветското планиране е разглеждано като алтернатива на пазарните механизми (търсене и предлагане) за определяне на цените и произвежданите количества. По време на Голямата депресия мнозина социалисти разглеждат съветския модел като решение за недостатъците на капитализма – монополизъм, цикличност, безработица, неравномерно разпределение на богатството и експлоатация на работниците.
Още в средата на 20 век неокласическите либерални икономисти, като Фридрих Хайек и Милтън Фридман, смятат, че социалистическите планови икономики са обречени на провал, тъй като планиращите не могат да придобият информацията, разпространявана чрез пазарния механизъм, а участниците в икономиката са лишени от адекватна мотивация. Със започналата през 70-те години стагнация на съветската икономика част от тези аргументи започват да се възприемат и от социалистическите икономисти.
Също в средата на века полският икономист Оскар Ланге, ранен привърженик на пазарния социализъм, предлага цените и инвестициите да се определят от централен орган, но използвайки принципа на търсенето и предлагането, като притежаваните от държавата доставчици фиксират цените на нивото на маргиналната стойност, наподобявайки ценовите нива при съвършена конкуренция. При този модел, който никога не е реализиран на практика, планиращият орган трябва да преразпределя печалбите, за да осигури относително равенство на доходите.
Направлявана от държавата икономика
Държавен социализъм се използва за класифициране на всеки вид социалистическа философия, която се застъпва за собственост на държавния апарат върху средствата за производство, или като преходен етап между капитализма и социализма, или като крайна цел сама по себе си.
В биографията на британския лейбъристки министър-председател от 1945 г. Клемент Атли, Франсис Бекет твърди: „Правителството ... искаше това, което по-късно стана известно като смесена икономика“.Beckett, Francis, Clem Attlee, (2007) Politico's.
Национализацията във Великобритания е постигната чрез експроприация на индустрията (т.е. с компенсация). British Aerospace е комбинация от големите авиостроителни компании British Aircraft Corporation, Hawker Siddeley и други. British Shipbuilders е комбинация от големи авиостроителни компании, включваща Cammell Laird, Govan Shipbuilders, Swan Hunter, и Yarrow Shipbuilders; национализацията на въглищните мини през 1947 г. създава въглищен борд, натоварен с въгледобивната промишленост с търговска цел, така че да бъде в състояние да заплати дължимите лихви по облигации, които са конвертирани от акциите на бившите собственици на мини.
Пазарен социализъм
Пазарният социализъм се състои от публично или общо притежавани предприятия, извършващи дейност в пазарната икономика. Това е система, която използва пазара и паричните цени за разпределение и отчитане на средствата за производство, като по този начин запазва процеса на натрупване на капитал. Реализираната печалба се използва за пряко възнаграждаване на работниците и служителите или финансиране на обществените институции.Comparing Economic Systems in the Twenty-First Century, 2003, by Gregory and Stuart. ISBN 0-618-26181-8. (P.142): „Това е икономическа система, която комбинира обществената собственост на капитала с пазарното разпределение на капитала ... Държавата е собственик на средствата за производство, и връща натрупаното на обществото като цяло.“. В държавно-ориентираните форми на пазарен социализъм, в които държавните предприятия се опитват да максимизират печалбата си, тя може да се използва за финансирането на правителствени програми и услуги чрез социален дивидент, премахвайки или значително намалявайки необходимостта от различните форми на облагане, които съществуват в капиталистическите системи. Неокласическият икономист Леон Валрас смята, че социалистическа икономика, основана на държавна собственост на земята и природните ресурси, би трябвало да осигури средства за обществените финанси, които да направят данъците върху доходите ненужни. Югославия въвежда пазарна социалистическа икономика, основаваща се на кооперации и работническо самоуправление.
Настоящата икономическа система в Китай е официално озаглавена социалистическа пазарна икономика с китайски характеристики. Тя съчетава голям държавен сектор, който включва управлението на икономиката и на когото по закон статута на публична собственост е гарантиран, с частния сектор, основно ангажиран в производството на стоки и леката промишленост и който е от 33% до над 70% от БВП, генериран през 2005 г. Към 2005 г. обаче, тези пазарно-ориентирани реформи, включващи приватизация, на практика спират и даже са частично обърнати. Настоящата китайска икономика се състои от 150 корпоратизирани държавни предприятия, които отговарят пряко пред централното правителство на Китай. До 2008 г., тези държавни корпорации се развиват все по-динамично и генерират голямо увеличение на приходите за държавата, в резултат на което държавния сектор повежда възстановяването по време на финансовата криза от 2009 г., отчитайки по-голямата част от икономическия растеж на Китай.
Децентрализирана планова икономика
Обществена и политическа теория .Владимир Илич Ленин„To the Rural Poor“ (1903); Collected Works, Vol 6, p. 366
В този контекст, социализъм се използва за обозначаване на политическо движение, политическа философия и хипотетичната форма на обществото, която тези движения се стремят да постигнат. В резултат на това, в политически контекст, социализъм се използва за стратегията (за постигане на социалистическото общество) или политиките, насърчавани от социалистическите организации и социалистическите политически партии, като всички гореизброени нямат връзка към социализма като социално-икономическа система.
Марксизъм