Александър Манолов Манолов е български офицер, полковник, помощник-началник на разузнавателна секция в щаба на 1-ва армия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на щаба на 11-а пехотна македонска дивизия и началник на щаба на 8-а пехотна тунджанска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография Александър Манолов е роден на 27 октомври 1879 г. в София. На 2 август 1896 постъпва на военна служба. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище с 21-ви випуск, през 1900 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 6-и пехотен търновски полк. На 2 август 1903 г. е произведен в чин поручик. През 1905 г. като офицер от 10-и пехотен родопски полк е командирован за обучение в Академия на ГЩ в Торино, Италия, която завършва през 1909 година, (Цит: ЦВА ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 11; ВИ, № 78, 26 юли 1905; № 92, 3 септември 1909; Списък на офицерите (1908), с. 161) като през 1908 г. е произведен в чин капитан. През 1909 г. служи в 10-и пехотен родопски полк, след което от 1911 г. е преподавател във Военното училище.
Капитан Манолов взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като помощник-началник на разузнавателна секция в щаба на 1-ва армия, като на 18 май 1913 е произведен в чин майор. След края на войните отново преподава във Военното училище.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) майор Манолов е началник на щаба на 11-а пехотна македонска дивизия, след което е началник на щаба на 8-а пехотна тунджанска дивизия. На 10 октомври 1916 г. е произведен в чин подполковник. През 1917 г., като командир на 1-ва бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас.ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 49 През 1921 г. съгласно заповед № 355/1921 г. по Министерството на войната за службата си като началник на щаба на 11-а пехотна македонска дивизия е награден с Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас.ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 132 – 133
След войната на 1 април 1919 е произведен в чин полковник и служи като помощник-началник на щаба на армията, след което е началник на наблюдателна служба в щаба на армията. Уволнен е от служба през 1923 година.
Военни звания Подпоручик (1900) Поручик (2 август 1903) Капитан (1908) Майор (18 май 1913) Подполковник (10 октомври 1916) Полковник (1 април 1919)
Образование Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1900) Академия на ГЩ в Торино, Италия (1905 – 1909)
Награди Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас Орден „Св. Александър“ V степен с мечове по средата Народен орден „За военна заслуга“ V степен с военно отличие
Бележки
Източници
Категория:Български полковници Категория:Двадесет и първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ V степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Родени в София Категория:Възпитаници на Торинската военна академия