Михаил Кантакузин Шейтаноглу () е изключително влиятелен османски магнат и приближен на великия везир Мехмед паша Соколович. Носи османското си име Шейтаноглу (Син на дявола) заради интригите и влиянието, което има в османския двор при управлението на Сюлейман Великолепни и най-вече на Селим II. Обесен на входа на двореца си в Анхиало на 3 март 1578 г. по разпореждане на султан Мурад III*.

Михаил Кантакузин провокира и убеждава избрания с негова помощ вселенски патриарх Йоасаф II през 1561 г. да признае царския титул на братовчед му – Иван Грозни. Друг патриарх и негов съгражданин, издигнат с благословията му – Йеремия II, издига в ранг патриаршия – руската православна църква.

Титул Архонт на Константинопол. Подпечатва кореспонденцията си с двуглав орел. Неговият замисъл и изпълнението за признаването на царския титул на Иван Грозни от Вселенската патриаршия, струват детронирането на патриарх Йоасаф II Константинополски. След обесването му, неговият фаворит и опекун Йеремия II Константинополски успява да удостои с патриаршеско достойнство Руската православна църква, нареждайки я пета в диптиха, където е до днес на мястото на историческата Търновска патриаршия. Повечето изследователи са на мнение, че патриарх Йеремия II е родственик на Шейтаноглу, макар за това да няма преки доказателства.

Произход Михаил Кантакузин е потомък на рода Кантакузини.Finlay, George (1856). The History of Greece under Othoman and Venetian Domination. Edinburgh and London: William Blackwood and Sons. İnalcık, Halil (1997). An Economic and Social History of the Ottoman Empire. Volume One, 1300 – 1600. Cambridge: Cambridge University Press. ISBN 0-521-57456-0.Pp.188 – 189 Баща му се казва Димитър Кантакузин, а негов дядо е Димитър I Кантакузин, деспот на Морея. Посредством Ирина Асенина се явява пряк потомък и на българския царски род Асеневци.

Потомство Самият Михаил Кантакузин, по-известен като Шейтаноглу, има трима сина и две дъщери. Наследниците на синовете му Андроник и Йоани обсебват властта през целия XVII век на двете дунавски княжества Влашко и Молдова - до поверяването им на фанариотите от 1716 г.Кантакузини

Синът му Йоани сродява фамилията му Кантакузино с друга византийско-генуезка фамилия, прераснала във фанариотска – Росети. Потомци на другия син на Шейтаноглу – Андроник са бъдещия министър-председател на Румъния – Георге Григоре Кантакузино, както съпругата на първия държавен глава на Албания – Вилхелм фон Вид. От руския клон на фамилията Кантакузино, Михаил Михайлович Кантакузин-Сперански се жени за Джулия Грант, внучка на президента на САЩ – Юлисис Грант.

След прутския поход част от рода Кантакузино се изселва в Руската империя, формирайки руския клон на фамилията посредством наследници на внука му и постелник на Влашко – Константин Кантакузино. Наследници на влашкия постелник, и внук на Шейтаноглу, са последните влашки владетели Константин Бранковяну и Стефан Кантакузин, преди фанариотите да бъдат поставени начело на Влахия от 1716 г.

Родословно дърво на фамилията Кантакузино

Михаил Кантакузин Шейтаноглу (1510–1578) Андроник Кантакузино (1553–1601) Михай Думитрашку Кантакузино (1620–1686), владетел на Молдова Йордаке (ум. 1663) Тодореску (ум. 1685) Йоница (1664–1692) Йордаке (1688–1758) Йоница (1721–1789) Матей (1750–1817) Александър Кантакузин (1787–1841), руски благородник и гръцки политик Александро Кантакузино (1811–1884), румънски държавник и министър Йордаке (ум. 1700) Йордаке (ум. 1740) Константин (ум. 1740) Йордаке Ставраки (1740–1826), владетел на Молдова Константин (1778–1843) Ласкар (1805–1885) Константин Кантакузино-Пашкану (1856–1927), румънски политик Николас (1811–1840), женен за Лучия Палади (1821–1860) Пулхерия (1840–1865), омъжена за Емил Карл фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (1824-1878) Лучия фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (1859-1903), омъжена за Виктор фон Шьонбург-Валденбург (1856-1888) София фон Шьонбург-Валденбург (1885-1936), омъжена за Вилхелм фон Вид Григоре (1779–1809) Елизабета Щирбей (1805–1874), владетелка на Влахия Александру (1786–1832) Йоан Канкатузино (1829–1897), каймакам на Молдова Константин Кантакузино (постелник) (1598–1663), женен за Елина Кантакузино Драгичи Кантакузино (1630–1667) Първу (ум. 1696) Първу (1689–1751) Йоан (ум. 1749) Йордаке (1747–1803) Константин Кантакузино (каймакам) (1793–1877), каймакам на Влахия Йон Кантакузино (1825–1878), румънски политик Йон Кантакузино-син (1863–1934), румънски лекар, политик и министър Адолф (1839–1911) Скарлат Кантакузино (1874–1949), румънски поет и дипломат Григоре (1800–1849) Георге Григоре Кантакузино (1833–1913), министър-председател на Румъния Михаил Кантакузино (1867–1928), румънски политик, министър и кмет на Букурещ Константин Кантакузино (авиатор) (1905–1958), румънски летец от ВСВ Григоре Георге Кантакузино (1872–1930), кмет на Букурещ, женен за Александрина Кантакузино (1876–1944), политическа активистка и феминистка Александру Кантакузино (1901–1939), румънски политик Матей (ум. 1742) Първу Кантакузино (ум. 1769), бан на Олтения (Крайова), водач на антиосманско въстание през 1769 г. по време на руско-турска война (1768 – 1774) Константин (ум. 1761) Йоан (1756–1828) Николае (1790–1857) Василе (1818–1906) Матей Кантакузино (1855–1925), румънски политик, министър и кмет на Яш Николае (1864–1948) Георги Матей Кантакузино (1899–1960), румънски архитект, художник и есеист Щербан Кантакузино (1928–2018), архитект Мария Кантакузино (1820–1898), художествен модел Родион Кантакузино (1725–1774) Николай Кантакузин (1761–1841) Родион (1812–1880) Михаил Кантакузин-Сперански (1847–1894) Михаил Михайлович Кантакузин-Сперански (1875–1955), руски дипломат, женен за Джулия Грант (1876–1975), внучка на Юлисис Грант, американски генерал, политик и президент на САЩ Александър (1813–1857) Олга Кантакузина-Алтиери (1843–1929), писателка Иван (1816–1888) Павел (1852–1922) Георги (1881–1950) Пиер (1922–1975) Амвросий Кантакузин (1947–2009), епископ на Руската православна църква зад граница Щербан Кантакузин (1634–1688), владетел на Влахия (1678–1688) Георге Кантакузино (1673–1739) Тома (1714–1762) Матей (1745–1817) Йордаке (1775–1827) Константин (1811–1876) Георге Кантакузино (1845–1898), румънски политик и министър Константин (1847–1920), женен за Сабина Кантакузино (1863–1944), дъщеря на Йон Братиану и румънска писателка Георге (1815–1890) Йоан (1847–1911) Георге Кантакузино-Границерул (1869–1937), румънски политик и деятел на Желязната гвардия Йоан Раду (1885–1950), женен за Мария Филоти (1883–1956), актриса Йон Филоти Кантакузино (1908–1975), румънски писател и филмов продуцент Георге Кантакузино (историк) (1937–2019), румънски историк и археолог Щербан Кантакузино (артист) (1941–2011), румънски актьор Йоана Кантакузино (1895–1951), румънска авиаторка, пилот и първия началник на авиационно училище в Румъния Касандра Кантакузино (1685–1713), владетелка на Молдова и съпруга на Димитрие Кантемир Станка Кантакузино (1637–1699), съпруга на Матей Бранковяну и майка на Константин Бранковяну Константин Кантакузино (столник) (1639–1716), столник и логотет на Влахия Стефан Кантакузин (1675–1716), владетел на Влахия (1714–1716), женен за Пауна Кантакузино (ум. 1740) Раду Кантакузино (1699–1761) Михай Кантакузино (1640–1716) Матей (ум. 1685) Тома Кантакузино (ум. 1721) Йоани (ум. 1570) Бела Росети (Кантакузино), съпруга на Ласкар Росети, родоначалник на фанариотската фамилия Росети с византийски и генуезки корени и майка на Антон Росети, владетел на Молдова

Биография Шейтаноглу е пословичен в историята със своето богатство, с което съперничел на османския султан и падишах. Дължал го най-вече на поморийските солници, върху които имал монополно господство за добива и продажбата на сол, защото това му се позволявало от най-близкия негов приятел, съидейник и покровител – Мехмед паша Соколович. За да е далеч от хорските очи и съгледвачите-бостанджии, Шейтаноглу издига свой дворец в Анхиало на стойност 20 000 дуката. Също така търгува с Великото Московско княжество, откъдето внася кожи. Занимава се с промишлен риболов за времето си. Само годишния му доход възлизал на 60 000 дуката, космическа за времето си сума**.

Богатството му позволява да изгради и въоръжи със свои средства 60 галери след известната битка при Лепанто. Сам фаворизира, издига и сваля вселенски патриарси като Митрофан III Константинополски и Йоасаф II Константинополски. Също така сваля влашкия владетел Петру II Младия. Дворецът му в Анхиало е конфискуван през юли 1576 г., след като Шейтаноглу е обвинен в заговор за детронирането на султан Мурад III. Синът му Андроник Кантакузин обаче успява да спаси голяма част от бащиното си богатство и дори номинира за владетел пред османския двор – Михай Витязул.

С него се среща Стефан Герлах, който бил заблуждаван от Шейтаноглу, че последният има английски корени. ЗА ПРОИЗХОДА НА МИХАИЛ КАНТАКУЗИН (? – 1577)

Семейство Бащата на Шейтаноглу се е казвал Димитър, и е внук на морейския деспот Димитър I Кантакузин, т.е. морейският деспот е прадядо на Шейтаноглу. Посредством своя прадядо, Шейтаноглу е сроден и с последната императорска византийска фамилия на Палеолозите. Михаил Кантакузин Шейтаноглу е имал сестра, която живеела в Трикала.

От втората си съпруга, дъщеря на влашкия владетел Мирчо V Чобан, която не пожелала да го последва в Константинопол, където той живее[Iorga, Nicolae (1935). Byzance après Byzance (in French). Bucharest: Editions de l'Institut d'études byzantines,pp.115 – 116], Михаил Кантакузин има трима сина – Андроник, Димитър (роден 1566 г.) и Йоани (роден 1570 г.), а от първата си жена с неизвестно име има две дъщери.

Влиянието и интригите на Шейтаноглу в Константинопол били пословични за времето си и заради това със своя оригинален прякор, символизиращ неговата комбинативност, безкомпромистност и хитрост, той останал завинаги в историята***.

Източници

Бележки Случайно или не, точно 300 години по-късно, на датата на обесването на родоначалника на фамилията Кантакузино – е подписан Санстефанския договор; По това време доходите на османската хазна от Влашко и Молдова били съответно – 104 237 дуката и 50 000 дуката годишно. Включително и в изкуството и литературата, приемайки се, че Шейтаноглу е един от прототипите на физическия убиец на Фьодор Павлович Карамазов – Павел Смердяков (заедно с любимия опричник Малюта Скуратов). Тримата „законни“ синове на „стария“ Карамазов, от романа „Братя Карамазови“, носят имената на руски владетели: Митя, Иван и Альоша.

Категория:Османистика Категория:История на Поморие Категория:Екзекутирани в Османската империя Категория:Фанариоти Категория:Поморийци Категория:Кантакузини Категория:Асеневци Категория:Алерамичи Категория:Палеолози