Каменица () е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.

География

Село Каменица се намира в котловината Висок, на 26 километра северно от Цариброд. Разположено е в централната част на източния дял на Висок – Горни Висок, от двете страни на Каменичка река, приток на река Височица (Височница).

Землището на селото граничи със землищата на следните селища: Больев дол – на изток, Славиня на запад, Изатовци на юг и Сенокос и Росомач – на север.

Махалите на селото са Горня мала, Долня мала и Сред село̀.

Топоними Землището на Каменица е разделено от река Каменичка на две части – източна и западна. По-големият дял от разположената на изток от реката част е равнинна и е известна под общото наименование „Барье“. На север и североизток от Барье се издига хълмът Било, който е набразден от много ровини (дерета) и падини. На юг от селото се намира издигнатата местност Плоска (пасбища), както и Луг (ливади, ниви), Антанас (ливади, ниви, пасища), Шишарка (ниви, пасища), Татарски брод (Татарски пут) (ливади) и Алѝч (ниви, ливади, извор).

Топоними в източната част на землището По-големият дял от разположената на изток от реката част е равнинна и е известна под общото наименование Барйе. В Барйе се включват следните местности: Рекике – ливади; Църковник – ниви, ливади, извор; Разльевище – ливади, ниви; Стубел (Стубол) – извор, ниви, ливади; Сапатово – ниви, ливади, временен извор; Девица – извор, ниви, пасища; Просия – плодородни ниви; Зад гробища – ниви; Брег (Горни и Долни) – ниви, ливади; Грамада на брег – ниви; Зад ровине – ниви; Три пута – ниви, пасища; Гьоргова ливада – ливади, оброчен кръст Св. Еремия (Йеремия), на който коли курбан родът Тодорецови; Блатото (Горнье и Долне) – ливади, блато.

На север и североизток от Барйе се издига хълмът Било, който е набразден от много ровини (дерета) и падини: Върла падина – гора; Малинове ньиве – ниви; Средньи рид – синор, пасища.

Част от Било са и: Мала мъртвин – гора, ниви; Габрак – гора, извор; Варивунове ньиве – ниви Врело – ливади, извор; Вунията (Вуния) – гора На юг от селото се намира издигнатата местност Плоска (пасбища), както и: Луг – ливади, ниви; Антанас – ливади, ниви, пасища; Шишарка – ниви пасища; Татарски брод (Татарски пут) – ливади; Алич – ниви, ливади, извор.

Западната част от землището на Каменица е съставена от местностите У реку (ливади, ниви), Под село (ниви, ливади), Бресье (ливади, ниви), Обреш (Горньи и Долньи – ниви), Равнище (ливади), Габър (ливади) и други.

Топоними в западната част на землището Западната част от землището на Каменица е съставена от следните местности: У-реку – ливади, ниви; Под село – ниви, ливади; Бресйе – ливади, ниви; Обреш (Горньи и Долньи) – ниви; На поле – ниви; На друм – ниви; Пъсьо поле – пасища, ниви, гора; Локвице – ниви, ливади; Чичиврага ливада (Чичиврага) – ливади, блато; Чука – ниви; Колчино бранище – гори, пасища; Над бранище – ниви; Долни прогон – ниви, ливади; Горньо поле – ниви; Горньи прогон – ниви; Кална бара – ниви; Габровъц – ливади, ниви, пасища, извор; Цървени брег – ниви; Заграня – ниви; Чукаре (Чукар) – пасбища, оброчен кръст; Вереджа – ниви, ливади; Селище – ниви, ливади; Кожина гробища (Кожена гробища) – ниви; Кленье – ниви, ливади, извор, поток, градини; Илийница – ливади, оброчен кръст на Св. Георги; Врело – ливади, извор; Бресйе над село Панкина търница – тръни; Нешино лице – пасбище; Гръмаге – ниви; Трошелица – пасбища; Седърлова (Седлерова) падина – пасбища; Поляне – пасбища; Рекийна чешма – ливади, гори, извор, останки от поята на Росини; Плоче – ливади; Полице – синор; Модина ограня – ливади, гора, останки от поятата на Кюркчинци; Гувнище – ливади, ниви; Броячка – ливади, поята на Йочкуловия род; Пладнище – гора; Пиздомеръц – ниви, ливади, гора, извор; Голо Бърдо – пасбища, гори; Папрат – ливади, гори; Венъц – пасища; Прогон – ниви, пасища, оброчен кръст Св. Възнесание; Бръшлян – пасища; Ковалин прелез – пасища, гора, ливади; Яловарник – ниви, гора, бивши пояти на Малинови (Пръшкулови); Ицин камик – ливади; Равнище – ливади; Габър – ливади; Мрътвин (Мъртвина) – гора, ливади, извор; Вълча глава – гора; Велчина гора –гора, ливади; Над манастирище – гора; Столовати цер – пасбища; Дълбоки дол – ниви, останки от поятата на Сарамандини; Манастирище – гора, ливади; Долове – посбища, гора, останки от поятата на Потини; Понор – ливади; Тричкове ньиве – ниви; Соларски пут – ниви; Стефаначкова круша (Стефанова круша) – ливади, пасбища; Бонджин рид – ливади; Славински вър – ливади.

Наименованията на изворите и кладенците в каменишкото землище са: Извирка, Девица, Студенъц, Кленье, Стеваново кладенче (в самото селоЗлатковић, Драгољуб. Микротопонимија Старе планине. Горњи Висок од Браћевца до Влковије и Шугрин, Пиротски зборник, бр. 27-28, Пирот 2003, с. 144.), Рекийна чешма, Шопката, Корита и Църковник.Тодоров, Момчил, Николов, Богдан, Пешев, Васил и Георги Тошев. Каменица, София 1998, с. 10.

История

До 1878 година В местността Грамада на брег е открита праисторическа керамика, а в местността Антанас на изток от селото са открити основи на стара, вероятно ранносредновековна църква.

Под името Камениче селото се споменава в османо-турски документи от 1441 – 1445 година като село в нахия Висок, имащо 30 домакинства. По това време то е част от казата Шехиркьой (дн. Пирот). В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 г. Камениче е отбелязано като село със 17 домакинства и 3 неженени.Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 171. В джелепкешански регистър на Пиротски кадилък от 1581 година като джелеп е отбелязан местният жител поп Влайо, който има задължението да предаде на държавата 30 овце. В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменават трима войнуци от селото – Негдан Мирчо, Петро Данин и Станчо Йовин.Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 235.

През 50-те и 60-те години на 19 век във Висока действа роденият в Каменица хайдутин Игия Мулин заедно с дъщеря си Злата.

В България По време на кратката сръбска окупация през 1878 година и първата половина на 1879 година Каменица спада към Височкия срез на Пиротски окръг. Границата от 1878 година оставя малка част от землището на селото в сръбска територия, но селото е включено в Княжество България и попада в Царибродска околия, Трънски окръг. До 1910 година Каменица е част от община Долни Криводол или Славиня (Славина).

Непросредствено преди Сръбско-българската война от 1885 година сръбските власти правят неуспешен опит да предизвикат антибългарско въстание в Горни Висок и Трънско. На 10 ноември 1885 година, по време на самата война жителите на Каменица и Изатовци подпомагат партизанския отряд на капитан Коста Паница, като застават зад бойната верига на българските части и с викове „ура“ създават впечатлението сред сръбската войска, че българите са многократно по-многобройни и по този начин усилват паниката в редовете на сръбската армия. Капитан Паница отбелязва в релация за действията на отряда му:

През 1887 година в селото избухва голям пожар, жертва на който стават къщи, обори, складове с храни. За да възстановят щетите, в 1888 г. каменичани взимат заем от Трънската земледелческа каса, който в продължение на години не успяват да изплатят. През 1897 година Деветото обикновено народно събрание им отпуска безлихвен заем в размер на 11 000 лева, с който да погасят задължениета си. Новият заем жителите на Каменица връщат на държавното съкровище в продължение на 10 години.Българите от Западните покрайнини (1878 – 1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 68 – 70.

През 1910 година Каменица става център на община, в която влизат и селата: Сенокос, Изатовци, Брайкьовци и Больев дол.

След 1919 година Съгласно Ньойския договор от 1919 година Каменица е включена в състава на Кралството на сърби, хървати и словенци. През ноември 1920 година сръбски военни и граждански власти влизат в Каменица. Жителите на селото се включват в протестите срещу решенията на договора. Петицията срещу откъсването от България е подписана от 114 жители на селото. От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Каменица е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).

През двадесетте и тридесетте години на 20 век местните българи са подложени на насилствена асимилация и на репресии от страна на сръбските власти. На 29 април 1929 година е разстреляно семейството на поп Асен Йоцев, който преди това е избягал в България. Убити са баща му, брат му и съпругата му.Петров, Методи. Националноосвободителното движение в Западните покрайнини (1919-1934), София 1995, с. 124, 129, 167.

През 1974 година селото е електрифицирано.

Просветно дело През 1849 година Цветко Спасов от Каменица е спомоществувател на учебника на Найден Геров „Извод от физика“.Извод от физика от Найдена Герова, Част първа, Белград, 1849. Виж и Војновић, Станиша. Прилог библиогафија штампаних књига са претплатницима из јужне Србије (1815-1912), Нишки зборник, бр. 13, децембар 1983, с. 112.

До 1880 година каменичани се учат в килийното училище при манастира Св. Архангел Михаил в с. Изатовци, а в периода 1870 – 1879 г. – в с. Росомач, което според границата от Берлинския конгрес остава в Сърбия. През 1880 година в селото се открива основно училище. То се помещава в Голубовия хан, а по-късно в частни къщи. Пръв учител е Тодор Митов от Каменица. Училището е само мъжко до 1890 година, след което в него започват да се записват и момичета. Преброяването от 1910 година показва 108 грамотни жители на селото – 98 мъже и 10 жени.

През 1911 година в Каменица се открива нова училищна сграда. В училището се учат и деца от Больев дол и Изатовци. Освен Тодор Митов като учители в Каменица са работили и Мито Тошев, Цветан, Петър Алексов, свещеник в селото, Тошко Костов от Славиня (1905 – 1912), Димитър Ковачев от Струга (1916), Петър Джуров от Славиня. Последният български учител в селото до откъсването на Западните покрайнини от България е Иван Еленков Манчев от с. Изатовци (1919 – 1920). В периода 1921 – 1941 година обучението в местното училище се провежда на сръбски език, а учителите са лица със сръбско самосъзнание – предимно от района на Висока, присъединен към Сърбия през 1878 година. През 30-те години започват да преподават и местни българи, преминали през съответните педагогически курсове.

През 1941 година, след възвръщането на Западните покрайнини към България, в Каменица се открива седемгодишно училище със задължително обучение на децата от селата Каменица, Сенокос, Брайкьовци, Изатовци и Больев дол. В училището се преподава на български език, което продължава и след 1944 година, когато селото отново е в състава на Югославия. След 1944 година училището прераства в осемгодишно, а до 1949 година и обтягането на отношенията между Югославия и останалите страни от социалистическия блок в него преподават учители от България.

През 50-те и 60-те години на ХХ век, когато се закриват някои от училащата в съседните села, в каменичкото училище се учат местни деца, но и от други села в Горни Висок. През учебната 1963 – 1964 година в училището се учат 212 ученици, през следващата година – 190, а през 1965 – 1966 година – 172.

На 31 август 1979 година училището в Каменица е закрито поради липса на ученици. Тъй като по това време са закрити и останалите училища в Горни Висок малцината останали ученици продължават образованието си в с. Смиловци, Забърдието.

Население Населението на Каменица е предимно българско. Автентичният диалект на селото спада към т.нар. Белоградчишко-трънски говори, известни в Сърбия и като Тимошко-лужнички или торлашки. Според някои местното население спада към етнографската група на т.нар. торлаци, но това название не е много популярно сред каменичани.