„Б-38“( пълно наименование „България – 38“) е първата българска галвано-ударна морска мина, разработена и произведнеа за нуждите на Военноморските сили на Царство България. Използвана е масово през Втората световна война. Нейното предназначение е за поразяване на надводни кораби със средно и с голямо водоизместване, а след допълнителни приспособления – и за борба с подводници в подводно положение до 60 метра.
История Разработката на първите първите български мини започва през 1936 г. във Военноморския арсенал - гр. Варна. Проектния екип е ръководен от капитан II ранг инж. Минчо Остров и капитан Димитър Дудев, които създават първия работещ образец на галвано-ударна мина ("Б-36"), предназначена за защита на българското крайбрежие. След отпадането на международните ограничения върху българското въоръжение през 1938 г., Военноморското командване одобрява започването на серийно производство. Производството се осъществява в машинната фабрика „Мюлхаупт и съдружие“ в Русе. Така се появява стандартизирания модел Б-38, който става основен тип мина във флота през военните години. По време на Втората световна война мина "Б-38" се превръща в едно от най-разпространените средства за брегова отбрана. Българските Военноморски сили изграждат обширни минни полета в стратегически райони: Бургаския залив Варненски залив Егейско море, включително около заетите от България пристанища Дедеагач и Кавала и важни морски подходи.
Варианти и модификации Б-36 - морска мина образц 1936 г Б-38 - морска мина образец 1938 г Б-38М - усъвършенстван вариант, Б-40 - речна мина образец 1940 г.
Източници
Категория:Взривни оръжия