Кьосе Михал () е византиец, приел исляма. Един от ранните османски военни предводители и основател на династията Михалоглу.

Голобрадият Михал (т.к. правоверните носят бради) е дясна ръка на основателя на Османската империя Осман I и е приеман в историографията за първия значим християнски ренегат, отхвърлил византийската служба и приел нова вяра и господар.

Известен е още в османската завоевателна традиция и като Гаази Михал и Абдула Михал Гаази. Franz Babinger:Mikhalik-OGHLU. In E. J. Brill's first encyclopaedia of Islam. Leiden 1913 – 1936, S.493 – 495

Биография След като Михаил VIII Палеолог изоставя своите акрити, много местни малоазийски гърци се присъединяват доброволно или принудително към османците. Османският летописец Мехмед Нешри съобщава, че Кьосе Михал първоначално се бие с османците, но е пленен от тях и понеже ги впечатлил с храбростта си, животът му бил пощаден, като приема (пак според Нешри не съвсем доброволно) ислямаМехмед Нешри. Огледало на света. История на османския двор. Съст. и превод от османотурски М. Калицин. С., 1984, с. 30.Мехмед Нешри. Огледало на света. История на османския двор. Съст. и превод от османотурски М. Калицин. С., 1984, стр. 46 – 47.Калицин, М., „Корона на историите“ на Ходжа Садеддин. Превод от османотурски, студия и коментари. В. Търново. 2000, стр. 106 – 107. От този момент Кьосе Михал започва да действа като съветник и дипломатически агент на Осман I. Dervish Ahmet-i 'Aşıki (called' Aşık Paşa, son):Menakıb u tevarih-i 'Al-i' Osman(Denkwürdigkeiten and times of the House Osman). In Kreutel Richard Franz (Hrsg. / Editor):From Shepherd Tent to Sublime Porte. Ottoman historian Vol 3, Graz 1959, p. 32ff Така например според османския хронист Ходжа Садеддин крепостта Бурса се предава без бой именно благодарение на неговата намеса. Иначе легендата романтично описва преобръщането на вярата и службата на Кьосе Михал с един негов сън. Мехмед Нешри предава, че му се присънило видението на една нова империя на мястото на пропадналата вече Византия, която ще властва над света, и това го накарало да стане едноверец, приятел и верен другар с Осман Гази. Dervish Ahmet-i 'Aşıki (called' Aşık Paşa, son):Menakıb u tevarih-i 'Al-i' Osman(Denkwürdigkeiten and times of the House Osman). In Kreutel Richard Franz (Hrsg. / Editor):From Shepherd Tent to Sublime Porte. Ottoman historian Vol 3, Graz 1959, p. 32ff Събитието се датира от историците между 1304 и 1313 година и по времето на византийския император Андроник II Палеолог, след военната кампания на каталунската компания. Leunclavius:Annales sultanorum othmanidarum, Frankfurt 1596, Sp 129Mehmed Nesrî: Kitab-i Cihan-Nümâ – Nesrî Tarihi 1.Cilt, Ed: Prof. Dr. Mehmet A. Köymen and Faik Resit UNATİsmail Hakkı Uzunçarşılı:Osmanli Tarihi Cilt I-IV Ankara1972 – 1978

Кьосе Михал продължава да играе важна роля като дипломатически съветник и пратеник и при Орхан I, син и наследник на Осман Гази, и в този смисъл е първият важен християнски ренегат в бъдещата Османска империя. Nicolae Jorga:The history of the Ottoman Empire,presented by source, unchanged reissue, Primus Verlag Darmstadt 1997, Vol 2, p. 204Hans Joachim Kissling:Dissertationes orientales et Balcanica collectae, III. The Ottomans and Europe. Munich 1991, p. 217 – 225 Потомците на Кьосе Михал са известни с фамилията Михалоглу и заемат високи и най-вече важни държавни служби в империята, особено през XV и XVI век и до времето на Сюлейман Великолепни. Те са в основата на редица политически и военни успехи, особено в Румелия, чието бейлербейско средище и седалище е днешната българска столица София. Richard F. Kreutel:life and deeds of the Turkish emperor. The anonymous vulgärgriechische Chronik Codex Barberinianus Graecus 111 (Anonymus Zoras). Graz et altera 1971, p. 94f

След превземането на Бурса, Кьосе Михал вече не се споменава в източниците и се предполага, че е починал около 1340 г. Dervish Ahmet-i 'Aşıki (called' Aşık Paşa, son):Menakıb u tevarih-i 'Al-i' Osman(Denkwürdigkeiten and times of House Osman). In Kreutel Richard Franz (Hrsg. / Editor):From Shepherd Tent to Sublime Porte. Ottoman historian Vol 3, Graz 1959, p. 299 Според някои историци Кьосе Михал е погребан в тюрбе в Одрин, където е учреден еничарският корпус.

Литература

Източници

Вижте също Френско-османски алианс Класицизъм

Категория:Михалоглу