Димитър Драгиев Колев е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и водач на неговото умерено крило в началото на 20 век. Близък е на идеите на толстоизма за ненасилие в живота.
Димитър Драгиев е народен представител в XII (1902 – 1903), XIV (1908 – 1911), XV (1911 – 1913), XVI (1913), XVII (1914 – 1919) и XVIII (1919 – 1920) Обикновено Народно събрание и в V велико народно събрание (1911).
Биография Димитър Драгиев е роден на 13 ноември (1 ноември стар стил) 1869 в с. Радне махле (днес Раднево). Завършва гимназия в Хасково, след което е учител в Радне махле (1886 – 1897) и Стара Загора. Драгиев развива активна обществена дейност и е сред основателите на няколко кооперации. С бащата на Гео Милев, Мильо Касабов е основател на книжовно дружество „Просвета“, издало до 1897 г. 38 книжки.
През 1899 Димитър Драгиев е сред основателите на БЗНС и водач на групата, настояваща за превръщането му в политическа партия. Той става подпредседател (1901 – 1902) и председател (1902 – 1908) на неговия Управителен съвет. Издава вестник „Справедливост“ (1899 – 1902), а през 1902 е сред създателите на вестник „Земеделско знаме“.
От самото начало на съществуването на БЗНС Димитър Драгиев е сред водачите на умереното крило в него. По време на Първата световна война той влиза в конфликт с радикалната група около Александър Димитров. Драгиев се противопоставя на Владайското въстание и конфликтът му с лидера Александър Стамболийски се задълбочава. Той взима участие в двата кабинета на Теодор Теодоров,Добруджа – вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България – Бабадаг, 1917 – 1929, бр. 214, 26 февруари 1919 г. стр.4 но отказва да влезе в правителството на Стамболийски.
През 1919 Димитър Драгиев е изключен от БЗНС и основава първата от множеството паралелни партии, носещи това име БЗНС „Стара Загора“.Дневни новини - Независим информационен ежедневник Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.7 / 24 юли 1924. / стр. 2. Той започва издаването на вестник „Земеделска правда“, като се противопоставя на авторитарните методи на Стамболийски. БЗНС „Стара Загора“ продължава да съществува до Деветнадесетомайския преврат през 1934 и взима участие в коалицията Народен блок, но самият Димитър Драгиев се оттегля от политическия живот в края на 20-те години.
Източници
Библиография „Трябва ли земеделците да плащат десятък?“ (1899) „Глас към българските земеделци“ (1900) „Где е спасението на българските земеделци“ (1907) „Личният режим в България и неговото премахване“ (1908) „Порождение, цел и развой на Земеделския съюз в България“ (1909) „Земеделският съюз и интелигенцията“ (1912) „Из кой път?“ (1914) „Истината по разцеплението на земеделската парламентарна група“ (1918) „Намесата на България в Световната война“ (1919) „Обединението в Земеделския съюз“ (1925) „Българският земеделски народен съюз“ (1926) „По тесния и стръмен път на земеделското движение в България“ (1938) „Въпросът за задълженията“ (1938)
Източници
Категория:Български политици (1878 – 1918) Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Дейци на БЗНС Категория:Български министри Категория:Родени в Раднево Категория:Починали в Стара Загора Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив