Марко Никифоров Попконстантинов (понякога Марко Никофоров Никофоров) е български офицер, генерал-майор.
Биография Марко Никифоров е роден е на 25 декември 1872 г. в Елена в семейството на Никифор Попконстантинов-Мудрон. Брат е на майор Константин Никифоров. През 1892 г. завършва Военното училище в СофияРуменин, с. 327. Служи в четвърти артилерийски полк. От 1898 г. е в Софийския крепостен батальон. Между 1898 и 1902 г. учи в Михайловската военна артилерийска академия в Руската империя. В отделни периоди е помощник-началник на Софийския артилерийски арсенал и в Артилерийската инспекция. До 1912 г. преподава балистика във Военното училище. През 1912 е командир на батарея, а през 1913 г. на артилерийско отделение. Между декември 1912 и януари 1913 г. е част от българската делегация на Лондонската мирна конференция. На 13 юли 1913 г. е тежко ранен в гръбначния стълб. Впоследствие се възстановява, но до края на живота провлачва единия си крак. До 1918 г. е пълномощник на Министерството на войната пред съюзническото представителство в Берлин. Като човек с благ харектер, социални умения и хумор, той успява си създаде широки връзки сред военните и гражданските лица в немската столица, където в края на войната наема Коста Скутунов за негов адютант. Именно Марко Никофоров успява да издейства влакове за връщането на военния персонал командирован в Германия за България.
През 1920 г. излиза в запас. Почетен председател на Българския съюз на военноинвалидите и пострадалите от войните и постоянен представител в Международната конференция на съюзите на военноинвалидите и ветераните.
Генерал-майор Марко Никифоров умира на 9 февруари 1939 г. в София.Биография на Марко Никифоров
Марко Никифоров никога не се жени и няма деца.
Награди Орден „За храброст“ 4-та степен Орден „Св. Александър“ 3-та степен с мечове и 4-та степен с мечове и розетка Френски орден на „Почетния легион“ с розетка Руски орден „Св. Ана“ Югославски орден „Югославска корона“ 3-та степен
Военни звания Подпоручик (2 август 1892) Поручик (2 август 1895) Капитан (18 май 1901) Майор (30 декември 1908) Подполковник (14 юли 1913) Полковник (5 декември 1916) о. з. Генерал-майор (2 февруари 1921)
Източници
Бележки
Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Четиринадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ III степен Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Родени в Елена Категория:Починали в София