Чамкьой (, Дадя́, от 1914 до 1920 година Христо Ботев) е село в Западна Тракия, Гърция в дем Софлу с 546 жители (2011).
География Селото е разположено на тринадесет километра югозападно от Софлу. То се намира в западния край на Долномаришката низина, в подножието на гористи хълмове. Горите край Чамкьой са известен природен резерват, в който намират убежище застрашени видове грабливи птици, включително царския орел (Aquila heliaca) и малкия креслив орел (Aquila pomarina).
Име Името на селото произлиза от тур. çam (бор) и köy (село), в превод Борово село. През май 1914 г. жителите на селото го прекръщават на името на поета-революционер Христо Ботев.Стайко Трифонов, Тракия - Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915, стр.205 То запазва това си име до предаването на областта под гръцки контрол през май 1920 г.
История В XIX век Чамкьой е българско село във Ференската кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Чамкьой (Tchamkeui) има 130 домакинства и 632 жители българи.
Чамкьой е старинно българско селище, съществувало още от средните векове. То е било под върховенството на Цариградската патриаршия. Попаднало под влиянието на съседния гръцки манастир, то остава настрани от духа на българското Възраждане, поради което до 1912 г. населението му е полупогърчено и говори български език с гръцки примеси. Гръцкият език не е могъл да се наложи в Чамкьой напълно само поради сравнителната изолираност на селото в планината и консервативността на населението муAнастасъ Сп. Разбойниковъ, "Народностниятъ образъ на източния дѣлъ отъ Западна Тракия", София, Печатница Борисъ Ан. Кожухаровъ, 1944, стр. 77 . През август 1913 г., след края на Междусъюзническата война, дотогавашните му жители се изселват заедно с окупиралите областта гръцки войски.Aнастасъ Сп. Разбойниковъ, "Народностниятъ образъ на източния дѣлъ отъ Западна Тракия", София, Печатница Борисъ Ан. Кожухаровъ, 1944, стр. 76 На тяхно място през пролетта на 1914 г. са заселени българи от солунските села Бугариево и Коритени, както и от малоазийските села Аладжабаир, Тьойбелен, Кубаш, Ташкеси и Коджабунар, с което селото запазва изцяло български облик чак до 1920 г. Населението му при преброяването през март 1920 г., извършено от френските окупационни власти, е 854 души.Aнастасъ Сп. Разбойниковъ, "Народностниятъ образъ на източния дѣлъ отъ Западна Тракия", София, Печатница Борисъ Ан. Кожухаровъ, 1944, стр. 66-67
Бележки
Категория:Села в дем Софлу