История „Известия на Българското географско дружество“ е най-старото българско научно списание на географска тематика, орган на Българското географско дружество от 1933 г.

В развитието на списанието ясно се обособяват три периода: първи период 1933 – 1943 г.; втори период 1953 – 1993 г.; трети период 2018 – 2020 г.

Началото на първия период от развитието на списанието се бележи от издаването на юбилейния сборник, посветен на 35-годишнината на научната дейност на проф. Анастас Иширков, който е отпечатан като първи брой на Известия на БГД. През първия период от развитието на списанието всяка година се издава по една книжка с 15 – 20 печатни коли (Батаклиев, 1942). В него публикуват всички видни български географи по онова време, специалисти от други области, извършващи изследвания по допирни с географията въпроси, както и редица чуждестранни учени (Векилска, 1989). Повечето от публикациите през този период се отличават с високо качество и сериозни научни приноси, като в определени случаи тези публикации се явяват и пионерни за някои направления в географската наука. През този период са издадени 10 книжки и общо 238 публикации (табл. 1). Краят на първия период е вързан с политическите промени, настъпили в страната след 1944 г., които засягат сериозно и дейността на дружеството, вследствие на което издаването на списанието е прекратено през следващите 10 години.

Вторият период в развитието на списанието започва през 1953 г. и се характеризира със силно политизиране на неговото съдържание, което е указано ясно още с първата публикация от новия брой (Нашите нови задачи, 1953). Промяната в редакционната политика е указана символично и с рестартирането на номерацията на книжките, като броят от 1953 г е означен като първи, а в скоби се дава номерът спрямо сноваването на списанието. В началото на този период прави впечатление нередовното издаване на списанието, което се случва на фона на активната издателска дейност на дружеството по това време. Б. Векилска (1989) отбелязва един интересен факт за издаването на първия том през 1953 г. със средства, събрани от лични вноски, който според нея говори за отношението на учените географи към дружеството. За периода 1956 – 1963 г. излизат само три броя на списанието. Едва след 1964 г. неговото издаване се стабилизира и става ежегодно. За периода до 1993 г. са издадени 28 броя с общо 584 публикации. Краят на този период е свързан с третата сериозна криза в развитието на дружеството, което е свързано с драстично намаляване на финансовите ресурси вследствие на прекратените държавни субсидии и спад в събираемостта на членския внос след 1989 г. (Петров и Недков, 2014). Резултатът от това е спирането на издаването на списанието след 1993 г., а след 2001 г. и дружеството юридически престава да съществува.

Третият период е свързан с възстановяването на дейността на БГД през 2014 г., като през първите години след това усилията са насочени към организационното укрепване на дружеството. Началото на този период се бележи от две символични събития през 2018 г. – БГД отбелязва 100-годишния си юбилей, а географската общност чества 150-годишнината от рождението на основателя на географската наука в България проф. Анастас Иширков. Първият брой, който излиза през тази 2018 г. е посветен на 60-та годишнина на един от най-видните географи в момента – проф. А. Попов. С възстановяването на издаването на списанието е възстановена и оригиналната номерация на броевете, започваща от 1933 г., като е премахната практиката за поставяне на тези номера в скоби, въведена по политически причини през 1953 г. Така първият брой от този период е обозначен с номер 39, което отговаря на поредния номер на списанието от неговото основаване. Макар и кратък, този период се характеризира със засилена публикационна активност, като за първи път от основаването си списанието публикува повече от един брой годишно. За тези три години са публикувани пет броя с общо 91 публикации.

Редакционна колегия Редакционната колегия на „Известия на Българското географско дружество“ е основният управителен орган на списанието, който определя редакционната политика и се занимава с въпросите по неговото издаване. Съставът, числеността и разпределението на функциите на членовете на колегията през годините е променлив.

Първи период (1933 – 1943) През първия период (1933 – 1943 г.) от развитие на списанието на практика редакционна колегия не съществува. За пръв път редакторът се посочва в том 6/1938 г. без да се уточнява дали той е главен редактор, има ли заместници и помощници. По данни на Стефанов (2008) редакторската дейност по първите 5 тома се извършва от Иван Батаклиев, който е основател на списанието и председател на дружеството. Редактори на том 6 – 10 са Гунчо Гунчев, Димитър Яранов, Живко Гълъбов, Любомир Динев и Иван Батаклиев. Единствен сред тях Живко Гълъбов участва в съставянето на повече от един брой (том 8 и 9), като по втория работи съвместно с Любомир Динев. Според информацията на титулните страници на книжките всички останали редактори са работили самостоятелно.

Втори период (1953 – 1993) През втория период (1953 – 1993 г.) вече е въведен терминът „Редакционна колегия“, като изрично след имената на членовете ѝ се посочва каква е функцията, която изпълняват. Обикновено за трима души се конкретизира ролята – главен редактор, зам. главен редактор и секретар. Освен тях за съставянето на отделните броеве са помагали различен брой членове на редакционната колегия. Главните редактори през този период са Живко Гълъбов (том 11), Анастас Бешков (том 12 – 16), Кирил Мишев (том 17), Тянко Йорданов (том 19 – 23), Игнат Пенков (том 24 – 35) и Тодор Христов (том 36 – 38). Техни заместници са съответно Михаил Мичев и Кирил Мишев (том 13 – 16), Михаил Мичев (том 17), Илия Иванов (том 19 – 23) и Милан Георгиев (том 24 – 38). Михаил Мичев и Милан Георгиев са единствените зам. главни редактори, които са замествали повече от един главен редактор, а Анастас Бешков е единственият главен редактор, който е имал едновременно двама заместници. Секретари на колегията са били както следва: Диню Канев (том 13 – 16), Митю Печевски (том 17), Димитър Димитров (том 19 – 23), Васил Даков (том 24 – 25), Иван Вапцаров (том 26 – 29), Марин Бъчваров (том 30 – 35) и Христо Ганев (том 36 – 38). Членове на редколегията, които не са изпълнявали ръководни функции са: Иван Велчев, Лука Зяпков, Здравко Демерджиев, Здравко Борисов и Марина Йорданова.

Трети период (2018 –) През третия период (след 2018 г.) за пръв път редакционната колегия има двама главни редактори: Климент Найденов и Стоян Недков. Съставът на редакционната колегия до голяма степен се припокрива със състава на управителния съвет на дружеството за двата мандата 2014 – 2018 и 2018 – 2021 г., като важна особеност е, че се търси балансирано участие както на представители от университетите и БАН, така и на столицата и страната. Колегията е съставена от редовни членове на БГД – представители на СУ, НИГГГ-БАН, ЮЗУ и ВТУ – специалисти в широк спектър от области на географското познание. Членове на редколегията и научни редактори по направления са: Ваня Стаменова (том 39 – 40), Георги Бърдаров (том 39 – 43), Георги Железов (том 39 – 43), Красимир Стоянов (том 39 – 40), Марияна Николова (том 39 – 43), Румен Пенин (том 39 – 43), Тони Трайков (том 39 – 42), Стелиян Димитров (том 40 – 43) и Димитър Симеонов (том 41 – 43). За том 39, 40 и 43 освен редовни членове на редакционната колегия, в съставянето на книжките участват общо 5-ма гост редактори: Стелиян Димитров и Ана Димитрова (том 39), Надежда Николова и Христина Проданова (том 40) и Мария Петрова (том 43). Технически редактор и отговорник за предпечатната подготовка на списанието е Христина Проданова (том 41 – 43). Съставител на корицата е Александър Гиков (том 39 – 43).

Редакционната колегия на списанието е с най-голям брой членове в третия период – средно с по 11 души състав, и с най-малък в първия период с по 1 редактор. През втория период два тома (24 и 25) са съставени с най-малък състав на колегията – 5 души, към които се включват главният редактор, заместникът и секретарят.

Визия и приемственост на списанието За своята 88-годишна история, списанието е претърпяло редица промени, които не подминават и неговата визия. Най-забележими са промените във формата и тиража на книжките, дизайна на корицата и на заглавните страници на статиите.

Формат и тираж През първи и втори период размерите на списанието са се посочвали в издателското каре в края на всеки брой. Формата, структурата и оформлението на книжките през първите два периода до голяма степен съвпадат. Това констатира и Стефанов (2009), като посочва конкретните размери и брой на печатните коли. Форматът на книжките в първия период е 65/92/16 (или около 22,5/15 cm за височина и ширина), а през втория период след том 14 е 60/90/16 (около 20/15 cm). С подновеното издаване на списанието през 2018 г. е въведен нов по-голям формат на книжките – 28/21 cm. Книжките в първи и втори период се печатат в държавни печатници: Държавна печатница (том 1), Придворна печатница (том 2), „Култура“ (том 3 – 7, 9 – 10), „Художник“ (том 8), Държавно издателство „Наука и изкуство“ (том 11 – 36), като през втория период БГД е получавало субсидия от държавата. Последните две книжки от втория период, преди издаването на списанието да прекъсне (том 37 – 38), са отпечатани от Университетското издателство на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В съвременния етап от развитието на списанието, то се отпечатва със средства на дружеството (от събран членски внос и дарения). С известни различия, тиражът на списанието през първите два периода се движи между 800 и 1000 бр. След 2018 г. той е значително намален (около 35 бр.), което се дължи и на въвеждането на нов основен начин на публикуване, разпространение и употреба на списанието – онлайн. Статиите в съвременния период на развитие (том 39 – 43) се публикуват онлайн в момента, в който са готови на официалния уебсайт на Българското географско дружество (). С въвеждането на този нов начин на публикуване, списанието получи международен сериен номер за електронно периодично издание (International Standard Serial Number): ISSN 2682-986X (Online). Лимитиран брой екземпляри се печатат за депозит в избрани библиотеки и за архив на Българското географско дружество под съществуващия сериен номер за печатно издание ISSN 0375-5924 (Print). Екземпляри от списанието се съхраняват в Националната библиотека „Кирил и Методий“ (НБКМ), регионалните библиотеки в Пловдив, Варна, Бургас, централните и/или специализирани географски библиотеки в Софийски, Великотърновски, Югозападен и Шуменски университети.

Корица