Леон Больо̀ () е френски славист, българист и чуждестранен член на Българска академия на науките.
Биография Роден е на 25 септември 1876 г. във Вик сюр Наон, Франция. Учи български език при Йордан ИвановLeon Beaulieux. 1948. En la personne de Jordan Ivanov. Revue des études slaves, 24, p. 309 – 313, който преподава в Париж в периодите 1920 – 1923 и 1927 – 1930 г. След това курса по български език се води от Леон Больо. От 1933 до 1947 е професор и ръководител на Института за източни езици в Париж. През 1947 г. е избран за чуждестранен член на Българска академия на науките.
Умира на 15 октомври 1965 г.
Научна дейност и трудове Извършва изследвания на българския книжовен език. Автор е на: „Произход на правописните реформи в българския език“ (1925) „Граматика на българския език“ (1933) „Усвояване на чуждите думи в съвременния български език“ (1933)
Награди Удостоен е с „Орден на почетния легион“.
Източници
Категория:Френски езиковеди Категория:Френски българисти Категория:Хора от Център-Вал дьо Лоар Категория:Носители на ордена на Почетния легион