Кива̀со (; , Чивас) е град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположен е на 183 м надморска височина. Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 26 058 души,Данни ISTAT URL посетен на 22 януари 2025 г. от които 1971 са чужди граждани.
Наричан е „Вратата към Канавезе“ (на италиански: La porta del Canavese) и е най-населеният град в този район.
География, административно деление и население
Кивасо се намира в централно‑източната част на Метрополен град Торино, в близост до левия бряг на река По, малко след вливането на потока Орко. Отвъд него се издигат крайните северни разклонения на хълмовете на Монферат. Територията на общината има разнообразен геометричен профил с минимални разлики в надморската височина. Обитаемата зона се простира от двете страни на Горна Падания, която я пресича надлъжно.
Между XII и XIV век градът е столица на Маркграфство Монферат, но днес географски не се счита за част от Монферат, макар исторически да принадлежи към него.
Кивасо е включен в Специалния природен резерват на сливането на Орко и Малоне (Riserva Naturale Speciale Confluenza dell’Orco e del Malone).
Граничи с единадесет общини: Кастанието По, Брандицо, Монтанаро, Сан Рафаеле Чимена, Сан Себастиано да По, Вероленго, Волпиано, Рондисоне, Сан Бениньо Канавезе, Мацè и Калузо. Отстои на 20 km от Торино и на 106 km от Милано.
Общината включва следните подселища (на итал. frazioniМалко населено място, изолирано от общината, от която зависи.) и местности: Бетлеме, Боргето, Боскето, Кампаня, Кастелросо‑Тораси, Киаботи, Крова, Екс Форначе, Лайето, Мандрия, Молинето Росо, Монтеджове, Моске, Нейроле, Полиани, Поцо, Прато дел Синьоре, Праторедж, Сперанца и Виолина – Репето.
Историческият център на Кивасо е разделен на девет квартала: четири вътре в старите градски стени: Борго ди Сан Гулиелмо (изток), Борго Минчо (север), Борго ди Санта Мария (запад) и Борго дел Кастело (юг); пет отвъд стените: Борго Верчели (изток), Борго По (юг), Борго Блата и Борго Поста Векия (север), Борго Сан Пиетро (запад).
С течение на времето към тях се добавят още шест: местност Бараджино, местност Копина, Борго дей Пеши виви, Борго Белведере, Борго Суд‑Ест и местност Капучини, които оформят покрайнините на града.
Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 26 058 души, от които 1971 са чужди граждани. Сред последните преобладават гражданите на Румъния (810 души), Мароко (152 души) и Китай (126 души). Там живее и един български гражданин.
Топоним Най‑старото документиране на топонима „Кивасо“ датира от периода на Константин Велики под формата Clevasium. Сред по‑късните графични варианти се срещат Clevaxius (1027), Clavaxius (1019) – форма, която предполага малко вероятна връзка със съществителното Clavis – и Clavasco (1159), в миналото свързвана с латинското лично име Clebus. По‑достоверна е хипотезата, че топонимът произлиза от съчетанието на съществителното Clivius и прилагателната наставка ‑aceus, със значение „място, гледащо към хълма“.
История Античност Първите заселници по тези земи са древните келти – канавезанските саласи и отсамалпийските гали, обитаващи района между VIII и II век пр.н.е.
Около II век пр.н.е. древните римляни основават тук колония, която изпълнява функциите на военен лагер и пункт за снабдяване по важния римски път Виа Галика.
Господство на Алерамичите През 1164 г. бедното рибарско селище около катедралата „Св. Петър“ е предоставено от император Фридрих Барбароса като феод на рода Алерамичи – маркграфовете на Монферат. Те бързо осъзнават стратегическото значение на новата територия, разположена на пътищата, които от Франция пресичат Алпийските проходи, преминават през Паданската низина и водят към Ломбардия и оттам – към Рим. По време на тяхното управление Кивасо процъфтява като столица на Маркграфство Монферат, а в този период са изградени замъкът (чиято кула е запазена и през 2020 г.) и крепостните стени.
Господство на Палеолозите и Първо савойско господство През 1305 г. родът Алерамичи изчезва и Кивасо преминава под властта на Палеолозите, като запазва статута си на столица на Маркграфство Монферат. През 1307 г., по нареждане на Теодор I, е изграден монетен двор с право да сече сребърни и златни монети. При управлението на неговия внук Теодор II започва строителството на новата катедрала „Св. Мария“, градът получава право да организира пазари и панаири, а укрепителните стени и двете напоителни ями на изток и север са подсилени.
В началото на XV век, благодарение на покровителството на новите господари, Кивасо се превръща в притегателно място за художници, поети и философи от целия Пиемонт. Кулминация на този културен разцвет е изграждането на съборната църква „Възнесение Богородично“.
Кивасо остава център на Маркграфство Монферат до 1434 г., когато столицата е преместена в Казале Монферато.
На 24 януари 1435 г. маркграф Джан Джакомо е победен от херцог Амадей VIII Савойски, след което Кивасо преминава под властта на Савойската династия, без да изгуби значението си като търговски и занаятчийски център. През последната четвърт на XV век в града процъфтяват изкуството на типографията, дърворезбата, сребърните изделия и живописта. Сред най‑изявените творци са Джовани Мартино Спанцоти от Казале, работил в Кивасо от 1502 г., и Дефенденте Ферари, родом от града.
Френско господство В началото на XVI век градът е подложен на грабежи от швейцарски наемници и от ландскхенти – пехотни наемници в състава на германските легиони на Свещената Римска империя, известни със своята жестокост. През 1536 г. войските на френския крал Франсоа I, насочвайки се към Павия, преминават през Кивасо и разрушават укрепленията, изградени от Алерамичите, оставяйки града без защита.
Второ савойско господство и обсада от 1705 г. Няколко години след Мирния договор от Като Камбрези (1559) Кивасо отново преминава под властта на херцозите на Савоя, които изграждат новите му крепостни стени. Градът остава верен на Савойската династия и за тази своя преданост е удостоен с титлата „град“ (1690) и с титлата „граф на Кастелоросо“ (1695).
През 1705 г., по време на Войната за испанското наследство, Кивасо е обсаден от армията на френския крал Луи XIV по време на похода ѝ към Торино. Градът оказва героична съпротива и успява да забави настъплението на французите, преди да падне под техния топовен обстрел, който разрушава неговия символ – шпила на съборната църква. В знак на признателност за проявената храброст през 1759 г. крал Карл Емануил III потвърждава привилегията на Кивасо като град и го освобождава от данъци.
В този период отец Джузепе Борла (1728–1797), приор на местния манастир „Св. Августин“, написва „Исторически спомени за Кивасо“ (Memorie storiche di Chivasso) – труд, който проследява историята на града от древността до 1795 г.
През 1753 г. жителите на Кивасо отбелязват обявяването за блажен на своя съгражданин Анджело Карлети (1410–1495), францисканец, известен със съставянето на Summa Angelica – наръчник за изповедници, и днес почитан като покровител на града.
През 70‑те години на XVIII век в района на Кивасо се развива значително коневъдството благодарение на създаването на Ла Мандрия – кралско имение, разположено североизточно от града.
От Наполеон до Кралство Италия През 1800 г., след няколкоседмична обсада, Кивасо попада под властта на Наполеон I и става част от Департамент Дора. Впоследствие започва разрушаването на античните укрепления, което през следващите десетилетия позволява оформянето на съществуващата днес улична мрежа.
След Виенския конгрес (1815) Кивасо се връща под управлението на Савойската династия. През 50‑те години нараства значението му като железопътен възел, модернизират се градската болница и гарата, а на територията на общината се появяват нови фабрики. През 60‑те години век е изграден каналът „Кавур“ – забележително хидравлично инженерно съоръжение, което позволява напояването на плодородните оризища в провинция Верчели. През 1870 г. над река По е построен голям мост, свързващ града с хълмовете на Монферат. Той е разрушен при наводнението през 1994 г., но впоследствие е изграден наново.
През втората половина на XIX век значението на Кивасо като търговски център нараства. Процъфтяват хановете и хотелите, а буржоазният начин на живот намира отражение в творчеството на художника Деметрио Косола (1851–1895). Особено развитие бележи пазарът на добитък, провеждан на Пиаца д’Арми на западната граница на историческия център, който през XX век се премества на площад „Форо Боарио“.
Двете световни войни Първите индустриални предприятия в града са автомобилната фабрика „Скаки“ (Scacchi) за производство на автомобилите „Цезар“ (Caesar), основана от инж. Чезаре Скаки през 1911 г., и вълнената фабрика Emilio Gallo & f.llo, създадена през същата година от предприемачи от Биела. Между 1915 и 1919 г. торинската компания „Диато“ (Diatto) използва фабрика „Скаки“ за производството на самолетни двигатели Gnome et Rhône по лиценз.
Кивасо дава много жертви в Първата световна война, а в тяхна чест на Пиаца д’Арми е издигнат паметник, открит през 1919 г. от крал Умберто II Савойски, изобразяващ богинята Виктория, коронясваща италиански войник. Обезлюдяването на селските райони и закриването на фабрики водят до период на сериозна икономическа криза с тежки последици за населението. В същото време градът трябва да приеме десетки полски войници, очакващи репатриране, настанени в благородническите апартаменти на двореца „Ла Мандрия ди Кивасо“.
По време на управлението на Бенито Мусолини се откриват нови фабрики и две нови места за градски пазар, а градът е обект на мащабен градоустройствен проект за обновяване на обществените сгради.
Втората световна война донася нови жертви на Кивасо. На 12 май 1944 г. градът е бомбардиран от Съюзниците, а впоследствие се превръща в център на сблъсъци между партизани и наци‑фашистки сили. През декември 1943 г. в Палат Тезио е подписана Хартата от Кивасо – документ, утвърждаващ принципите на автономията на алпийските райони и считан за един от фундаментите на съвременния европейски федерализъм.
След Втората световна война до края на XX век През 50‑те и 60‑те години на XX век Кивасо преживява период на значителен демографски и икономически подем: между 1951 и 1971 г. населението му се удвоява. В този период са изградени термоелектрическа централа на ENEL и завод на Ланча, който за кратко време се превръща в едно от водещите автомобилни предприятия в Италия.
Закриването на завода на „Ланча“ през 1993 г. води до сериозни икономически и социални последици за Кивасо и неговите жители. Градът започва постепенно възстановяване, насочвайки все повече ресурси към сектора на услугите.
Кивасо претърпява значителни щети по време на наводненията на река По през 1994 и 2000 г. Мостът с десет тухлени арки, построен през 1870 г., се срутва и в следващите години е заменен с модерна едноетажна бетонна конструкция.
Икономика Земеделието в района произвежда бобови растения, зърнени култури, плодове и фураж, а животновъдството включва отглеждане на кози, коне, говеда, свине и домашни птици. Промишлеността е представена от множество предприятия в областта на хранително‑вкусовата промишленост, печатарството, химическата индустрия, строителството, металургията, производството на превозни средства и на части и аксесоари за тях, както и в производството и дистрибуцията на електроенергия. Третичният сектор включва добре развита търговска мрежа и разнообразни услуги.
Забележителности Съборна църква „Възнесение Богородично“
Един от най-ярките примери за готика в района, Съборната църква „Възнесение Богородично“ (Chiesa della Collegiata di Santa Maria Assunta), неправилно наричана „катедрала“, е основана по волята на маркграфовете на Монферат. Строителството започва през 1415 г., а през 1429 г. тя е осветена, макар все още незавършена поради липса на средства вследствие на многобройните войни на маркграфовете.