Чириѐ (; , Сирие) е град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположен е на 344 m надморска височина. Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 18 065 души, от които 1180 са чужди граждани.Данни ISTAT
География, административно деление и население
Общината, разположена на 23 km северозападно от град Торино, се намира в устието на долините Ланцо. Територията ѝ е в непосредствена близост до течението на потока Стура ди Ланцо.
Чирие включва следните подселища (на итал. frazioni)Малко населено място, изолирано от общината, от която зависи. и местности: Балма, Барбети, Бертолоне дей Прати, Карбоне, Кашинета, Донит, Фузерия, Ге, Мариета, Новеро, Оливети, Пич, Робарондзино, Таня и Вастала.
Общината е част от Общинското обединение на Района на Чирие и Долно Канавезе (Unione dei Comuni del Ciriacese e del Basso Canavese) заедно с Ноле, Сан Карло Канавезе, Робасомеро, Сан Франческо ал Кампо и Сан Маурицио Канавезе.
Граничи с четири общини: Сан Карло Канавезе, Ноле, Сан Маурицио Канавезе и Робасомеро. Намира се на 18 km от Торино и на 126 km от Милано.
Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 18 065 души, от които 1180 чужди граждани, сред които преобладават тези на Румъния – 614 души. Има и двама български граждани.
Топоним Най-старото свидетелство за топонима датира от 999 г., когато се среща във формата Ciriagum, последвано през 1160 г. от варианта Ciriacum. Това е преддиалектна форма, произлизаща от добавянето на галската наставка -acum към латинското лично име Cirius или Cirrus.
История Районът на Чирие и Горно Канавезе е обитаван от древни времена от саласите – племе от келтски произход. Преди римското завоевание, както съобщава историкът Полибий, областта на Канавезе е покрита с гъсти гори, прекъсвани от малки поляни, редки селища и оскъдни пътеки, прорязващи растителността.
През 143 г. пр.н.е. римляните, водени от консула Апий Клавдий Пулхер, започват война срещу племената, заселени в долините на потока Орко и на река Дора Балтеа, с цел да отворят път към Хелвеция и Трансалпийска Галия. Очакваната бърза окупация се превръща в тежък конфликт: местните племена оказват ожесточена съпротива и римляните са принудени да се оттеглят. За да укрепят позициите си, те създават няколко военни лагера в района – при Ивреа, Торино и на мястото на днешно Чирие. Оттук се контролира достъпът към долините на Ланцо и Виу.
Лагерът край Чирие получава името Castrum Cerreti, вероятно поради изобилието от дъбове (cerri) в района. По-късно името се съкращава на Cerretum. Главната улица на античния лагер – декуманус майор – се отъждествява със съвременната улица „Виторио Емануеле II“, централната артерия на историческия град. След окончателното подчиняване на саласите каструмът се превръща във важен търговски кръстопът и постепенно дава начало на постоянно селище.
След християнизирането на Римската империя старият топоним е заменен с името на светец. Поради съзвучие с предишното название е избрано името на Свети Кириак Римски – мъченик от 303 г. В Theatrum Statuum Sabaudiae (1682) – монументалната колекция с изображения на владенията на Савойските държави – градът е описан подробно («Ciriacum Oppidum, insigne Marchionatus titulo…») и се споменава вероятният произход на името от местния култ към светеца («fortasse a peculiari Incolarum erga Divum Cyriacum Martyrem cultu…»). Римското присъствие в района се потвърждава от открити монети от имперската епоха, фрагменти от теракота и надгробни плочи, съхранявани днес в църквата „Сан Мартино“, посветена на Мартин от Тур.
След падането на Западната Римска империя и първите варварски нашествия сведенията за Чирие липсват почти хилядолетие. Сигурно е, че през 1230 г. територията му е окупирана от маркизите на Монферат. Впоследствие владението преминава към Савойците чрез два династични брака: между Джовани I Монфератски и Маргарита Савойска (дъщеря на Амадей V Савойски), и между Йоланда Палеологина (дъщеря на Теодор I) и граф Аймон Савойски. Маргарита получава правата върху Казеле, Чирие и Ланцо.
След ранната смърт на съпруга си тя се установява през 1306 г. в големия замък на Чирие, който се е издигал на площада, носещ и днес нейното име. Споменът за пребиваването ѝ се пази чрез Палио дей Борги – събитие, провеждано на всеки две години. Замъкът е разрушен по време на френското нашествие през 1536 г., а останките му са окончателно премахнати при обновяването на Пиаца Кастело в началото на XX век. Откритите при разкопки фризове – единствените запазени елементи – са вградени във вътрешна стена на църквата „Сан Мартино ди Лирамо“.
Маргарита Савойска разширява и укрепва замъка, който се превръща в една от най-важните резиденции в района. Той е посещаван от благородници от цяла Европа, придружени от гарнизони и слуги, настанявани в домовете на местните жители. В знак на благодарност тя предоставя различни esenzioni – привилегии за населението, отменя данъци и учредява градски пазар в понеделник и четвъртък. Традицията, преместена по-късно в петък, се запазва и днес. Благодарение на стратегическото си положение пазарът привлича посетители от цялата околност и от долините, превръщайки се във важен източник на доходи.
По време на войните за наследство градът е нападнат и опустошаван неколкократно от гало‑испанските войски.
През 1576 г. херцог Емануил Филиберт Савойски, стремейки се да осигури морски излаз за държавата си, купува пристанището на Онеля и други земи в района на Империя от генуезкия патриций Джовани Джероламо Дория в замяна на Чирие, издигнато в маркграфство заедно с Ноле и Сан Маурицио, както и графство Кавалермаджоре. По-късно последното е разменено за Маркграфство Маро (дн. Боргомаро). Д’Ория установява резиденцията си в Чирие и поставя началото на род, който продължава до началото на XX век, завършвайки с Емануеле Д’Ория – 10‑ти маркиз на Чирие и Маро и първи кмет на Чирие. С кралски указ от 1905 г. Чирие е издигнат в ранг на град.
Икономика Започвайки от края на XIX век, Чирие развива силна индустриална насоченост, която продължава да се разширява през следващия век. Значителен принос има железопътната линия Торино–Черес, достигнала града през 1869 г. По този повод е открита и железопътната гара, функционираща и днес. Линията е удължена до Ланцо през 1876 г., а през 1919 г. – до Черес. През 1921 г. Торино–Черес става първата железопътна линия в света, използваща електрическа тяга с постоянен ток с високо напрежение.
В началото на XX век в Чирие действат фабриката за панделки и плитки Remmert & C., множество хартиени фабрики (Де Медичи, Оливети, Мариета, Борла, Меланоте), престижната фабрика за одеяла „Москони и Чеза“ в района, известен като Babau, както и старата фабрика за предене на коприна „Крапоне и Вигано“. Съществуват също бояджийски, кожарски, дърводелски фабрики и предприятия за прибори за хранене.
През 1935 г. е основана SAIAG (Акционерно дружество „Индустрия за каучукови изделия“), създадена чрез сливането на две компании: IAC – производител на брезент за дирижабли и противогази, използвани от италианската армия през Първата световна война, и FIRGA, специализирана в производството на изделия от регенериран каучук. През 2000 г. компанията е продадена и разделена на две предприятия – Trelleborg и Metzeler.
Особено значение за индустриалното развитие и заетостта в района има идването на елзаското семейство Ремер (Remmert), което основава две важни фабрики и изгражда до тях елегантна семейна вила в стил ар нуво. До началото на 1980‑те години работи голямата копринена фабрика „Ремер“, а районът около нея – известен като „Бианкерия“ – в последните десетилетия е подложен на мащабно обновяване. На нейно място възниква многофункционалният център „Чирие 2000“, в който се помещават различни търговски обекти, пощата, Министерството на финансите, редакцията на седмичника „Ризвельо дел Канавезе“, общинската библиотека „Алваро Корги“ и няколко общински служби.
Забележителности Религиозна архитектура Катедрала „Свети Йоан Кръстител“
Катедралата „Свети Йоан Кръстител“ (Duomo di S. Giovanni Battista), обявена за национален паметник през 1887 г., се намира на днешния пешеходен централен площад „Сан Джовани“. Построена през XIV век, тя е характерен пример за пиемонтска провансалска готика. До нея се издига четириетажна камбанария с централен шпил и четири ъглови зъбера.
Първоначално храмът е обикновена църква, зависима от енорията на Сан Маурицио. С оформянето на Чирие през XIV век тя се превръща в основната енория на нововъзникналото селище. До църквата, в близост до „Порта Нуова“, са се намирали домът на свещеника, гробището и параклисът на Светия кръст – седалище на едноименното братство.
Архитектурното оформление следва разпространения в Пиемонт готически модел от XIV век. Единствено апсидната част е преустроена през XVIII век с добавянето на олтар, дело на Бернардо Антонио Витоне.
Храмът е тясно свързан с историята на местната общност и на няколко благороднически рода – Прована, Майнери, Турина и Д’Ория.
Фасадата, увенчана с фронтон над входния портал, е подложена на значителна реставрация през втората половина на XIX век по инициатива на граф Чепи, който обновява и вътрешната украса.
Сред най-ценните произведения в катедралата са „Мадона дел Пополо“, приписвана на Дефенденте Ферари (1519 г.), олтарната картина-триптих „Кръщението на Исус“, приписвана на Джузепе Джовеноне (1531 г.), както и изключително ценно дървено разпятие от Византийската школа (XIII-XIV век).
Църква „Свети Мартин ди Лирамо“
Църквата „Сан Мартино ди Лирамо“ (Chiesa di San Martino di Liramo) е един от най-значимите примери за романска архитектура в района на Пиемонт. Най-старата част от комплекса е камбанарията, построена около 900 г., а централната апсида е добавена около век по-късно. Разположена извън старите укрепителни стени на Чирие, църквата е ориентирана не към града, а към древната пътека, водеща към Ноле, което подсказва връзката ѝ с по-старо селище в района.
Смята се, че храмът е издигнат върху основите на древен римски култов обект. Това се подкрепя от наличието на два камъка, използвани като олтари, които и днес се съхраняват в църквата. Те имат характерни кухини за събиране на животинска кръв – свидетелство за употребата им в езически ритуали преди християнизацията на района.
Параклис „Робаронцино“ Параклисът „Робаронцино“ (Cappella di Robaronzino) се намира в старинна селска къща с типична дворна структура, построена през XVII век в покрайнините на Чирие. За разлика от многобройните провинциални параклиси в района, този се отличава с изключително богата декоративна програма, тъй като през първата половина на XVIII век е собственост на банкера‑магнат Антонио Фацио от Кариняно.
Външно сградата изглежда проста и линейна, но интериорът ѝ представлява истинско бароково бижу. Олтарът, приписван на Бернардо Антонио Витоне, е украсен с дървени канделабри и херувими, а ценни щукатури от майстори от Лугано покриват стените. Апсидата е украсена с платно, изобразяващо „Непорочното зачатие“, докато страничните стени съдържат четири големи платна на художника от XVIII век Пиер Франческо Гуала, представящи сцени от живота на Дева Мария.
Храм на Светата плащеница Храмът „Света плащеница“ (Chiesa di San Sudario) се намира на едноименната улица, в самия център на града. Той е седалище на едно от най-старите братства, посветени на почитането на Торинската плащаница.
Църква на Светия Дух Църквата „Свети Дух“ (Chiesa dello Spirito Santo) се намира на централната улица „Виторио Емануеле II“. Някога седалище на едноименното братство, тя е извън богослужебна употреба от края на 60‑те години на XX век. Построена в трезв пиемонтски бароков стил, еднокорабната църква вероятно датира от края на XVII век.