Топонимията или по-остаряло като томономастика (гръцки: τοπονομαστική – букв. описание на имената от τόπος – място, όνομα – име) е наука, дял от ономастиката, занимаваща се със значението и имената на географските обекти, които имат съществена роля в живота на хората и чрез които те се ориентират в заобикалящия ги свят. Задача на топонимията е да събере, класифицира и разкрие закономерностите, отнасящи се до възникването на конкретните имена на обектите.
Деление според големината на топонимите Според големината си те се разделят в три основни групи:
Микротопоними Това са названията на обекти без национално значение като ливади, герени, поляни и др.
Мезотопоними Средноголеми обекти, имащи значение само за хората около селището, където се намират. Неголеми реки, възвишения и др.
Макротопоними Това са обекти с национално значение като села, градове, големи реки и планини.
Деление според географския обект В зависимост от това какъв географски обект се разглежда топонимите се разделят на няколко дяла:
Хидронимия Това са названията на водните обекти – реки, езера, морета.
В българския език имената на хидронимите са от различен произход Тракийски – Тунджа, Тимок, Струма Прабългарски – Камчия Келтски – Дунав Реки с неясна етимология – Въча
Оронимия Имената на планини, върхове, низини.
В българския език имената са от различен произход Древнотракийски – Хемус Старославянски – Пирин
Ойконимия Тук влизат наименованията на населените места (ойконими – от гръцки οίκος + όνομα, „дом“, „поселище“ + „име“) Заварени предславянски – Айтос, Анхиало, Ахтопол, Дръстър Славянобългарски – Преслав, Кричим Турски – Кърджали
Хоронимия Названия на граници.
Урбонимия Имена на вътрешноградски обекти – паркове, площади
Дромонимия Названия на пътища
Бележки