Велко Дачев Тишев, наричан Карловлията, е български революционер. Бил е участник в четата на Жельо войвода, знаменосец в четата на Таньо войвода през 1876 г., опълченец в Руско-турската война през 1877 – 1878 г. и доброволец в Сръбско-българската война през 1885 г. Става кмет на Ветово.
Биография Роден е през 1844 г. в сливенското село Ердуванли чифлик, днес Радево, Новозагорско. На 19 годишна възраст, заедно с български хайдути заминава по гурбет в Обединено княжество Влашко и Молдова, където е градинар. През 1866 г. става част от четата на Дядо Жельо войвода, а след разпускането ѝ скита по градовете от Оршова до Галац и се установява в Олтеница. Подготвен и въоръжен от революционния комитет в Олтеница, той се включва в четата на Таньо войвода. Като опитен революционер е определен за знаменосец, какъвто остава с нея до последното ѝ сражение в местността Керчан баир на 27 май 1876 г., край днешното село Априлово, област Търговище. На 5 юни 1876 г. Велко Дачев е заловен край Котел, но тъй като не е можело да се установи дали е от четниците или от местните въстаници, е откаран в затвора в град Одрин. След амнистията Велко Дачев е освободен и отпътува за Кишинев и през 1877 г. е зачислен в Шеста опълченска дружина, до края на избухналата Руско-турска война. След Освобождението той се жени в Чирпан и заедно с брат си се заселват във Вятово, Русенско със семействата си, където са оземлени и получават пенсия като поборници. През 1885 г. се обявява Сръбско-българската война и заминава като доброволец на фронта. Връща се у дома и се записва в Поборническо-опълченското дружество в Русе през 1898 г. Велко Дачев говори турски, влашки и руски език. Има шест деца. Умира във Ветово на 10 септември 1921 г.
Бележки
Категория:Български революционери от Тракия Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война Категория:Участници в Априлското въстание Категория:Български опълченци Категория:Кметове на Ветово Категория:Родени в област Сливен Категория:Починали в област Русе Категория:Хора от Ветово