Александър Симов Гигов (понякога Александър Симов Симов) е български офицер, полковник от генералния щаб, командир на батарея във 2-ри планински артилерийски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на Планинската пехотна дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография Александър Симов е роден на 20 март 1879 г.Според Руменин е роден на 17 юли 1881 г. в Брезник, Княжество България. На 1 септември 1896 г. постъпва на военна служба. През 1900 г. завършва в 21-ви випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен във 2-ри артилерийски полк. На 2 август 1903 г. е произведен в чин поручик, а през 1908 г. в чин капитан. През 1909 г. като капитан от 2-ро планинско артилерийско отделение е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, Русия, което обучение завършва през 1912 годинаТанчев, с. 197 (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 80, 84 и 94; ВИ №95 12 септември 1909; №102 8 септември 1912; Списък на офицерите (1909), с. 295). През 1912 г. е на служба във 2-ри артилерийски полк.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) капитан Симов е командир на батарея във 2-ри планински артилерийски полк, като на 5 август 1913 г. е произведен в чин майор. След войните временно е старши адютант в 9–а пехотна плевенска дивизия.

През Първата световна война (1915 – 1918) майор Александър Симов първоначално е старши адютант на 9-а пехотна плевенска дивизия, за която служба съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас.ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 8, по-късно същата година с указ № 905 по Действащата армия за същата служба е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 класДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 351. По-късно е началник-щаб на Планинската пехотна дивизия с която воюва на македонския фронт между връх Висока чука и северния бряг на Дойранското езеро. На 16 март 1917 г. е произведен в чин подполковник, на 2 ноември 1919 г. в чин полковник и през 1920 г. е уволнен от служба. През 1921 г. за службата му като старши адютант съгласно заповед № 355 по Министерството на войната е награден с Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата.ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 103 – 104

По време на военната си кариера служи във Видинския крепостен батальон и като командир на 14-и пехотен македонски полк.

След края на военната си кариера се занимава със земеделиеКарта за обвиняемо лице на Александър Симов Гигов. (ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 62, л. 92).

Семейство Александър Симов е женен и има 3 деца.

Военни звания Подпоручик (1900) Поручик (2 август 1903) Капитан (1908) Майор (5 август 1913) Подполковник (16 март 1917) Полковник (2 ноември 1919)

Образование Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1900) Николаевска академия на генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1909 – 1912)

Награди Орден „Св. Александър“ V степен с мечове по средата Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас (1917) Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас (1917) Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата (1921)

Бележки

Източници

Категория:Български полковници Категория:Двадесет и първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ V степен Категория:Родени в Брезник