Капитани Романи () са серия леки крайцери на италианския флот от времето на Втората световна война. Серията се проектира за океански скаути (), но поради отпадането на класа на скаутите в италианските ВМС, от 5 май 1938 г., се класифицират като леки крайцери. Фактически са гранични кораби между крайцерите и големите лидери. Всички кораби от серията носят имена в чест на пълководци на Древния Рим. Всичко от проекта за флота са поръчани 12 единици, но през годините на войната в строй влизат само 3 кораба: „Атилио Реголо“ (); „Сципионе Африкано“ () и „Помпео Маньо“ (). Още четири недостроени крайцера, намиращи се във висока степен на готовност, са потопени в хода на войната вече след капитулацията на Италия. Всички три влезли в строй крайцера оцеляват в хода на военните действия.

След края на Втората световна война „Атилио Реголо“ и „Сципионе Африкано“ са предадени на ВМС на Франция, където са преименувани на „Шаторено“ () и „Гишен“ (), там са радикално модернизирани и прекласифицирани на разрушители. „Помпео Маньо“ и извадения след потопяването му „Джулио Джерманико“ () остават в състава на новия италиански флот. Те също са преименувани на „Сан Джорджио“ () и „Сан Марко“ (), преустроени са и са преведени в класа на разрушителите. Всички кораби активно се използват до началото на 1960-те години.

История на създаването

Проектирането на леките крайцери от типа „Капитани Романи“ започва като италиански отговор на развитието на торпедно-артилерийските сили на Франция, която се разглежда от фашисткия режим на Мусолини като основен противник в борбата за господство над Средиземно море. В началото на 1930-те години френският флот се попълва с три серии контраминоносци от типовете „Гепард“, „Егл“, „Вокелен“, в процес на строеж са още по-мощните кораби от типовете „Ле Фантаск“ и „Могадор“. Тези бойни единици, традиционно именувани в рускоезичната литература лидери на есминците, фактически представляват особен подклас, предназначен за действия в еднородни съединения, но не за лидиране на есминци, а по скоро за тяхното унищожаване. Според плановете на френското военноморско командване те трябва частично да заменят леките крайцери. Отличителните черти на френските контраминоносци стават високата скорост и мощното въоръжение от 138-mm оръдия. На техния фон италианските скаути от типа „Навигатори“ изглеждат прекалено слаби, а крайцерите от типовете „„Алберто да Джусано““ и „Луиджи Кадорна“, на които са възлагани големи надежди, се оказват явно неудачни кораби.

През 1935 г., на основата на чертежите на най-новите разрушители от типа „Маестрале“, е подготвен проект за скаут с водоизместимост от 2800 тона. Но през 1935 г. Италия напада Етиопия и скоро превзема тази страна. Възникналата международна криза влошава отношенията на Италия с Великобритания и в числото на потенциалните противници попада и Британския кралски флот. В същото време зоната на действие на италианския флот се разширява и вече включва Червено море и Индийския океан. Взето е решение да се възложат на новите скаути воденето на разузнаване в океана, но за тази задача проектът за 2800-тонен кораб е прекалено малък. За това разработка е закрита, а създаденото до момента се използва от компанията OTO за проектирането на лидера „Ташкент“, построен от фирмата за ВМФ на СССР.

Новият проект за скаут от 3400 тона се разработва на основата на крайцерите от типа „Алберто да Джусано“. Работите се водят в „Комитет по проекти за кораби“ () под ръководството на полковник И. Алфано и генерал Д. Пулиезе. Изначално се предполага строителство с широко използване на заваряване и леки сплави за намаляване на теглото. Новите скаути се предполага да се въоръжат с осем от най-новите 135-mm оръдия в сдвоени куполни установки, поставени в краищата линейно-терасовидно. ПВО на корабите трябва да се осигурява от шест разработвани 65-mm автоматични зенитни оръдия в единични установки и четири сдвоени 20-mm установки. Торпедното въоръжение включва два четиритръбни торпедни апарата. Скаутите трябва да носят хидросамолет, но хангар и катапулт не се предвиждат, предполага се излитане на самолета от вода. Набелязано е да се защитят с лека броня енергетичната установка и бойната рубка, а от скоростта се изисква да е на ниво 41 възела.

В процеса на последващото проектиране са внесени някои изменения. За икономия на тегло е решено да се откажат от хидросамолета, което не предизвиква голям протест на поръчителя, тъй като експлоатацията на самолет без катапулт е проблематична. Разработката на 65-mm автомати се проточва и е решено да се поставят вместо тях осем единични 37-mm автомата. Ведно с това се съхранява възможността за замяната им с 65-mm оръдия, когато те са готови. Също се отказват от бронирането на отсеците на енергетичната установка. Независимо от всички тези мерки, стандартната водоизместимост на проекта нараства с 10%.

Построяването на крайцерите от типа „Капитани Романи“ е включено в корабостроителната програма за 1935 – 1936 г., а окончателното решение за тяхното строителство е прието през 1937 г. Но поради финансови проблеми залагането на всичките 12 кораба става едва през 1939 г. на стапелите на шест италиански фирми. Броят на потребните единици се обяснява с желанието да се подсигури постоянно присъствие в Червено море на съединение от четири кораба, сменяни по ротация. Тъй като към 1938 г. класът на скаутите в италианския флот вече не съществува, „Капитани Романи“ вече се именуват леки крайцери. Следва да се отбележи, че представяйки новата си корабостроителна програма, италианското военноморско ръководство заявява, че проектната скорост на новите крайцери ще е 44 възела и даже утвърждава, че се планира достигането на изпитанията на скорост от 48 възела. Според мнението на съвременните военноморски историци, заявените показатели са съвършено нереални и те се обясняват с чисто пропагандни цели. Имената на корабите са в чест на пълководци от Древния Рим, което съответства на външнополитическите амбиции на фашистка Италия.

Описание на конструкцията Корпус и архитектура

Корпусът на леките крайцери от типа „Капитани Романи“ е проектиран изхождайки от задачата за достигане на висока скорост при приемлива мореходност. Конструкторите избират за проекта гладкопалубен корпус с видимо издигане към форщевена. Форщевенът е почти прав в по-голямата си част, но в горната третина има чувствителен наклон напред от клиперен тип. Отдолу форщевенът има неголям бълб. Кърмата на крайцерите е широка и закръглена. За постигането на високата скорост формата на подводната част на корпуса е щателно преценена. Нейните обводи са добре обтекаеми и се отличават със значителна профилираност в носовата част. Надводната част в носа е голям развал на бордовете. Наборът на корпуса е по смесената схема. В средната част е по надлъжната схема, в оконечностите е по напречната. Всичко има 216 шпангоута с шпация от 0,65 m, но в краищата шпацията намалява до 0,57 m. Почти по цялата дължина на корпуса преминава двойно дъно, преминаващо в двоен борд.

Въоръжение Главен калибър

135-mm оръдия са разработени в отговор на появата на въоръжение на френските контраминоносци на 138-mm оръдия, в сравнение с които 120-mm оръдия на италианските разрушители и скаути изглеждат прекалено слаби. При разработката на тази артилерийска система италианските конструктори се отказват от ред съмнителни решения, присъщи за по-ранните артилерийски оръдия в италианския флот. В частност те не се стремят към постигането на пределно възможни балистически характеристики, което положително влияе на живучестта на новите оръдия. Освен това те се отказват и от практиката за поместването на оръдията в една оръдейна люлка, което способства за повишаването на кучността на стрелбата.

135-mm оръдия имат доста умерена начална скорост на снаряда, позволяваща съществено да се намали разсейването при стрелба и прегряването на стволовете. Всяко оръдие е поместено в собствена люлка и може да се навежда по целта във вертикалната плоскост поотделно. Разстоянието между осите на стволовете е 140 cm. За сравнение, 152-mm оръдия в куполните установки на ранните италиански леки крайцери имат разстояние между осите на стволовете едва 75 cm, което крайно отрицателно влияе на кучността на стрелбата. Средното разсейване на снарядите на 135-mm оръдия не надвишава 101 m на дистанция 17,5 km, което е много добър резултат. Високите характеристики на новата арт-система водят до това, че първи я получават модернизираните линкори от типа „Андреа Дория“.

Главният калибър на крайцерите от типа „Капитани Романи“ е поместен в четири двуоръдейни кули. Всяка кула тежи по 42 t и има брониране до 20 mm, което осигурява защита от картечен обстрел и до известна степен от осколки на снаряди. За всяка кула има отделен погреб за боеприпаси, оборудван със системи за бързо наводняване. С помощта на два вертикални електрически подемника снарядите и зарядите поступват от погребите в междинно отделение под кулата, а оттам се предават в кулата по наклонени подемници. Системата позволява да се качват по 36 снаряда и заряда в минута за всяка кула, в случай на използване на ръчна трансмисия скоростта на подаване на боеприпаси се снижава наполовина.

Лека зенитна артилерия

На крайцерите от типа „Капитани Романи“ като основно средство на близката ПВО са поставяни по осем 37-mm зенитни автомата Breda Mod.1939 в еднооръдейните установки R.M.1939. Оръдието се презарежда за сметка на отвод на дулните газове и има въздушно охлаждане на ствола, което снижава продължителността на допустимата стрелба в сравнение с оръдията, имащи водно охлаждане. Използва се противооткатен механизъм, намаляващ вибрациите и способстващ за повишаване на кучността на стрелбата. Подаването в автомата се осъществява от пълнители за по шест патрона, а теглото на унитарния патрон е 1,63 kg. Теоретичният темп на стрелба достига 200 изстрела/минута, но на практика необходимостта да се сменяват пълнителите го намаляват до 140 и/мин.

Установката R.M.1939 тежи 2 тона и осигурява ъгли на възвишение в пределите −10°/+90°. Установките нямат никаква бронева защита. Управлението на огъня е изключително локално. Боезапасът от 37-mm снаряди съставлява 12 000 за целия кораб. Според италианските стандарти автоматите Breda Mod.1939 се смятат за напълно удовлетворителни, особено за отразяване на атаките на нисколетящи торпедоносци.

Артилерия крайцерите от типа „Капитани Романи“оръдие135 mm/45 OTO/Ansaldo Mod. 1938 37 mm/54 Breda Mod. 1939 20 mm/70 Scotti Mod. 1941калибър, mm 135 37 20дължина на ствола, калибри 45 54 70маса на оръдието, kg 6010 138 73практическа скорострелност, изстрела/минута 6 140 140ъгли на насочване −7°/45° −10°/+90° −10°/+100°тегло на снаряда, kg 32,7 0,823 0,134начална скорост, m/s 825 800 840максимална далечина на стрелбата, m 19 600 7800 6100

Минно-торпедно въоръжение Крайцерите от типа „Капитани Романи“ получават мощно торпедно въоръжение. То включва два четиритръбни торпедни апарата с оригинална конструкция. Торпедните тръби са поместени на апаратите по двуетажна схема, като долните тръби разстоянието между осите е по-голямо, отколкото на горните. Между тях се намира поста на наводчика. В италианския флот тази конструкция се нарича „четирилистна детелина“. Торпедната стрелба е възможна само при фиксирани ъгли на наводка – 60°, 90° и 120° по всеки борд. По-точното насочване трябва да се достигне с помощта на поставяне на жироскопи в торпедата. Както показва бойният опит при другите италиански кораби, това решение е трудно да се признае за ефективно. Неудачни се оказват и самите торпедни апарати, чиято надеждност е доста ниска.

Енергетична установка