Недялко Тодоров Барзов е български офицер, генерал-майор от кавалерията, участник в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на ремонтно етапно конско депо през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография Недялко Тодоров е роден на 17 март 1862 г. в Калофер, Османска империя. През 1883 г. завършва в 4-ти випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 30 август е произведен в чин подпоручик. Служи във 2-ри конен полк. Взема участие в Сръбско-българската война (1885), през следващата година на 24 март е произведен в чин в чин поручик, а от 1888 г. е ротмистър. През 1889 г. като ротмистър от 3-ти конен полк е командирован за обучение в Императорския кралски военноездови институт във Виена, който завършва през 1891 г. и се завръща в България.
На 9 октомври 1893 е произведен в чин майор и назначен за началник на Кавалерийския курс, на която служба е до 1907 г., като на 2 май 1902 г. е произведен в чин подполковник, а на 19 септември 1906 в чин полковник.
На 15 декември 1907 полковник Недялко Тодоров е назначен за командир на 2-ри конен полк. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като командир на поверения му полк, който командва до април 1913 година. През 1914 г. е назначен за командир на 2-ра конна бригада, а от следващата година поема командването на 4-та конна бригада. На 7 септември 1915 г. е уволнен от служба.
През Първата световна война (1915 – 1918) запасният полковник Недялко Тодоров мобилизиран и служи като началник на Ремонтно етапно конско депо (10 септември 1915 – 1 ноември 1918), за която служба „за отличия и заслуги през войната“ съгласно заповед № 463 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен без военно отличие.ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 12 – 13 На 1 ноември 1918 г. е уволнен от служба.
На 31 декември 1935 г. е произведен в чин генерал-майор.
Генерал-майор Недялко Тодоров умира на 24 май 1940 г. в София.
Семейство Генерал-майор Недялко Тодоров е по-големият брат на ветеринарния лекар санитарен полковник д-р Христо Тодоров Барзов (р. 1870).
Военни звания Подпоручик (30 август 1883) Поручик (24 март 1886) Ротмистър (1888) Майор (9 октомври 1893) Подполковник (2 май 1902) Полковник (19 септември 1906) Генерал-майор (31 декември 1935)
Награди Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по-средата Народен орден „За военна заслуга“ III степен без военно отличие (1921) Орден „За заслуга“
Образование Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1883) Императорски кралски военноездови институт във Виена (1889 – 1891)
Бележки
Източници
Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Четвърти випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „За заслуга“ Категория:Родени в Калофер Категория:Починали в София