Младен Илиев Киселов е български режисьор и педагог.
Биография Роден е на 11 юни 1943 г. в Русе. Завършва режисура при Анатолий Ефрос в ГИТИЗ, Москва през 1968 г. Дебютира с постановката на „Домът на Бернарда Алба“ от Федерико Гарсия Лорка в Драматичен театър - Пловдив (1968 г.).
Работи в Драматичните театри в Пловдив (1968 г.), Кърджали (1968 – 1970 г.), Бургас (1970 – 1971 г.), Народен театър за младежта (1971 – 1977 г.), Държавен сатиричен театър (1977 – 1982 г. (като главен художествен ръководител), Народен театър „Иван Вазов“ (1983 – 1991 г.), заместник генерален директор по художествените въпроси на Националния дворец на културата (НДК) – (1983 – 1991 г.).
Гостува в „Театър 199“, Националния дворец на културата (НДК), Драматично-музикален театър – Велико Търново, Драматичен театър – Шумен, Драматичен театър – Перник, Нов драматичен театър „Сълза и смях“, Драматичен театър – Русе, Драматичен театър – Сливен и др.
Асистент е на проф. Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ (1975 – 1991 г.).
От 1991 г. работи в САЩ като педагог и режисьор. Чете лекции в Йейлския университет, Ню Хейвън, Кънектикът (1981 – 1982 г.). Преподава режисура и актьорско майсторство в Драматичната школа на университета „Карнеги Мелън“ в Питсбърг (от 1991 г.).
Участва с постановки в изданията на Театър на нациите (Амстердам, Варшава, София), в международни театрални фестивали в Белград, Берлин и др. Носител е на международни и национални награди и на държавни отличия.
В салона на Театър 199 има изграден барелеф на Младен Киселов от Георги Чапкънов.
Постановки „Разходка в събота вечер“ – Драгомир Асенов, „Мотопедът“ – Недялко Йорданов, „Врагове“, „Последните“ – Максим Горки, „Театър, любов моя“ – Валери Петров, „Сън“, „Биволът“, „Човекоядката“ – Иван Радоев, „Опит за летене“, „Кошници“, „Суматоха“, „Лазарица“, „Образ и подобие“ – Йордан Радичков, „Животът – това са две жени“ – Стефан Цанев, „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ – Едуард Олби, „Чайка“ – Антон Чехов, „Мъжът си е мъж“ – Бертолт Брехт, „Разбойник“ – Карел Чапек, „И най-мъдрият си е малко прост“ – Александър Островски, „Дон Жуан“ – Жан-Батист Молиер, „Топаз“ – Марсел Паньол, „Бресткият мир“ – М. Шатров, „Кабаре „Парнас“ – Любомир Пеевски (съвместно с М. Младенова), „Рейс“, „Сако от велур“ – Станислав Стратиев, „Есенна соната“ – Ингмар Бергман и др.
Телевизионен театър „Късно море“ (1974) – от Любен Станев
Филмография Васката (премиера: 1 февруари 1965 г.) Дневна светлина – инж. Слави Младенов (премиера: 27 септември 1974 г.) Черно и бяло – Валери (премиера: 24 май 1983 г.)
Източници „Почина режисьорът Младен Киселов“, vesti.bg, 29 октомври 2012 „70 години от рождението на големия театрален режисьор Младен Киселов“ (три фонограми), bnr.bg, 11 юни 2013
Външни препратки
Анелия Янева, „Младен Киселов между мига и вечността“, Портал за култура, изкуство и общество, 2 ноември 2012 „Младен Киселов, режисьор“ , интервю на Галина Рулева
Категория:Български режисьори Категория:Български театрални режисьори Категория:Преподаватели в Йейлския университет Категория:Преподаватели в НАТФИЗ Категория:Българи в САЩ Категория:Родени в Русе Категория:Починали в София