Юрий Порфириевич Захарчук (1890 – 1944) е украински дворянин и офицер, емигрирал в България, оглавил и издигнал противопожарната служба на София до една от най-добрите в Европа.
Удостоен е с над 20 български и чужди ордена; за него Цар Борис дори прави специално изключение – двукратно е награден с орден „Свети Александър“. Командирът обаче най-много се гордеел с отличието „Българска признателност“, присъдено само на 4 души.Пожарното дело в България от 1905 г. до 1944 г., Официален информационен сайт на ГД ПБЗН
Ранни години Роден е в Киев на 26 ноември 1890 г. в дворянско семейство от Херсонска област. Завършва Юридическия факултет в родния си град и Първоразредното киевско военно училище. Става офицер в руската армия, където достига до чин капитан, награден е с ред отличия и заема високи военни постове. От събранието на офицерите е избран за член на Съда на честта. Започва да се занимава с пожарно дело при Имперските доброволци още 16 годишен. Организира и ръководи пожарните команди в градовете Ананиев, Житомир и Тузла (в Украйна). След 1917 г. офицерът се включва в белогвардейските части и се сражава под командването на ген. Пьотър Врангел. Жена му с 5-годишната им дъщеря попадат в териториите, завзети от червените, и са подложени на тежки изпитания. При евакуацията на врангеловата армия от Крим пристига в Цариград, където в 1921 г. организира пожарната команда в Боюкдере, издейства доставката на пожарни коли от Франция и дори поставянето на улични номера на къщите, нещо напълно непознато в Турция дотогава. Но ориенталският манталитет на служителите и населението правят всичките му усилия неефективни и щом посреща семейството си, успяло с помощта на еврейски търговец да напусне Крим, всички се преселват в София.Белогвардеецът Захарчук бяга от Русия и застава начело на софийската пожарна
Тук на 10 февруари 1923 г. офицерът дворянин попада на постановка в Народния театър, при която избухва унищожителен пожар. Полицията и войската, които са около театъра след скорошния атентат в него срещу Стамболийски, са затворили вратите на сградата от съображения за сигурност, докато трае спектакълът. В залата са столичният кмет Крум Попов и много граждани. Хората са в капан сред лумналите пламъци, формените сили отвън са дезорганизирани и безпомощни да им помогнат, угасва и електричеството, настава паника, заплашваща да бъде последвана от голяма трагедия. В този критичен момент се намесват пристигналият веднага на място цар Борис III и руският офицер, който в залата с гръмовен глас отправя заповеди и наставления към гражданите. По нареждане на царя, който сам се промъква сред пламъците и дава нареждания за спасяване, се донасят стълби, маркучи и дюшеци от двореца. Така те овладяват положението и заедно с артистите на театъра организират евакуация през ниските тераси на сградата, като всички освен двама са спасени.Официален сайт на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО
Дейност в България Качествата, проявени при пожара в Народния театър, са оценени по достойнство и скоро отварят вратите на Захарчук в България. Оценен е от царя и от министъра на вътрешните работи и народното здраве генерал Иван Русев, от който капитан Захарчук лично в 1923 г. получава назначението си на командир на столична пожарна. В 1934 г. друг министър на същото министерство – ген. Петър Мидилев, го назначава за главен пожарен инструктор на министерството, което е равнозначно на началник на пожарната служба в Царството, какъвто пост тогава още няма. На тези две длъжности доблестният офицер остава неотклонно до смъртта си в 1944 г.
Службата не е лека, 3 – 4 денонощия дежурство и едно денонощие почивка, офицерът въвежда в нея строг военен ред и дисциплина, последователна бойна и строева подготовка на пожарникарския състав.„Вътрешният ред както при Централата, така и в клоновете, за пожарникарския персонал е един и същ. Ставане в 6 часа. До 8 часа измиване и закуска. През това време се извършва и едночасовата работа по почистване колите. От 8 до 9 часа пожарникарите се разделят на групи за почистване помещенията. От 9 часа почват упражненията в пасивна гимнастика, строй или практически упражнения с пожарните уреди. В единадесет часа се дава половинчасова почивка, а в единадесет и половина започва обедът. От дванадесет до два часа всички почиват. От два до четири часа чистене помещенията, работа из работилниците и гаража. В пет и половина вечеря. В осем часа се произвежда проверка и след това пожарникарите се освобождават от всякаква работа. Тоя неизменен ежедневен ред се нарушава само от тревогите при пожар.“ Общинското списание „Сердика“, книга 2 от 1939 г., Георги Калев, СТОЛИЧНА ПОЖАРНА КОМАНДА Отговорен поданик, баща и християнин, той редовно посещава руската църква „Св. Николай“ до Военния клуб, патрулира из София – в началото на бял кон, а после в пожарната кола. Обзавежда на 2-рия етаж в казармата на пожарникарите на ул. Екзарх Йосиф 46 (която и днес е централна пожарна служба) прилично жилище, в което живее със семейството си, за да е близо до подчинените и гражданите и да е в постоянна готовност при пожар.
Поставя в пожарната изрично условие – никой да не членува в политически партии! Обучава и налага дисциплина, лична отговорност, високи умения, осигурява отлично обмундирване и най-съвременна техника на състава и издига високо обществения му престиж. Извоюва увеличаване щата на пожарната от няколкостотин до близо 8000 души. Издейства им дори по-ранно пенсиониране с високите тогава пенсии от 600 лв. за редовия и до 1500 лв. за командния състав. Лично води хората си, многократно рискува живота си в погасяването на опасните пожари, разработва и оттренира предварителни технико-тактически планове на операциите по потушаването им, така че службата му става изключително ефективна и образцова.
Често повтаря, че пожарникарят не блести със своята каска, а със своя дух и професионализъм! Всички пожарникари са снабдени с модерните газови маски, а командата разполага и с два пълни боекомплекта азбестови костюми за гасене вътре в пожарищата. Разяснява, че хуманността на професията пожарникар е не просто самопожертвователността, а умението да победиш огъня, за да спасиш ближния си. Знаейки, че в медицината и в пожарната най-важен за спасяването е факторът време, още преди да се снабди с автомобили, в службата обучава конете ѝ при сигнал за тревога веднага да застават между тегличите на каруците, всеки до своето буре с вода. Издейства и организира закупуването на първите пожарни коли от заводите „Рено“ след това и 26 м висока пожарникарска автостълба „Magirus“, лично работи в „Рено“ цял месец като монтьор, за да опознае новата техника. Превъоръжаването на пожарните команди става възможно благодарение на основания през 1924 г. обществен фонд „Пожарно дело“. За да сведе до минимум времето за реакция, създава клонове на службите, които дислоцира в отдалечени от центъра на столицата места.
Така в кратко време организира и издига противопожарната служба в София до една от най-добрите в Европа, в много отношения дори по-добра като ефикасност и дисциплина от тези на водещите страни. Възпитаните и обучени от него кадри правят същото в останалите български градове. През 1926 г. организира доброволните пожарникарски отряди в действена национална структура. Насърчава поставянето на автоматични електрически пожароизвестителни устройства. През 1927 г. е приет Правилник на столичната общинска пожарна команда, утвърден от тогавашния кмет генерал Владимир Вазов. Захарчук е обединителната фигура на професията и от момента на назначаването му подпомага дейността на останалите пожарни командири в страната. През 1929 г. британски кралски специалисти наблюдават действията на пожарникарите и впечатлени пишат: „Софийската пожарна команда под ръководството на г-н Захарчук е с великолепни качества и е може би най-добрата в света“. Цар Борис неведнъж споделя: „Дайте ми още 20-ина като Захарчук и аз ще преобразя България!“ В 1931 г. в столичната пожарна команда създава първия екип за спешна помощ, като осигурява първата линейка със съдействието на Българския червен кръст. Създава „Спасителна станция“ – първообраз на „Бърза помощ“, с линейка лазарет, на която дежурят лекари доброволци. Създава и газово отделение с 14 маски за работа срещу задушване от дим и газове. В 1932 г. за пожарникарите благодарение усилията му е осигурено правото на пенсия при 15 години трудов стаж и обезщетение в случай на смърт или злополука при изпълнение на служебните им задължения. Същата 1932 г. Столичната пожарна команда печели състезанието по бързина и дееспособност в Европа, като побеждава дори немците, става първа и е призната за най-добра.
Неговата пожарна е включена в дипломатическия протокол. През 1934 г. Захарчук е назначен за Главен инструктор (инспектор) в Министерството на вътрешните работи и народното здраве, фактически пост на началник на Пожарната служба в Царство България, пряко подчинен на министъра на вътрешните работи и народното здраве. В 1934 г. с неговите усилия е разработен и приет Правилникът за устройството на противопожарната охрана, обн. ДВ бр. 84. Той възлага на огнеборците спасяването и подпомагането на населението при всички обществени бедствия – пожари, земетресения и наводнения, дори и при нападения от скакалци. С новия общодържавен нормативен акт към Министерството на вътрешните работи и народното здраве (МВРНЗ) е разкрита длъжността главен инспектор по пожарно дело. За първи път е създадено централно ръководство на противопожарната охрана в държавата. То е поверено на незаменимия Захарчук, който оставайки командир на софийската пожарна е назначен и за главен инструктор и противопожарен инспектор в Министерството на вътрешните работи и народното здраве. От казармата му на ул. Екзарх Йосиф 46 командва не само столицата, но ръководи организирането на пожарното дело в цялата страна, подчинени са му областните пожарни командири, а „Столичната пожарна команда“ е определена за главна база на инвентара на Отделението за Обществени грижи. Инвентарът се състои от санитарни коли, триосни товарни камиони, лодки, спасителни пояси, канджи, легла, дюшеци, палатки и други, които се разпращат, съответно нуждите на пострадалото население, при големи обществени бедствия и катастрофи. С това започналата централизация на пожарното дело в България запазвайки общинските правомощия е издигната на нивото на държавна грижа. Последователно са приети и Наредба-закон за селските общини (обн. ДВ, бр. 100/1934 г.) и Наредба-закон за градските общини (ДВ, бр. 114/1934 г.), с които се въвежда 10% налог върху плащаните премии на застрахователни дружества от направените от тях застраховки против пожар в землищата на общините. Налогът се плаща от застрахователните дружества и на всеки шест месеца се внася в Българска народна банка по сметки на съответните общини.
В техническо и строево отношение столичната пожарна команда се изравнява, а в редица отношения изпреварва редица европейски столици и се ползва с авторитета на една от най-ефективните на Стария континент. Захарчук не само лично ръководи и пряко участва в акциите, но с обаяние води и разяснителна и образователна дейност сред обществеността. Изнася сказки с противопожарна тематика и по Радио София.Искра Ценкова, Рицари на огъня, сп. ТемаГеорги Калев, Столичната пожарна команда92 години от атентата в църквата "Света Неделя
Наричат го с уважение „Рицар на огнеборската чест“. Захарчук е поканен лично и присъства като почетен гост на коронацията в Лондон на английския крал и император на Британската империя Джордж VI, а кралят на Белгия Леополд III му връчва ордена на Белгийската корона, императорът на Етиопия го моли да организира пожарна на Адис Абеба, но офицерът учтиво отказва.