Юбари () е експериментален лек крайцерОфициално през цялото време на своята служба се класифицира като крайцер 2-ри ранг (нито джиунъйокан). Подробно за класификация на корабите на ЯИФ виж книгата на Лакруа и Уелс, с. 698 – 699. на Императорските ВМС на Япония. Името си носи в чест на реката Юбари, течаща на остров Хокайдо.
Проектиран е в периода 1920 – 1921 г. под ръководството на Юдзуру Хирага като кораб за отработка на нови технически решения, ставайки по този начин един от най-важните проекти за развитието на японското корабостроене. Построяването на крайцера е изпълнено в периода 1922 – 1923 г. от арсенала на флота в Сасебо.
„Юбари“ прослужва целия междувоенен период, използва се преимуществено като флагман на ескадри разрушители, нееднократно е модернизиран. По време на Втората световна война в периода 1941 – 1942 г. участва в превземането на Уейк, Рабаул, Лае и Саламуа, сраженията в Коралово море и при остров Саво. Впоследствие се използва за ескорт на конвои, потъва на 28 април 1944 г. от торпедата на американска подводница.
Разработка проекта и строителство В рамките на корабостроителната програма „8+4“, приета на 39-ата сесия на японския парламент на 14 юли 1917 г., изначално се предвижда построяването в периода 1917 – 1923 финансови години на 9 крайцера: три 7200-тонни ескадрени разузнавачи и шест малки 3500-тонни, повтарящи по-ранните „Тенрю“. Обаче и двата типа не устройват Морския генерален щаб (МГЩ) – първият от тях изисква доработка на проекта, а вторият вече е показал своите минуси, свързани с недостатъчните му размери. В резултат на това програмата е преразгледана и във втората половина на 1917 г. поръчки са дадени за осем нови 5500-тонни кораба (пет в първата серия и три във втората). Девети трябва да бъде експериментален малък лек крайцер за изпитания на новите силови установки. За неговото построяване, на 40-ата сесия на парламента през 1918 г., са отделени допълнителни 6 322 682 йени, заедно с 300 548 437 йени за програмата „8+6“ (включваща в себе си и трите 5500-тонника на втората серия). Строителството на експерименталния крайцер не е приоритетно и по тази причина през цялото време се отлага, макар на 20 септември 1919 г. той да получава името „Аясе“ , в чест на течащата в префектура Сайтама река Аясе, източен приток на Аракава.
През 1920 г. корабостроителната програма е преразгледана. В рамките на модифицираната програма „8+8“ се предвижда построяването на осемте 5500-тонни крайцера на третата серия и четири 8000-тонни ескадрени разузнавача. Но характеристиките на последните не изглеждат добре на фона на чуждестранните аналози и поръчките за тях не са дадени. По това време председателстващият бюрото за базово проектиране в секцията за корабостроене на Морския технически департамент (МТД) Юзуру Хирага предлага съвършено нов подход, позволяващ да се създават по-съвършени кораби. Теглото на корпуса се намалява са сметка на включването в неговия силов набор на хоризонталната и вертикалната бронева защита. При това освободеното тегло отива за усилване на въоръжението. МГЩ, през август 1921 г., одобрява представения концепт за 7500-тонен разузнавач (бъдещият тип „Фурутака“) и през октомври поръчва строителството на кораба за проверка на неговата идея. За тази цел е избран експерименталният крайцер „Аясе“. Тъй като отделянето на средства за него вече е одобрено от парламента, поръчката за неговото построяване без забавяне е дадена в рамките на бюджета за 1922-ра финансова година. На 5 ноември е взето решение за преименуването на кораба (като варианти се разглеждат имената „Камо“, „Кицу“ и „Найоро“) и на 23 декември 1921 г. той получава окончателното си име „Юбари“ – по името на течащата на Хокайдо река.
Техническият проект за „Юбари“ е разработен в периода 1920 − 1921 г. от капитан 3-ти ранг Кикуо Фуджимото под общото ръководство на Хираги, поддържащ виждането за комбиниране на максимална скорост и въоръжение с минимално възможна водоизместимост. Съответно експерименталният крайцер трябва да има като по-ранните 5500-тонни същата максимална скорост (35,5 възела), далечина на плаване (5500 морски мили на 14 възела), брой оръдия на борда (шест 140-mm) и торпедни апарати (четири 610-mm тръби). Водоизместимостта при това съставлява едва 57% от тяхната – 3150 тона.
Дизайнът на кораба се отличава с ред нововъведения, по-късно използвани при 7500-тонните крайцери, а именно: Обединение на димоходите за намаляване на броя тръби и снижаване на задимеността на мостика; Използване на бордовата и палубната броня за увеличение на надлъжната здравина на корпуса, едновременно с отсъствие на листове обшивка под вертикалното брониране; Бронирани канали на комина над броневата палуба; Преместване на офицерските каюти в носовата част на корпуса; Преминаване на всички котли на течно гориво; S-образна форма на носовата оконечност, позволяваща да се снижи височината на корпуса.
„Юбари“ е заложен на стапела на арсенала на флота в Сасебо на 5 юни 1922 г. Изборът на тази корабостроителница е обусловен от нейната специализация към леки крайцери и разрушители (по-рано там са построени няколко 5500-тонника), а също и от подконтролността на предприятието от ВМФ, важна поради експерименталния характер на поръчката. Строителството върви с рекордни темпове: спускането на вода е още на 5 март 1923 г., ходовите изпитания корабът преминава на 5 юли и на 31 юли е предаден на флота, малко повече от година след залагането.
Конструкция Корпус и компоновка Корпусът на крайцера с размери 139,45×12,04 метра се дели от 18 прегради на 19 водонепроницаеми отсека. Основният конструкционен материал е високоякостна стомана тип HTКонструкционна стомана с повишена якост, съдържаща 0,35% въглерод и 0,8 – 1,2% манган. Виж книгата на Лакруа и Уелс, с. 742 – 743.. За сметка на използването на броня в силовия набор значително се намалява теглото на надлъжните и напречните елементи на конструкцията – то достига в най-широката секция едва 7,58 тона/m, срещу 11 тона/m при 3500-тонните крайцери и около 16 тона/m – за 5500-тонните. Делът на целия корпус в нормалната водоизместимост се съкращава до 31,2% срещу 36,4 и 37,9 – 38,4% съответно. Напреженията на огъване при това остават в рамките на допустимите стойности, освен напреженията на дъното в състоянията на огъване – този проблем решават при модернизацията през 1934 г.
Форщевенът има характерната извита нагоре (S-образна) форма, за първи път използвана на „Юбари“ и използвана след това в болшинството японски военни кораби междувоенна постройка. В сравнение с предшестващата лъжицообразна форма тя дава по-малка заливаемост на носовата част. Форщевенът има традиционна златна хризантема, след нея са клюзовете за двете котви (по една на всеки борд). Полубакът е относително къс и се издига към носа с цел подобряване на мореходността, на него е разположена и носовата надстройка. Първият етаж (ниво) има внушителна дължина, на него са поместени офицерските каюти и междинните отделения за подаването на боеприпаси за първите две 140-mm оръдия, на по-късия втори – оперативната рубка и килери. Още по-нагоре се намират ходовия мостик, щурманската рубка, радиорубката и два далекомера с 3-метрова база. Големите размери на носовата надстройка са следствие на идеята за съсредоточаване в нея на всички постове за управление, при това се отказват от бронирана бойна рубка (каквато има на по-ранните кораби).
Надстройката около комина има сравнително неголеми размери и в нея се намират само въздухозаборниците за вентилаторите на котелните отделения. За да се подсигурят ъглите на обстрел на торпедните апарати зад нея на горната палуба има голямо свободно пространство.
В кърмовата надстройка са разположени гониометърът и резервната радиорубка. Пет спасителни средства (сампан, 2 гребни катера и 2 моторни) се намират в централната част на корпуса, отстрани и отзад на комина.
„Юбари“ има двойно дъно в подводната част от носа до кърмата. В нейната централна част се намират скуловите килове с дължина 42 m и ширина 1,17 m, предназначени за намаляване на бордовото люлеене. Единичният балансирен рул се намира зад винтовете и е с площ 9,77 m².
Разпределението на теглото на елементите по данни от измерванията към 23 август 1923 г. изглежда по следния начин: Маса, t В проценти Корпус 1275,1 31,2 % Бронева защита 349,0 8,5 % Оборудване и снаряжение 374,6 9,2 % Въоръжение 329,5 8,1 % Силова установка 1056,5 25,8 % Гориво и смазочно масло 639,8 15,6 % Запаси прясна вода 45,9 1,1 % Други 0,9 - Водоизместимост с 2/3 запас 4091,3 100 %
Макар изпитанията да потвърждават заложените от Хирага в проекта принципи в частта за здравината на корпуса и мореходността, тогава се изяснява голямото строително претоварване, съставляващо 419 тона, или 14% от нормалната водоизместимост. Нормалните стойности за корабите с такива размери японска постройка са до 5%, и често дори под тази цифра. Така например за типа „Кума“ претоварването съставлява около 80 тона (5580 към 5500 тона, 1,5%), и едва при по-късния тип „Сендай“ то нараства до 305 тона (5900 към 5595 тона, 5,5%). Причината за такава разлика между проектната и фактическата водоизместимост в случая с „Юбари“ е неясна. Предизвиканото от претоварването ръст на газенето с 28 cm на свой ред води до намаляване на височината на надводния борд до 2,72 m в централната част на корпуса, намаляване на скоростта на хода и далечината на плаване поради увеличеното съпротивление, опасна близост на илюминаторите на трюмната палуба до водолинията.
Въпреки това за сметка на благоприятното разположение на натоварването, центърът на тежестта на кораба се оказва разположен достатъчно ниско, за да остане метацентричната височина в приемливи рамки. Нейната величина при изпитанията за стабилност от 14 август 1936 г. (след инцидента с „Томодзуру“На 12 март 1934 г. едва влезлия в строй миноносец „Томодзуру“ се преобръща по време на щорм, загиват 97 члена на екипажа. Този инцидент води до отстраняването на главния конструктор Фуджимото и въвеждането на крайно сурови изисквания към устойчивостта., с оглед поставените по-рано 123,8 тона баласт) съставлява 0,738 m при пълно натоварване (4792 t), 0,826 m при натоварване 2/3 от пълната (4406 t) и 0,501 m при олекотен вид (3446 t).
Въоръжение Главният калибър на крайцера се състои от шест 140-mm оръдия тип 3. Дадената арт-система е разработена преди Първата световна война, а на въоръжение във ВМФ на Япония е приета на 24 април 1914 г.. Оръдия № 1 и № 4 с бронещитове (аналогични по конструкция като на 3500-тонните и 5500-тонните крайцери) са разположени на полубака и на кърмата. Сдвоените закрити установки № 2 и № 3 тип A (Ко) са над тях, на носовата (първо ниво) и кърмовата надстройки. Изначално те са разработени за крайцерите разузнавачи от проекти 1916 и 1918 г., освен на „Юбари“ такива има на плавбазите „Дзингей“ и „Тьогей“ и минния заградител „Окиношима“. 50-тонната установка с дължина 5,5 m, ширина 3,4 m и височина 2,46 m има противоосколъчно кръгово брониране от листове стомана HT с дебелина 10 mm. Максималната скорост на завъртане от нейните електромотори е 4° в секунда, а на подем на стволовете – 6° в секунда, предвидена е възможност и за ръчно насочване в краен случай. Поставянето на всичките шест оръдия линейно-терасовидно в диаметралната плоскост не само позволява да се използват всичките в бордови залп, но и по три от тях при стрелба по носа и кърмата – в същото време на 5500-тонните крайцери само по едно, поради риск да се повредят надстройките.