Моника Марон () е германска писателка, родена на 3 юни 1941 г. в Берлин с моминско име Моника Ева Игларц. През 1951 г. се преселва от Западен в Източен Берлин при втория си баща Карл Марон, който е министър на вътрешните работи на ГДР. Приема фамилното име Марон.
Биография и творчество След гимназията Моника Марон работи като фрезист в завод за самолети край Дрезден. После следва театрознание и прави опити като режисьор и журналист. В края на 1970-те години се посвещава изцяло на писателството.
Поради критичното съдържание дебютният ѝ роман „Летящ прах“ не може да бъде публикуван в ГДР и излиза през 1981 г. в западногерманското издателство Фишер. Тази творба е смятана за първия широко известен протест срещу замърсяването на околната среда в Източна Германия.
На Моника Марон е разрешено няколко пъти да пътува в Западен БерлинDeckname Mitsu. In: Der Spiegel Nr. 32/1995 vom 7. August 1995. Tags zuvor hatte der „Kulturweltspiegel“, eine Nachrichtensendung der ARD / Das Erste berichtet, Autor Heribert Schwan с определени оперативни задачи, но е непрекъснато следена от агенти на ЩАЗИAntje Doßmann: Die Diktatur der Eltern. Berlin 2003, S. 8.. През 1988 г. напуска официално ГДР с тригодишна виза. Живее в Хамбург до 1992 г., когато се завръща в обединения Берлин.
Впоследствие Марон създава повече от десет романа и други творби с есета и разкази, сред които особено силен отзвук има романът Тъжното животно (1996).
Прозата на Моника Марон излъчва мрак и самота, свидетелстващи за наранената чувствителност и отчаянието на авторката.
Нейни произведения са преведени на английски, френски, италиански, японски, корейски, хърватски, нидерландски, полски, руски, испански и португалски.
Библиография Flugasche, 1981 Herr Aurich, 2001 Das Missverständnis, 1982 Die Überläuferin, 1986 Stille Zeile Sechs, 1991 Nach Maßgabe meiner Begreifungskraft, 1993 Animal triste, 1996 Pawels Briefe, 1999 Quer über die Gleise – Essays, Artikel, Zwischenrufe, 2000 Endmoränen, 2002 Geburtsort Berlin, 2003 Wie ich ein Buch nicht schreiben kann und es trotzdem versuche, 2005 Ach Glück, 2007 Bitterfelder Bogen, 2009 Zwei Brüder: Gedanken zur Einheit 1989–2009, 2010 Zwischenspiel, 2013 Munin oder Chaos im Kopf, Roman, 2018
Награди и отличия 1990: Irmgard-Heilmann-Preis 1991: Награда Братя Грим на град Ханау 1992: Награда Хайнрих фон Клайст 1994: Литературна награда на Золотурн 1994: Награда Розвита 1995: Евангелистка награда за книга 2003: Награда Фридрих Хьолдерлин на град Бад Хомбург 2003: Carl-Zuckmayer-Medaille 2004/2005: Frankfurter Poetik-Vorlesungen 2009: Mainzer Stadtschreiber 2009: Национална награда на Германия 2010: Humanismus-Preis des Deutscher Altphilologenverband 2011: Награда Лесинг на Саксония 2017: Награда Ида Демел
Бележки
Външни препратки
Биографични данни за Моника Марон в Каталога на Немската национална библиотека Литература от и за Моника Марон в Каталога на Немската национална библиотека Литература от и за Моника Марон в Немската дигитална библиотека Моника Марон в Die LYRIKwelt Моника Марон в Personensuche
Категория:Германски писателки Категория:Германски романисти Категория:Германски есеисти Категория:Есеистки Категория:Писатели от ГДР Категория:Носители на литературни награди на Швейцария Категория:Носители на Литературна награда на Золотурн Категория:Носители на литературни награди на Германия Категория:Носители на наградата „Фридрих Хьолдерлин“ Категория:Родени в Берлин