Зигмунд Фройд (, 1856 – 1939) е австрийски невролог и психолог, основател на психоанализата, която е сред основните течения в психотерапията.
Фройд започва кариерата си като лекар във Виена, където се запознава с редица личности, оказали влияние върху развитието на психоанализата. Неговото приятелство с Вилхелм Флис, сътрудничеството му с Йозеф Бройер, влиянието на Жан-Мартен Шарко и теориите за хипнозата на Салпетриерската школа го насочват към преосмисляне на психичните процеси и състояния и най-вече на идеите за несъзнаваното, сънищата и неврозата. В резултат на това той разработва своя терапевтична техника, която става известна като психоанализа.
Фройд обединява цяло поколение психотерапевти, които постепенно развиват психоанализата, първоначално в Австрия, след това в Швейцария и Берлин, а по-късно и в Париж, Лондон и Съединените американски щати. Въпреки вътрешните разцепления и критиките на някои психиатри, в годините между двете световни войни психоанализата се налага като нова дисциплина на хуманитарните науки. През 1938 година под заплахата на националсоциалистическия режим Фройд, който е с еврейски произход, напуска Виена и се установява в Лондон, където умира от рак през следващата година.
Психоанализата, получила това име през 1896 година, се основава на поредица хипотези и концепции, разработени или възприети от Зигмунд Фройд. Централно място сред тях е техниката на лечение, в чието разработване участва и Йозеф Бройер. Други основни концепции са хипотезата за несъзнателното, за изтласкването, защитните механизми, нарцисизма, Аза, идеалното Аз, както и метапсихологични идеи, като психосексуалното развитие, едиповия комплекс, кастрационния комплекс.
Биография Ранни години Произход и детство
Зигизмунд Шломо Фройд е роден на 6 май 1856 година в еврейско семейство в град Фрайберг (днес Пршибор) в Моравия, Чехия, по това време част от Австрийската империя. За произхода на семейството няма много сведения, но се предполага, че то произлиза от Галиция. Баща му Каламон Якоб Фройд (1815 – 1896) е скромен търговец на вълна и има две деца от предишни бракове. Зигмунд е първото дете от неговия втори или трети брак, с Амалия Натансон (1836 – 1931), от който се раждат още пет момичета (Анна, Роза, Мици, Долфи и Паула) и едно момче (Александър).
Според неговия биограф Анри Еленбергер „животът на Фройд е пример за постепенно обществено издигане от долната средна класа до най-висшата буржоазия“. Семейството му, както повечето виенски евреи, постепенно се асимилира в местното общество. Младият Зигмунд не е възпитаван в стриктно следване на еврейските традиции и макар че е обрязан при раждането си, образованието му не е традиционалистично, а отворено към философията на Просвещението. Той говори немски език, както и ладински, езика на сефарадите.
Зигмунд Фройд прекарва първите си три години във Фрайберг, след което семейството се премества в Лайпциг, а през февруари 1860 година се установява за постоянно в еврейския квартал на Виена, някогашното гето на австрийската столица. Фройд остава да живее там до принудителното си изгнание след аншлуса от 1938 година. Между 1860 и 1865 година семейството се мести многократно в квартала, докато накрая се установява в Пфефергасе в Леополдщат.
Зигмунд получава първите си уроци от майка си, а след това и от баща си, след което, по спомените на неговата сестра, е изпратен в частно училище. Той учи в еврейските начални училища в квартала, като още осемгодишен чете Шекспир, Омир, Шилер и Гьоте.
От 1866 до 1873 година учи в средно училище. Отличен ученик, той е първенец на класа си през тези седем години в общинската гимназия. Сред неговите учители там са ботаникът Алоис Покорни, историкът Анака и политикът Виктор фон Краус. Фройд научава и испански език, заедно със своя приятел от детинство Едуард Зилберщайн, с когото по-късно поддържа оживена кореспонденция. Освен това той има познания по италиански, френски, латински и гръцки език. През 1873 година завършва гимназия, получавайки отлична оценка на матурата.
Университет След краткотраен интерес към правото, който проявява под влияние на своя приятел Хайнрих Браун, Фройд се насочва към кариерата на зоолог. Все пак той решава да учи медицина, може би подтикнат и от чутото по време на публично четене стихотворение на Карл Брюл „Природа“, приписвано по това време на Гьоте. В края на 1873 година той постъпва във Виенския университет, където става привърженик на биологичния дарвинизъм, превърнал се в модел за собствените му научни изследвания.
По време на своето следване Зигмунд Фройд асистира в курсовете на философа Франц Брентано и ентусиазирано прочита „Мислителите на Гърция“ на Теодор Гомперц и томовете на „История на гръцката цивилизация“ на Якоб Буркхарт. Брентано разглежда възможното съществуване на несъзнаван ум в своята книга от 1874 година „Психологията от емпирична гледна точка“. Макар самият той да отхвърля несъзнаваното, разсъжденията му вероятно помагат на Фройд да се запознае с тази концепция. Той се запознава и с трудовете на Теодор Липс, който е един от главните застъпници на идеята за несъзнаваното и емпатията.
Фройд чете Фридрих Ницше като студент и купува неговите събрани работи през 1900 година, годината на смъртта му. След като съобщава на Вилхелм Флийс, че е купил събраните работи на Ницше Фройд добавя, че все още не ги е отворил. Ученици на Фройд започват да отбелязват аналогии между неговата работа и тази на Ницше, които Фройд разработва по-късно. След ранния интерес към него Фройд се обръща надругаде и насочва вниманието си далеч от метафизичните въпроси.
Зигмунд Фройд се дипломира осем години след началото на своето следване, тъй като го прекъсва на няколко пъти, заради военната си служба и заниманията си с научни изследвания извън рамките на редовното обучение. През 1876 година, с финансовата подкрепа на Министерството на просветата, той провежда изследвания върху жизнения цикъл на змиорките в станцията по експериментална морска биология в Триест, ръководена от Карл Клаус. Той прави дисекции на голям брой змиорки и потвърждава наличието на тестиси при мъжките.
Между 1876 и 1882 година Фройд сътрудничи на физиолога Ернст Вилхелм фон Брюке, чиито теории оказват значително влияние върху него. В оглавявания от Фон Брюке Физиологически институт, където постъпва през октомври 1876 година като физиолог-асистент, Фройд се запознава с лекарите Зигмунд Екснер, Ернст Флайшъл фон Марксов и най-вече Йозеф Бройер, който му прави силно впечатление и привлича вниманието му към случая на млада истеричка, станала известна по-късно с псевдонима Анна О.. При Фон Брюке Фройд се занимава с изследвания в две области, които малко по-късно привличат по-широко внимание – невроните и кокаина. През този период той става привърженик на позитивистките теории на Емил дю Боа-Реймон, които описват биологичните процеси като детерминистично определени от физико-химичните сили.
Фройд започва да пуши тютюн на 24 години – отначало е пушач на цигари, а впоследствие и на пури. Той смята, че пушенето засилва капацитета за работа и че може да го контролира. Въпреки предупрежденията на своя колега Вилхелм Флис и влошаването на здравето си, Фройд остава пушач, като в крайна сметка заболява от рак на небцето.
През 1879 – 1880 година Фройд отбива военната си служба. Той използва това време, за да започне свой превод на събраните съчинения на Джон Стюарт Мил, от които превежда само есето за еманципацията на жените, и за да задълбочи своите познания за теориите на Чарлз Дарвин. През юни 1880 и март 1881 година Фройд издържа своите финални изпити в университета и на 31 март 1881 година се дипломира.
Медицинска практика Непосредствено след дипломирането си Зигмунд Фройд продължава своята работа във Физиологичния институт на Ернст Вилхелм фон Брюке, а след това в продължение на два семестъра работи в химическа лаборатория. Същевременно той прави и собствени изследвания в областта на хистологията.
През юни 1882 година Фройд напуска Фон Брюке, за да започне лекарската си практика. Самият той по-късно твърди, че причина за това е съветът на Фон Брюке, според когото това би му създало добра репутация. Според някои биографи, целта на Фройд е да подобри материалното си положение, тъй като по това време се запознава с Марта Бернайс, дъщеря на заможен еврейски търговец, за която има намерение да се ожени. Въпреки това, двамата се женят едва през 1886 година, когато Фройд открива собствен кабинет за консултации.
През октомври 1882 година Зигмунд Фройд става хирург във Виенската болница, която по това време е един от медицинските центрове със световно значение. От май следващата година работи в психиатричния отдел под ръководството на Теодор Майнерт, където продължава изследванията си в областта на хистологията, работейки главно върху гръбначния мозък.
През септември 1883 година Фройд е прехвърлен в отделението на доктор Шолц, където придобива първия си клиничен опит с нервно болни. През декември същата година, след като прочита статия на доктор Ашенбрант, той насочва интереса си към кокаина и стига до извода, че той има положителен ефект при умора и симптоми на неврастения. В своя статия „За коката“ („Über Coca“) от юли 1884 година той препоръчва употребата му при различни проблеми. Прочитайки публикация за лекуването с кокаин на пристрастяване към морфин, Фройд прави опит да го приложи върху своя колега и приятел Флайшъл фон Марксов, но не постига успех и той по-късно се самоубива.
Психоанализа Карл Юнг пуска слуха, че може да са се развили романтични отношения между Фройд и неговата балдъза Мина Бернайс, която се мести в апартамента на Фройд на „Бергасе“ 19 през 1896 година. Ханс Айзенк смята, че имат връзка, която води до аборт за госпожица БернайсEysenck, Hans. Decline and Fall of the Freudian Empire. Transaction Publishers, 2004. През 2006 година публикация на книгата за записване на гости на швейцарски хотел с дата 13 август 1898 г. дава основание на някои изследователи на Фройд (включително Гей), да приемат, че има фактическо основание за тези слухове.
Последни години Фройд желае да създаде международен психоаналитичен институт във Виена по време на управлението на Хитлер и е критикуван от Шандор Радо и други, които посочвали тази идея като „политически непрактична“.The Trauma of Freud, Paul Roazen, стр. 261
Пациенти на Фройд
Не многото пациенти на Фройд от това време са били „Златни невропати“: Фройд е лекувал само и изключително много богати пациенти, като например Фани Мозер, която е имала репутацията да е най-богатата жена в Централна Европа по това време. Фройд е приемал единствено плащания в чужда валута, като цените са достигали 10$ за сеанс, като Фройд е предписвал между 6 и 12 сеанса на седмица, а леченията са продължавали с години. Така например, лечението на Елфриде Хирсфелд от обсесивно-компулсивно разстройство, продължило 7 години (1600 сеанса), не е дало никакъв резултат, въпреки астрономическата сума, похарчена от пациента.
Първоначално Фройд е смятал, че шест месеца психоанализа за пациент ще са напълно достатъчни. Но за съжаление при някои пациенти това не е било достатъчно. С промяната на целите на лечението, то се е налагало да продължи 4, 5 или повече години. В никоя друга култура един човек не слуша мислите и проблемите на друг човек в продължение на стотици часове с нужното внимание.„Учебник по психотерапия: теория и практика“, Лик 2001 – Б. Бонгар, Л. Бютлър, стр. 50
Фройд често предписва на пациентите си да му дават скъпи подаръци, като изтъква, че за психическото им здраве е добре да изпитват благодарност към него. Така например, Фройд провежда лечение на баронеса Мари фон Ферстел, която отишла при него да се лекува от запек, със следния съвет: „Трябва да се научите да не се стискате! Например, като ми давате повече пари!“. Баронесата подарява вила в известен курорт на Фройд, която той бързо продава, без това да доведе до желания слабителен ефект.
Съществува митът, че икономически бедните, необразовани пациенти и тези,