Жад

Жад (jade) е сборно понятие, събирателно наименование за две различни метаморфни скали, съставени от две групи различни силикатни минерали, които на вид често са трудно различими един от друг: Нефрит – състои се от микрокристална влакнеста матрица от богата на калций и магнезий-желязо амфиболна минерална серия тремолит - актинолит - фероактинолит. Средният минерален вид от тази серия се нарича актинолит. Колкото по-високо е съдържанието на желязо, толкова по-зелен е цветът. Жадеит и омфацит – представляват минерални видове от групата пироксен, богат на натрий и алуминий. Поради посочените различия и грешки при преводи в научни и научнопопулярни издания, не се препоръчва употребата на този термин.

Етимология Думата жад произлиза от испанското (през френското l'ejade и латинското ilia – „хълбоци, бъбречна област“) пиедра де ихада () (упоменато за пръв път през 1565 г.) или „кръстов камък“ от предполагаемата си ефикасност при лекуване на заболявания на кръста и бъбреците, вж. Нефрит. Нефрит произлиза от латинския превод lapis nephriticus на испанското piedra de ijada.Easby, Elizabeth Kennedy. Pre-Columbian Jade from Costa Rica. (1968). André Emmerich Inc., New York

Общ преглед

Нефрит и жадеит Поради своята твърдост и здравина, нефритът (представен предимно от минералите тремолит и актинолит), както и жадеитът или омфацитът се използват от праисторическо време като сечива за обработка (тесли, брадви, длета), както и за направа на престижни амулети. Жадеитът има същата твърдост като кварца – 7. Нефритът е малко по-мек (между 6 и 6,5), така че може да бъде обработван с кварц или гранат и полиран с бамбук. За сметка на това е по-як (по-устойчив на счупване) в сравнение с жадеита. Едва през XIX век френският минералог Огюстен Дамур (1808 – 1902) открива, че „жад“ са всъщност два различни по химичен състав минерала.

Преди да станат достъпни технологиите за металообработване, от жад се изработват декоративни предмети. Сред най-ранните нефритови артефакти, изкопани от праисторически обекти, са прости орнаменти с мъниста и цилиндрични форми.Liu, Li. The Products of Minds as Well as Hands: Production of Prestige Goods in Neolithic and Early State Periods of China. Asian Perspectives 42(1):1 – 40, 2003, с 2. По-късно нефритът, както и жадеитът или омфацитът е използван за направата на брадви, ножове и други оръжия, които могат да бъдат деликатно оформени.

Произход и добив Нефритът може да бъде бял или бледозелен (с произход от доломитни мрамори), както и в разнообразие от зелени цветове (с произход от серпентинити), докато жадеитът и омфацитът обикновено е бледозелен, но има повече цветови вариации, включващи синьо, червено, черно, зелено, бледовиолетово и бяло. Жадеитът е по-рядък, документиран на по-малко от 12 места по света. Най-скъпият му вариант е полупрозрачен, смарагдено зелен. Светлозеленият жадеит от Гватемала е бил високо ценен в Мезоамерика, а ярко зеленият жадеит от Бирма става предпочитаният камък от китайските императори през XIX век. Мианмар (Бирма) и Гватемала понастоящем са основните източници на жадеит. В някои региони в Северна Бирма жадеитът се добива и изнася вече над сто години.Hunter, Sir William Wilson and Sir Richard Burn, The Imperial Gazetteer of India, Vol. 3, Oxford, England: Clarendon Press, Henry Frowde Publishers (1907), с. 242 Канада произвежда по-големия дял от нефрит, но суровината се добива още и в Прибайкалието в Сибир, Русия. Нефритът е използван основно преди XIX век в Китай, както и сред маорите в Нова Зеландия. Жадеитът, освен в Мезоамерика, е бил използван още в неолитните европейски и японски култури.

История

България

Нефритови артефакти предимно от ранния неолит (края на 7- 6 хил. пр.н.е.), както и от халколита (тогава се срещат още и сечива от жадеит или омфацит; 5 хил. пр. н.е.), са разкрити главно в България, както и в някои други балканска страни. Това дава правото да се въведе една от първите специфични минерални култури в света - Балканска нефритова култура. В центъра на Кърджали е открит зооморфен нефритен амулет с формата на свастика, датиран от 6 хил. пр.н.е. (ранен неолит). Подобен е намерен в Слатина и на други места на Балканите.Нефритени свастики в България

Китай

Нефритът се приема, че се обработва още от края на 8 хил. пр.н.е. (култура Сяонаншан) и края на 7 хил. пр.н.е. (култура Синлунва) в североизточен Китай. По-късно, прочути нефритови култури са Хоншан и Лянджу. През новокаменната епоха ключовите познати източници на нефрит в Китай за сечива и церемониални предмети се намират във вече изчерпаните находища при делтата на Яндзъ и в района на Ляонин.Liu, Li 2003:3 – 15 Използван е за направата на най-различни предмети – от декоративни домашни предмети до погребални костюми. Минералът е считан за „императорски скъпоценен камък“. Още от най-ранните китайски династии най-използваните находища на минерала са не само тези в Хотан в Синдзян, но и в Шънси. В тези райони бели и зеленикави нефрити се добиват не само в малки кариери, но и под формата на малки камъчета в реките, течащи от Кунлун на изток към Такламакан. В Императорския дворец те са преработвани в обекти на изкуството от квалифицирани занаятчии, тъй като нефритът е имал по-висока цена от златото и среброто. Нефритът става национален символ и любимия материал на китайците за изработка на разнообразни обекти.Martin, Steven. The Art of Opium Antiques. Silkworm Books, Chiang Mai, 2007

В историята на изкуството в Китайската империя нефритът има специално значение, сравнимо с това на златото и диамантите на запад.Jade . Gemstone.org Нефритът е използван за фини обекти и ритуални фигури, както и за декорация на гробове на висши членове на императорското семейство. Поради това си значение и издигащата се средна класа в Китай, най-добрият нефрит, заради мраморно белия си цвят, се продава на цена, десетократно по-висока в сравнение с тази от преди десет години.

Жадеитът със своите светли изумрудено зелени, розови, лавандулови, оранжеви и кафяви окраски е внесен от Бирма в Китай едва след 1800 г. Бързо става почти толкова популярен, колкото нефрита, и става предпочитан сред новите богаташи на династията Цин, докато учените все още имат силна привързаност към нефрита, който те считат за символ на благородство.

Индия

В средновековна Индия различните ислямски култури обработват нефрит и жадеит в разнообразни битови изделия и като орнаменти за украса. Джайнисткият храм в Коланпак, Андхра Прадеш, Индия е дом на 1,5-метрова скулптура на Махавира, която е изваяна изцяло от жад. Това е най-голямата скулптура в света, направена от монолитен къс жад. Индия също е известна със занаятчийската си традиция за използване на големи количества зелен серпентин или фалшив жад, добиван основно в Афганистан за производството на бижута и орнаменти.

Корея Използването на жадеит и други зелени минерали е дългогодишна традиция в Корея. ( 850 г. пр.н.е. – 668 г.). Жад може да се намери в малки количества около полуземлянки и погребения. Занаятчийското производство на малки жадеит във формата на запетайка или тръба в южните части на Корея води началото си между 850-550 г. пр.н.е.Bale, Martin T. and Ko, Min-jung. Craft Production and Social Change in Mumun Pottery Period Korea. Asian Perspectives 45(2):159 – 187, 2006. След като държавите на Корейския полуостров се обединяват през 668 г., широката популяризация на смъртни ритуали, свързани с будизма, водят до спад в използването на минерала при погребения.

Нова Зеландия Нефритът в Нова Зеландия играе важна роля в културата на маорите. Счита се за таонга или съкровище, а използването му е защитено и внимателно наблюдавано. Намира се само на Южния остров, който на маорски е познат като Te Wahi Pounamu – „Мястото на зеления камък“.

От него се правят инструменти, оръжия и орнаменти, по-конкретно тесли, тояги и медальони. Вярва се, че имат собствена мана и се поднасят като дарове при сключване на важни споразумения. Нефритените бижута с маорски дизайн са широко популярни сред местни и туристи, въпреки че част от използвания нефрит вече се внася от Британска Колумбия и другаде.Salt, Donn, 1992, Stone, Bone and Jade – 24 New Zealand Artists, David Bateman Ltd, Auckland.

Канада Нефритът за пръв път е идентифициран в Канада от китайски заселници в Британска Колумбия през 1886 г. По това време е считан за безполезен, тъй като се е търсело злато. Минералът е комерсиализиран в Канада едва през 1970-те години.

Мезоамерика Жадеитът е рядък и ценен материал в доколумбова Мезоамерика. Единственият източник, от който различни туземни култури като олмеките и маите добивали жадеит, бил долината на река Мотагуа в Гватемала. Жадеитът е бил елитна стока и обикновено е бил гравиран по различни начини, било за изписване на йероглифи, или оформян със символични фигури. Материалът е бил натоварен с много символика и често се е използвал при представянето на идеологични обичаи или ритуали.

Русия В Русия нефрит се добива на различни места в Източен Сибир и най-вече в Саянските планини. Основните находища се намират в Бурятия, а добивът основно отива за износ в Китай. Добивът започва през XIX век. В Русия се използва за изработка на дребни украшения и сувенири, но също и за вътрешна облицовка и украса на руски православни храмове. Имало е идея от нефрит да се изработи саргокофаг за император Александър III, но не се стига до реализация.

Узбекистан От нефрит са изградени саркофазите на Тимур (Тамерлан) и на неговите две съпруги, намиращи се в неговата гробница в Самарканд.

Източници

Категория:Скъпоценни камъни Категория:Култура на Китай