Йосиф Антонов Ковачев или Ковачов е виден български учен, педагог, обществен и държавен деец, депутат, кмет на София, действителен член на Българското книжовно дружество от 1884 г. и филантроп.
Биография Йосиф Ковачев е роден на 14 януари 1839 година в българския град Щип (днес Северна Македония). Брат е на революционера Михаил Ковачев и чичо на Владимир Ковачев, Владислав Ковачев и Антон Ковачев. Учи във взаимно училище в Щип, църковен певец и учител в Гниляне между 1855 – 1859 година. Следва в духовната семинария в Белград от 1859 година, а след това се прехвърля в Киевската семинария през 1861 година и я завършва в периода 1864 – 1868 година със средства от Одеското българско настоятелство.
Завръща се в българските земи и до Освобождението учителства в Габрово (1868), откъдето е интерниран в родния си град по нареждане на Мидхат паша, Щип (1868 – 1872) и Прилеп (1874 – 1877).Иширков, Анастас. Пътуване из Македония и Поморавия, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 116.„Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893“. София, 1969, стр.38. За пръв път използва класно-урочната организация на обучение и звучната метода, въведена успешно в Прилепското българско мъжко училище по време на неговото директорство там. В Щип създава първото българско мъжко педагогическо училище, като негов помощник тогава е Александър Попорушев. През 1872 година е назначен за училищен инспектор в Кюстендил. В 1873 година излиза книгата му „Школска педагогия или методическо ръководство за учителите и управителите на народни школи“, който е първият български учебник по педагогика. В 1874 година издава „Буквар по нагледната и гласна метода“, а в 1875 – „Български буквар по звучната метода за народните школи“, излязъл едновременно в Пловдив, Русе и Велес, и претърпял 5 издания до 1885 година. Ковачев е автор и на „Ръководство за първоначалното обучение в четенето и писането по звучната метода“ (1879).
След Освобождението е началник на народното просвещение в Пловдив, а след това е училищен инспектор в Софийската губерния (1878 – 1879) в Княжството. Назначен е за народен представител в Учредителното събрание в 1879 година от руския императорски комисар Александър Дондуков-Корсаков. След това е избран за председател на Губернския съвет в София. В 1880 година е избран за депутат в Първото обикновено народно събрание от Кюстендилска околия. Заема длъжностите главен секретар на Министерството на вътрешните работи (1880 – 1881), член на Държавния съвет (1882) и кмет на София (1886 – 1887). Като кмет от 20 октомври 1886 до 1 ноември 1887 година продължава регулирането на някои софийски улици.
От 1888 г. до края на живота си е преподавател по педагогика във Висшето училище в София (днес Софийски университет). В 1895 година на II македонски конгрес е избран за подпредседател на Върховния македонски комитет. На III македонски конгрес на следващата година отново е избран за подпредседател на комитета, а от март до юни 1897 година е негов председател.
Заедно със съпругата си Екатерина формират фонд за насърчаване на млади изследователи в областта на историята на българския език и на педагогиката и завещават 1 220 000 лева на Софийския университетБошнакова, Милкана. Владислав Ковачов. По пътя на раздялата с България | Политическото верую на македонците, Изток-Запад, София, 2018, стр.12. Умира на 31 октомври 1898 г. в София.Вълчев, Боян. Йосиф Ковачев, – в: Български книжовници от Македония. Избрани страници, София 1983, с. 331 – 351.
Идеи за развитието на българския език В средата на 70-те години на XIX век Ковачев предлага за основа на българския книжовен език да бъде взет „шопският диалект“, термин, с който той обозначава кюстендилския говор. Аргументира се главно със средищното положение на този диалект по отношение на останалите (балканския и македонския) и неговата разбираемост от говорещите на други диалекти. Освен това възприема този диалект като най-чист по отношение на чужди влияния. Говорите в Кюстендилско са в основата и на неговия „Български буквар“ (1875).Венедиктов, Г. К. Болгарский литературный язык эпохи Возрождения (Проблемы нормализации и выбора диалектной основы), Москва 1990, с. 168 – 170, 203.в. Ден, Цариград, г. I, бр. 16 – 17.
Памет На Йосиф Ковачев е наречена улица в квартал „Сухата река“ в София ().
Родословие
Външни препратки „Едно мнение върху общия език и правописание у нас“, публикувано във в-к „Ден“, год. I, бр. 16, Цариград, 26 май 1875 г. „Школска педагогия или методическо ръководство за учителите и управителите на народни школи“, Пловдив, Свищов, Солун, 1873 г. „Завещание; Биография на Дарителите – Екатерина и Йосиф Ковачови“, София, 1936 година
Бележки
Категория:Български педагози Категория:Български политици (1878 – 1918) Категория:Български учени от Македония Категория:Български политици от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Кметове на София Категория:Академици на БАН Категория:Дейци на ВМОК Категория:Щипско българско педагогическо богословско училище Категория:Български автори на учебници Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Родени в Щип Категория:Починали в София Категория:Погребани в Централните софийски гробища Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Директори на Прилепското българско мъжко класно училище Категория:Български благодетели