Валтер Йенс () е германски филолог, литературен историк и критик, университетски професор и писател.

Биография Роден е на 8 март 1923 г. в Хамбург в семейството на банков директор и учителка.

От 1933 г. до полагането на матура учи в хуманитарната гимназия Gelehrtenschule des Johanneums в родния си град. От 1941 до 1945 г. следва германистика и класическа филология – отначало в Хамбургския университет, после във Фрайбургския университет от 1943 г. Сред неговите преподаватели е философът Мартин Хайдегер.

Поради заболяване от астма Йенс не е мобилизиран във Вермахта. По времето на националсоциализма става член на Хитлеровата младеж и на Националсоциалистическия студентски съюз. След 1 септември 1942 г. е член на Нацистката партия.Götz Aly: Was wusste Walter Jens? Wahrscheinlich geschah seine Aufnahme in die NSDAP ohne eigene Kenntnis, in DIE ZEIT 7. März 2008Indiz für Jens' freiwillige NSDAP-Mitgliedschaft. Spiegel. Nr. 50/2003. 6 декември 2003 г.

По време на Втората световна война получава докторска степен във Фрайбург с теза върху трагедиите на Софокъл. Защитата се провежда в бомбено скривалище. Хабилитира се на 26-годишна възраст в Тюбингенския университет с труда „Тацит и свободата“.

От 1950 г. е член на свободното литературно сдружение Група 47. През същата година си създава име на белетрист с романа „Не. Светът на обвиняемите“ (Nein. Die Welt der Angeklagten). Характерна черта на литературните му творби е интерпретацията на текущи събития с поглед към миналото.

През 1956 г. е назначен за извънреден професор по класическа филология в Тюбингенския университет. През 1962 г. става редовен член на Германската академия за език и литература в Дармщат. От 1963 до 1988 г. завежда катедрата по обща реторика в Тюбингенския университет, който пост е създаден специално за него.

От 1963 г. всяка седмица Валтер Йенс публикува под псевдонима Момос телевизионни прегледи за в-к „Ди Цайт“. От 1965 г. е член на Свободната академия на изкуствата в Хамург.

От 1976 до 1982 г. е президент на международния ПЕН клуб в Германия. От 1989 до 1997 г. е президент на Художествената академия в Берлин, а после е неин почетен президент. От 1990 до 1995 г. е председател на Фондация „Мартин Нимьолер“.

През 1980-те години страда от депресия. През 2004 г. се установява, че е болен от деменция. Умира на 90-годишна възраст през 2013 г.Bedeutender Intellektueller: Walter Jens ist tot. In: Spiegel Online, 10. Juni 2013German writer and intellectual Walter Jens dies; DW.DE, 2013-06-11

Библиография Белетристика Das weiße Taschentuch, 1947 Nein. Die Welt der Angeklagten. Roman, 1950 Der Blinde. Erzählung, 1951 Vergessene Gesichter. Roman, 1952 Der Mann, der nicht alt werden wollte. Roman, 1955 Das Testament des Odysseus, 1957 Ilias und Odyssee. Nacherzählt, 1958 Herr Meister. Dialog über einen Roman, 1963 Die Verschwörung, 1969 Der tödliche Schlag, 1974 Der Fall Judas, 1975 Der Ausbruch. Libretto, 1975 Der Untergang. Nach den Troerinnen des Euripides, 1982 Die Friedensfrau. Nach der Lysistrate des Aristophanes, 1986 Der Teufel lebt nicht mehr, mein Herr! Erdachte Monologe, imaginäre Gespräche, 2001

Студии Hofmannsthal und die Griechen, 1955 Statt einer Literaturgeschichte. Dichtung im zwanzigsten Jahrhundert, 1957 Die Götter sind sterblich, 1959 Deutsche Literatur der Gegenwart. Themen, Stile, Tendenzen, 1961 Zueignungen. 11 literarische Porträts, 1962 Fernsehen, Themen und Tabus. Momos 1963 – 1973, 1973 Republikanische Reden, 1976 Eine deutsche Universität. 500 Jahre Tübinger Gelehrtenrepublik, 1977 (mit Inge Jens) Ort der Handlung ist Deutschland. Reden in erinnerungsfeindlicher Zeit, Walter Jens (Hrsg.), 1981 Momos am Bildschirm. 1973 – 1983, 1984 Kanzel und Katheder. Reden, 1984 Dichtung und Religion. Pascal, Gryphius, Lessing, Hölderlin, Novalis, Kierkegaard, Dostojewski, Kafka, 1985 (mit Hans Küng) Deutsche Lebensläufe in Autobiographien und Briefen, 1987 (mit Hans Thiersch) Nationalliteratur und Weltliteratur, von Goethe aus gesehen. Essay, 1988 Feldzüge eines Republikaners. Ein Lesebuch, 1988 Reden. Kiepenheuer, 1989 Juden und Christen in Deutschland. 3 Reden, 1989 Dichter und Staat. Über Geist und Macht in Deutschland; eine Disputation zwischen Walter Jens und Wolfgang Graf Vitzthum, 1991 Einspruch. Reden gegen Vorurteile, 1992 Mythen und Dichter. Modelle und Variationen; vier Diskurse, 1993 Anwälte der Humanität. Thomas Mann, Hermann Hesse, Heinrich Böll, 1993 (mit Hans Küng) Vergangenheit – gegenwärtig. Biographische Skizzen, 1994 (mit Inge Jens) Menschenwürdig sterben. Ein Plädoyer für Selbstverantwortung, 1995 (mit Hans Küng) Dialog mit Hans Küng. Mit Hans Küngs Abschiedsvorlesung, 1996 Macht der Erinnerung. Betrachtungen eines deutschen Europäers, 1997 Aus gegebenem Anlaß: Texte einer Dienstzeit, 1998 Kindlers Neues Literatur-Lexikon. Hrsg.: Walter Jens, 2001 Pathos und Präzision. Acht Texte zur Theologie, 2002 Frau Thomas Mann. Das Leben der Katharina Pringsheim, 2003 (mit Inge Jens) Katias Mutter. Das außerordentliche Leben der Hedwig Pringsheim, 2005 (mit Inge Jens) Auf der Suche nach dem verlorenen Sohn. Die Südamerika-Reise der Hedwig Pringsheim 1907/08, 2006 (mit Inge Jens) Unser Uhland. Tübinger Reden, 2013 (mit Hermann Bausinger)

Награди и отличия 1951: Preis der Amis de la Liberté 1959: Deutscher Jugendliteraturpreis für Ilias und Odyssee 1968: „Награда Лесинг на град Хамбург“ 1981: „Награда Хайнрих Хайне на град Дюселдорф“ 1982: Ehrenpräsident des PEN-Zentrum Deutschland 1983: Ehrenzeichen für Verdienste um die Republik Österreich 1984: Adolf-Grimme-Preis 1988: Theodor-Heuss-Preis (zusammen mit Inge Jens) 1989: „Награда Херман Зинсхаймер“ 1990: „Австрийска държавна награда за културна публицистика“ 1992: Österreichisches Ehrenzeichen für Wissenschaft und Kunst 1992: Stiftungsgastdozentur Poetik der Goethe-Universität Frankfurt am Main 1997: Bruno Snell-Plakette für beispielhaftes Wirken in Wissenschaft und Gesellschaft der Universität Hamburg 1997: Ehrenpräsident der Akademie der Künste, Berlin 1998: Ernst-Reuter-Plakette 2002: Predigtpreis des VNR Verlag für die Deutsche Wirtschaft|Verlags für die Deutsche Wirtschaft 2002: „Голям орден за заслуги на Федерална република Германия със звезда“ 2003: „Награда Корине“ на баварския президент

Бележки

Външни препратки

Биографични данни за Валтер Йенс в Каталога на Немската национална библиотека Литература от и за Валтер Йенс в Каталога на Немската национална библиотека Литература от и за Валтер Йенс в Немската дигитална библиотека Валтер Йенс в Perlentaucher Валтер Йенс в Bibliothek der FU Berlin Валтер Йенс в Who's Who Валтер Йенс в Die LYRIKwelt Валтер Йенс в Personensuche

Категория:Фрайбургски университет Категория:Преподаватели в Тюбингенския университет Категория:Германски литературни историци Категория:Германски литературни критици Категория:Германски езиковеди Категория:Германски преводачи Категория:Германски писатели Категория:Германски есеисти Категория:Германисти Категория:Група 47 Категория:Носители на „Федерален орден за заслуги“ Категория:Носители на литературни награди на Германия Категория:Носители на награда „Лесинг“, Хамбург Категория:Носители на литературни награди Категория:Доктор хонорис кауза Категория:Родени в Хамбург Категория:Починали в Тюбинген