Свети апостол Павел (; ) е еврейски проповедник, един от най-важните апостоли на християнството, изиграл решаваща роля в неговото разпространение извън еврейската общност. Сред малкото източници за живота на Павел са някои текстове от Новия завет, някои от тях писани след смъртта му. Той е роден в град Тарс в Киликия в еврейско семейство и името, което използва в еврейската общност, е Саул (Савел). В същото време той е римски гражданин по рождение и, когато пише на гръцки, използва латинското си име Паулус (Павел). Павел получава добро образование в школата на Гамалиил в Йерусалим и първоначално участва в гоненията срещу християните. След чудодейно явяване на Христос при Дамаск той приема християнството и става един от най-ревностните разпространители на новата вяра. Свети Павел извършва мисионерски пътувания и създава многобройни раннохристиянски общности на териториите на Мала Азия и Балканския полуостров около средата на I век. Проповядва в Антиохия, Киликия, Кипър, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания и затова е наричан „апостол на езичниците“. Смята се, че е загинал като мъченик в Рим през 67 г.
Име Често се приема, че Савел променя името си, когато приема християнството, но това не отговаря на действителността. Неговото еврейско име е „Савел“ (, Шаул, буквално „искан“, „измолен“, „зает“), може би по името старозаветния цар Саул, който също като него е от Вениаминовото коляно и става първият цар на Израил.
Според новозаветната книга „Деяния на светите апостоли“ Савел наследява от баща си римско гражданство, а като римски гражданин той носи също латинското име „Павел“ (; ). През тази епоха е обичайно за евреите да имат две имена – едно еврейско и едно латинско или гръцко. Според „Деяния“, във видението си породило покръстването му на пътя за Дамаск, Иисус Христос се обръща към него на „еврейски език“Това е единственото място в Новия Завет, където се споменава езикът, говорен от Иисус Христос. със „Савле, Савле“. В по-късно видение – на Ананий Дамаски – също е наречен „един тарсянин, на име Савел“, а когато Ананий идва да възстанови зрението му го нарича „брате Савле“. В тази книга Савел е наречен „Павел“ за пръв път на остров Кипър – дълго след неговото покръстване, като авторът подчертава взаимозаменимостта на двете имена – „Савел, който се наричаше и Павел“. От този момент нататък той го нарича Павел, което изглежда е и неговото лично предпочитание, тъй като това име е използвано във всички други новозаветни книги, включително в писаните от него. Приемането на римското име може да се свърже и с мисионерския подход на Павел, който се стреми да проповядва пред хората с език и стил, с който те са свикнали.
Исторически извори Основният източник на информация за живота на Павел са новозаветните текстове на неговите писма и „Деяния на светите апостоли“.
Новият завет на Библията съдържа четиринадесет послания, написани от апостол Павел, в които той разяснява значението на благовестието, т.е. спасението чрез вяра, както е писано в Рим.1:16: „Защото не се срамувам от благовестието (Христово), понеже то е Божията сила за спасение на всеки, който вярва – първо за юдеина, а после и за гърка.“ В своите писма той демонстрира добро познаване на стоическата философия, използвайки стоически термини и метафори, за да помогне на новопокръстените неевреи да разберат по-добре християнските идеи. Той също разчита на своите познания на еврейския закон и пророците, използвайки ги за да убеждава своите еврейски сънародници в единството на старозаветните пророчества и завети и осъществяването им чрез Иисус Христос. Широкият му опит и образование му дават средствата за ефективно разпространение на християнството и утвърждаването на Църквата в различни части на Римската империя.
Посланията на апостол Павел са: Послание към римляните Първо послание към коринтяните Второ послание към коринтяните Послание към галатяните Послание към ефесяните Послание към филипяните Послание към колосяните Първо послание към солуняните Второ послание към солуняните Първо послание към Тимотей Второ послание към Тимотей Послание към Тит Послание към Филимон Послание към евреите Православната и римокатолическата екзегетика приема авторството на Павел за всички негови послания, а протестантската смята за негови само няколко от посланията. Писмата обаче съдържат малко сведения за неговото минало. В книгата „Деяния“ има повече информация, но и тя не обхваща някои части от живота му, включително неговата вероятна, но останала недокументирана екзекуция в Рим. Някои учени намират и множество несъответствия между „Деяния“ и писмата, особено по отношение на честотата на посещенията на Павел на църквата в Йерусалим.
Сред източниците извън Новия Завет, които споменават Павел, са: Писмото до коринтяните на Климент Римски от края на I век или началото на II век Писмото до римляните на Игнатий Антиохийски от началото на II век Писмото до филипяните на Поликарп Смирненски от началото на II век
Биография Ранни години
Павел вероятно е роден между 5 година пр.н.е и 5 година от н.е. в религиозно еврейско семейство в Тарс в римската провинция Киликия, един от големите търговски центрове на средиземноморския бряг. Градът съществува няколко столетия преди неговото раждане и е известен като образователно средище, а по времето на Александър Македонски е най-значимият град в Мала Азия.
„Деяния на светите апостоли“ подсказва, че той е римски гражданин по рождение, описвайки по-категорично като такъв неговия баща, но някои изследователи изказват съмнения към достоверността на текста. Източниците не уточняват как семейството му е получило римско гражданство, но според някои съвременни изследователи това може да е станало като отличие за военната служба на баща му или дядо му. Самият Павел, чието еврейско име е Савел (Саул), по-късно се описва като „от Израилев род, от Вениаминово коляно, евреин от евреите, по закон – фарисеин“. Новият Завет не казва много за семейството на Павел. Възможно е в Йерусалим да живеят роднини на Павел, тъй като по-късно синът на една от сестрите му (т.е. негов племенник) му спасява живота там. Павел е цитиран да споменава баща си, определяйки се като „фарисеин, син на фарисеин“. Майка му е спомената като част от християнската общност в Рим, наред с неговите сродници Андроник и Юния, които приели християнството преди него.
В съвсем ранна възраст Павел е изпратен в Йерусалим, за да учи при изтъкнатия равин Гамалиил. Именно Гамалиил е този мъдрец в Синедриона, който спасява от наказание апостолите, казвайки в речта си пред останалите старейшини: " И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте, защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши, ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци!". Школата на Гамалиил се стреми да дава на учениците си балансирано образование и Павел вероятно е запознат с класическата литература, философия и етика. Според източниците Павел е говорел еврейски, но съвременните изследователи смятат, че майчиният му език е койне.
За следващите години от живота на Павел, до участието му в смъртта на Стефан, не се знае нищо. За разлика от Гамалиил, който заема умерена позиция спрямо първите християни, Павел се включва активно в гоненията срещу тях. Професията на Павел е правенето на шатри и чрез нея той се запознава с работещите същия занаят съпрузи Акила и Прискила, които по-късно стават негови важни сътрудници в мисионерската дейност.
Покръстване и начало на свещеническа дейност
Около 31 – 36 година във възгледите на Павел настъпва рязък обрат и той приема християнството. Новозаветната книга „Деяния на светите апостоли“ обяснява това покръстване с чудо, станало по време на пътуване на Павел към Дамаск – явява му се възкръсналият Иисус Христос, който му каза: „Савле, Савле, защо ме гониш? ...Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен“. Според „Деяния“, след видението на Христос Павел губи зрението си за 3 дни и трябва да го водят за ръка до Дамаск, като през това време нито яде, нито пие, а прекарва времето си в молитви. В Дамаск християнският апостол Ананий Дамаски възстановява зрението му, поставяйки ръцете си върху него, след което той е кръстен като християнин. Този разказ присъства само в „Деяния на светите апостоли“ и не се споменава в писмата на самия Павел. Авторът на „Деяния“ може да е научил за покръстването на Павел от църковните общности в Йерусалим или Антиохия или от самия Павел. Сведенията за първите 14 години след покръстването на Павел, които някои изследователи наричат „неизвестните години“, са оскъдни и включват само отделни подробности, споменати в „Деяния на светите апостоли“ и „Послание към галатяните“.
Изглежда известно време след покръстването си Павел е принуден да бяга от Дамаск и заминава за Арабия. Пътуването му до Арабия не се споменава на друго място в Новия завет и според някои изследователи Павел всъщност е прекарал известно време на планината Синай (другаде самият Павел разглежда планината Синай като част от Арабия). Три години след покръстването си посещава Йерусалим, където прекарва 15 дни при апостол Петър и се среща също с апостол Иаков.
По-късно Павел твърди, че е получил Евангелието не от някой човек, а направо чрез „откровение Иисус Христово“. Той претендира за почти пълна самостоятелност от Йерусалимската църковна общност, но е съгласен с нея за характера и съдържанието на Евангелието и с готовност ѝ оказва материална помощ чрез разрастващите се нееврейски църкви, които основава. В своите текстове той се позовава на преследванията, на които е подложен, за да покаже близостта си до Иисус Христос и като доказателство за правотата на учението си.
В „Деяния на светите апостоли“ се споменава, как вероятно през този период апостол Варнава довежда Павел от Тарс в Антиохия. По това време градът се превръща във втори център на християнството, след разпръскването на последователите на Христос, последвало убийството на първомъченика Стефан, като именно членовете на антиохийската църква първи получават наименованието „християни“. В „Послание към галатяните“ Павел казва, че отново отива в Йерусалим 14 години след покръстването си. Това пътуване вероятно съвпада с глада в Юдея през 45 – 46 година, когато Павел и Варнава носят на йерусалимските християни помощи от църквата в Антиохия.
Мисионерски пътувания
В „Деяния на светите апостоли“ мисиите на Павел са разпределени в три отделни пътувания. Първото пътуване отвежда Павел и Варнава от Антиохия на остров Кипър и след това в южната част на Мала Азия, откъдето те се връщат в Антиохия. Според книгата, при престоя си на Кипър Павел осъжда и ослепява магьосника Елима, който критикува учението му. Апостолите отплават от Кипър към Перге в областта Памфилия, където с тях се разделя Марк, който се връща в Йерусалим, а Павел и Варнава продължават към Антиохия Писидийска. Там те посещават синагогата на шабат и Павел държи реч пред събралите се вярващи, представяйки им християнското учение. Според съвременни изследователи, използваните от него библейски цитати са взети от Септуагинта, а не от еврейските оригинали, и не показват приписваното му от раннохристиянските автори добро равинистично образование. Все пак всички присъстващи – както евреите (юдаистите), така и „богобоязливите прозелити“ – са впечатлени от словото му и канят апостолите да говорят отново пред тях на следващия шабат. Тогава там се събира почти целия град, което предизвиква тревога сред някои влиятелни евреи и те започват да критикуват думите на Павел, след което той обявява, че вече ще проповядва пред езичниците. След края на първото си пътуване Павел се връща в Антиохия (в провинция Сирия) и остава там „немалко време“. Продължителността на този престой е неизвестна, като различни автори го оценяват на между девет месеца и осем години. Във всички случаи Антиохия е основна опорна точка в мисионерската дейност на Павел.