Германският национален отбор по футбол () е футболен отбор, който представлява Германия в международните футболни състезания и срещи от 1908 г. Той се управлява от Германския футболен съюз (ГФС), създаден през 1900 г. След повторното създаване на ГФС през 1949 г., отборът представлява Федерална република Германия. По време на съюзническата окупация и разделението на страната, други два отделни национални отбора са признати от ФИФА: отборът на Саарланд, представляващ Саарланд (1950 – 1956 г.) и Националния отбор по футбол на ГДР, представляващ Германската демократична република (1952 – 1990 г.). Резултатите и на двата отбора са част от статистиката на настоящия национален отбор. След обединението през 1990 г., официалното име и код на отбора е Германия (GER).
Германският национален отбор е един от най-успешните футболни национални отбори в света със спечелените общо 4 Световни първенства (1954, 1974, 1990 и 2014), 3 Европейски първенства (1972, 1980 и 1996) и една Купа на конфедерациите (2017). Тимът завършва на второ място 4 пъти на Световни първенства (1966, 1982, 1986 и 2002), още 3 пъти на Европейски първенства (1976, 1992 и 2008), като 4 пъти заема и 3-тото място на Световни първенства (1934, 1970, 2006 и 2010). С достигнатите 8 финала и 13 полуфинала на Световни първенства и 6 финала и 9 полуфинала на Европейски първенства, Германският национален отбор по футбол е абсолютен рекордьор по тези показатели и заедно с Испания, са единствените страни, които печелят Световната купа по футбол, както при мъжете така и при жените. След Купата на конфедерациите през 2017 г. се превръщат и в една от четирите нации (заедно с Бразилия, Аржентина и Франция), които имат спечелени всички старши международни турнири: Световната купа на ФИФА, Купата на Конфедерациите и съответният континентален турнир. Източна Германия печели Олимпийското злато през 1976 г.
Преди края на Световното първенство по футбол 2014, Германия получава най-високият ELO рейтинг в историята с рекордните 2200 точки. Германия е единственият европейски национален отбор, който печели Световно първенство в една от двете Америки и единствената европейска нация, която се е класирала на всяко Световно първенство, за което е подала заявка за участие, с изключение на Световно първенство по футбол 1950, когато е извадена от състезанието заради ролята си във Втората световна война.
История Начални години до Първата световна война (1899 – 1914 г.)
Между 1899 и 1901 г. се провеждат неофициални срещи между английски и германски сборни отбори, които завършват с изразителни победи за англичаните. Тези двубои не са признати днес като официални срещи на германския национален отбор и се считат за мачове на предшественик на днешната национална селекция. Всички тези двубои са организирани от Валтер Бенземан, създател на Германския футболен съюз.
След основаването на Германския футболен съюз през 1900 г. създаването на представителен германски тим се обявява за цел на новата организация.Hardy Grüne: Anpfiff im Kaiserreich, in: Die Geschichte der Fußball-Nationalmannschaft, S. 18 Съществуват обаче сериозни трудности по финансирането на такъв отбор и първият опит да се организира футболен двубой на национално ниво се проваля. Постепенно футболът се превръща в любим спорт на германския обществен елит и след пропуснатото участие на Олимпийските игри през 1908 г., за задача на футболния съюз се поставя изпращането на отбор на олимпиадата през 1912 г.
Цели осем години след основаването на ГФС, на 5 април 1908 г. се изиграва първата официална среща на германския национален отбор. Приятелският двубой се изиграва на базелското игрище Ландхоф германците губят от домакина Швейцария с 5:3, като това е третата официална среща на „кръстоносците“. Първите две швейцарците губят от Франция.
Ето и кратка статистика от срещата: Швейцария – Германия 5:3 (3:1).
Швейцария: Драйфус – Хенеберг, Хуг – Щраус, Мегроц, Леман – Рубли, Пфайфер, Кемпфер, Изенегер, Кобелт Германия: Фриц Баумгартен – Ернст Йордан, Валтер Хемпел – Карл Лудвих, Артур Хилер (капитан), Ханс Ваймар – Густаф Хензел, Фриц Фьордерер, Ойген Кип, Фриц Бекер, Вили Баумгертнер. Рефер: Девите (Швейцария) Голове: 0:1 Бекер (6.), 1:1 Кемпфер (21.), 2:1 Йордан (автогол, 28.), 3:1 Пфайфер (32.), 3:2 Фьордерер (52.), 4:2 Пфайфер (57.), 4:3 Бекер (69.), 5:3 Кемпфер (89.) Зрители: 3500 Средна възраст на германския отбор: 22,4 години
Швейцарците традиционно са първия противник на германците в срещи на националните отбори след значими исторически събития. Така тези два отбора играят след двете световни войни, както и след Обединението на Германия. На 4 април 1909 г. германците надделяват в Карлсруе пред 7000 зрители с 1:0, а за 100-годишнината от първия мач на германския национален отбор на 28 март 2008 г. Германия отново печели срещу швейцарците с 4:0.
Преди първата среща на националния отбор в Германския футболен съюз възникват спорове как да се формира представителния тим. Накрая се стига до решение да се повикат футболисти от всички части на Германия, в които се играе организиран футбол. Така местните федерации изготвят списъци с номинирани играчи, а футболният съюз взема крайното решение за окончателния състав. Освен това всяка федерация е точно инструктирана футболист на какъв пост да номинира, за да не се стигне до положение, при което няма предложен вратар.Hardy Grüne: Debüt in der Schweiz, in: Die Geschichte der Fußball-Nationalmannschaft, S. 21 В крайна сметка избраните футболисти са събрани на хаотичен принцип, като много от тях разбират, че са повикани в националния отбор от пресата, а пътуването за мачовете е определяно като „едно малко приключение“. Понеже много от футболистите предпочитат да играят за клубните си отбори, те отказват повиквателните. Те първоначално са заплашвани с наказания до въвеждането на правилото, че клубният тим, изпратил свой футболист в националния отбор, и загубил мач при отсъствието на този футболист, има правото да преиграе загубения двубой. След като първоначалният принцип за избирането на националните футболисти не е особено успешен, се решава на един и същи ден да се играят две срещи на националния отбор, при които да се повикват 22 играчи и така да се спре с критиките по номинирането на национални футболисти. За първи път два мача се играят на 4 април 1909 г. и оттогава датира и първата победа на германците (1:0 срещу Швейцария в Карлсруе). При победата над швейцарците играят германски футболисти от Южна Германия, а по същото време в Будапеща играчите от Северна и Централна Германия завършват 3:3 с домакините Унгария. Германският футболен съюз решава да сформира тимовете по такъв регионален принцип, тъй като тези футболисти играят по-често заедно и съответно се познават по-добре, което води и до по-добър синхрон при съвместната игра.
Въпреки подобрените резултати на германския отбор, организацията за националните срещи продължава да е съществен проблем. Така през 1910 г. ГФС не се съобразява с важните клубни мачове и насрочва среща на националния отбор срещу Белгия в Дуисбург само ден след финала за германското първенство в Кьолн. Играчите от финалистите за шампионата отказват повиквателните за националния тим и само час преди началото на националната среща на стадиона в Дуисбург се явяват само 7 германски футболисти. Стига се до куриозната ситуация да се вземат хора от дуисбургската публика за национални играчи.Hardy Grüne: Debüt in der Schweiz, in: Die Geschichte der Fußball-Nationalmannschaft, S. 26 Съдията на този двубой Макс Графе от Лайпциг ръководи и финала за германското първенство предния ден.
В началото на ХХ век футболът навлиза в олимпийските игри. През 1900 и 1904 г. той е представен демонстративно, а от 1908 г. е пълноправен олимпийски спорт. През посочените три олимпийски години германският футболен отбор не взема участие, а това става през 1912 г. на Олимпийските игри в Стокхолм, когато будестимът играе срещу Австрия, Русия и Унгария. След рекордната победа срещу руснаците с 16:0, когато Готфрид Фукс сам отбелязва 10 гола, германците записват загуби от двата отбора на Австро-Унгария – 1:5 от Австрия и 1:3 от Унгария и отпадат от по-нататъшното участие.
През 1914 г. са насрочени множество срещи на национално ниво, които обаче са отменени след началото на Първата световна война. Тяхното организиране е целяло отлична подготовка за футболния турнир от олимпиадата в Берлин'1916, също отменена поради войната. По време на военните действия не се играят футболни срещи.
Ваймарска република (1918 – 1933 г.) До Първата световна война по време на официалните срещи на националния отбор на Германия цари приятелска атмосфера, а през 1912 и 1914 г. дори холандските зрители ръкопляскат на германските футболисти преди срещата между двата национални тима. Политическите конфликти и загубената война водят до изолирането на германското общество и в частност на футбола от Европа. След като Швейцария се съгласява да играе официална среща с Германия през 1920 г. Великобритания, Франция и Белгия заплашват алпийската държава с футболен бойкот. Швейцарците не се поддават на заплахите, но тогава английската футболна асоциация предлага Германия за изключване от ФИФА. Предложението е отхвърлено и в знак на протест англичаните демонстративно напускат световната футболна федерация. Швейцария се опитва да не смесва политиката с футбола и изиграва още една среща с Германия през 1922 г., което става причина Белгия да отмени насрочената си среща с футболистите от Алпите. Всички тези събития показват в каква степен футболът е зависим от политическите идеологии в първата половина на ХХ век. Така през 1922 г. австрийското списание „Дас илюстрийрте Шпортблат“ написва, че в лицето на германските и австрийските футболисти се представя „общият равноправен германски народ“.Gerhard Fischer/Ulrich Lindner: Internationaler Fußball – Ausdruck internationaler Konflikte, in: Stürmer für Hitler, S. 81 През 1923 г. Италия става първият противник от войната, изиграл футболна среща с Германия след края на конфликта. Примерът на италианците е последван през 1929 г. от Шотландия, а дотогава германците играят с военно неутрални страни като Нидерландия, Швеция и Норвегия. От 1924 г. германците бойкотират австрийския футбол по „етични причини“, тъй като в Австрия се въвежда професионален футбол.Gerhard Fischer/Ulrich Lindner: Internationaler Fußball – Ausdruck internationaler Konflikte, in: Stürmer für Hitler, S. 82 Бойкотът продължава до 1929 г., а от 1926 г. Ото Нерц става първият национален селекционер на Германия. Нерц бързо въвежда модерната за времето си система от британския футбол „WM“.
Поради войната олимпиада не се провежда през 1916 г., а Германия е допусната на най-големия световен спортен форум чак през 1928 г. На Олимпийските игри в Амстердам футболният отбор на германците побеждава съседите от Швейцария с 4:0, но след това отстъпва от станалия по-късно победител във футболния турнир отбор на Уругвай с 1:4. Мачът с „урусите“ предизвиква грозни сцени, след които двама германски и един уругвайски футболисти са изгонени, а в германската преса се появяват антиуругвайски настроения.
През 1930 г. се изиграва първата среща на Германия с Франция, станала възможна след оттеглянето на френските войски от германския регион Райнланд. Двубоят между двете страни е обременен от емоциите на Първата световна война и във френската преса германските футболисти са сравнени с войници-агресори.Gerhard Fischer/Ulrich Lindner: Deutsche Fußballer als „deutsche Sturmsoldaten“, in: Stürmer für Hitler, S. 86
Заедно с други европейски футболни съюзи ГФС отказва да изпрати представителен отбор на страната си за първото световно първенство по футбол в Уругвай през 1930 г. поради дългото пътуване (около 2 седмици!) и произтичащите от това скъпи разноски по участието. Все пак футболният съюз не посочва официална причина за отказа си.