Македонското дружество „Гоце Делчев“ е местно дружество на българи емигранти от Македония и Одринска Тракия, съществуващо с прекъсвания в град Варна, България, от 1885 година.
История Дружества до 1895 година
Първите македонски бежанци се установяват във Варна, веднага след Берлинския конгрес, който оставя града в новоформираното Княжество България, а Македония оставя на Османската империя. Още в 1880 година „злосчасните Македонски Българи, живущи в град Варна“ отправят апел към княз Александър I Български, в който след предглед на Македонския въпрос, подчертават, че възлагат надеждите си на българския княз, за да могат българите в Македония „да придобият человечески правдини... каквито се радват нашите братя в Източна Румелия“. Така основната идея на емиграцията е Македония да добие автономия подобна на тази на Източна Румелия.
В края на юни 1885 година, в хода на непосредствената подготовка на Съединението, във Варна е основано Македонско благотворително дружество. В устава на организацията пише: „Чрез изграждане на български училища и църкви в Македония, дружеството нека да подготви своите потиснати братя по вяра и род за бъдещето национално обединение на всички българи“, а целта е обозначена като: „подпомагане на българите в Македония“. Дружеството е фактор в града, създаващ и поддържащ патриотични настроения. Пръв председател на дружеството става Стоян Заимов, директор на Девическото училище. След няколко дена обаче Заимов е назначен за училищен инспектор в Шумен и председател става Иван Паунчев, който преподава във Варненската реална гимназия.
В 1892 година във Варна се основава Дружество „Св. св. Кирил и Методий“, клон на едноименното софийско дружество, основано на 31 май 1891 година. Целта на дружеството е благотворителна и културно-просветна работа сред българите в Османската империя. Варненското дружество има 301 членове, сред които търговци, инженери, архитекти, лекари, юристи, учители. То организира митинги и изпраща петиции до княза и до правителството за подобряване на съдбата на българите под османска власт.
В 1894 година във Варна се основава Общополитическо македонско дружество „Отечество“. Основният двигател на дружеството са братя Никола и Петър Драгулеви и Никола Полински. В ръководството влизат: Никола Драгулев - председател, Никола Полински - секретар, Христо Шотов, Коста Пържинов, Атанас Попов, Г. Лъджев, Георги Серафимов, Никола Дафинов, Христо Стефанов - членове. В приетия на следната година устав целта на дружеството е „да действува за политическото освобождение, гражданското и интелектуално повдигание на всички народности в Европейска Турция“. Малко по-късно „Отечество“ се обръща с „Възвание към всички македонци: българи, сърби, гърци, турци, власи, албанци (шкипитари) и др. народности, гдето и да са те, които искрено желаят умствената, гражданската и политическата свобода на народностите под турското владичество“. Възванието призовава към противопоставяне на насилията от страна на османските власти над християнските народности. „Ето защо македонците, живущи в гр. Варна, на 1894 г., 18-й Декемврий вечерта, на брой повече от 1000 души, се събрахме да обмислим как да се захване една плодотворна и сериозна борба против угнетителите на нашите съотечественици, една плодотворна и сериозна борба за политическото освобождение на турските роби на Балканский полуостров.“ Така дружеството се представя като организация на всички македонци на Балканския полуостров, както и в Австрия и Русия. Председателят му Никола Драгулев и първият секретар Никола Полински отправят позив за образуване на клонове на бъдещата организация. Драгулеви смятат, че в дейността на дружеството трябва да се внесе и политически елемент, тъй като макар то да не е партия, Македонският въпрос е политически и решаването му изисква адекватни средства, като културно-просветната и благотворителната дейност са само част от средствата за постигане на целта - освобождение на българите в Османската империя.
В Македоно-одринската организация (1895 - 1903)
Със създаването на Македонската организация в 1895 година, на 17 май 1895 година се конституира ново, неполитическо Македонско дружество, което става неин клон. Дружеството трябва да обединява бежанците от Македония и Одринска Тракия, както и местни жители, които искат да работят за освобождението и обединението на всички българи. С втора точка съществуващото общополитическо дружество „Отечество“ се разтурва. При третата точка, избор на настоятелство, настъпват вълнения. Избрани са Илия Шотов - председател, Никола Полински - заместник-председател, Христо Стефанов - секретар и Никола Драгулев, Дамян Перелингов, Христо Кенков, Димитър Деревингов, Коста Пържилов, Никола Дафинов и Ат. Попов. Видни дейци на дружеството са Дамян ПерелинговБилярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 53-57, 60, 66. са Георги Серафимов,Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106-107. Станислав Шумков,Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 260 Александър Дякович, служил като председател на дружеството, Петър Джеров, Никола Кънев, Тодор Някшев, Илия Венов, Георги Каранджулов, също председател на дружеството.Военно-исторически сборник, Том 58, Броеве 4–6, с. 45.
Дружеството активно участва в дейността на Македонската организация - представено е на конгресите ѝ, като същевременно подпомага революционната активност на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Още през пролетта на 1895 година то активно се включва в подготовката на Четническата акция на Македонския комитет. След телеграмата на Трайко Китанчев, дружеството започва да събира пари и доброволци, които през лятото стигат 850 души. Дружеството поема тяхната издръжка и разходите по изпращането им към София. На Македонския комитет дружеството изпраща голямата сума от 11 000 лева, втората по-големина, след събраната от Софийското дружество.
След неуспеха на Четническата акция, дейността на дружеството заедно с тази на Върховния македонски комитет отслабва. В 1896 година тракийците се отделят от дружеството и основават дружеството „Странджа“. Двете дружества имат еднакви цели и задачи. Върховният комитет реагира отрицателно и предупреждава отцепника Драгулев, че „варненското дружество отговаря и за одринци и за македонци“. На 15 май 1896 година Върховният комитет отново се обръща към Драгулев с предупреждението, че действията му нанасят удар върху общата легална организация.
В 1899 година на Шестия македонски конгрес начело на Върховния комитет застава Борис Сарафов, който внася нов революционен дух и организацията поема курс към подготовка на въстание. Представителят на Варненското дружество на конгреса Перелингов също подкрепя революцията като единствено средство за постигане на целта, но се изказва против прибързано въстание. За една година Комитетът възстановява много стари дружества и създава нови. Във Варненско се появяват дружества в Нови пазар с председател Иван Мустаков (декември 1899 година), в село Осмар (11 февруари 1900 година), в Каварна и в Попина, Силистренско.
На 21 декември 1899 година е избрано четвъртото настоятелство на Варненското дружество: Тодор Нягшев - председател, Владимир Димитров и Михаил Ковчазов - подпредседатели, П. Скопанов - секретар, Георги Каранджулов - касиер и Христо Атанасов, Б. Минков, Петър Джеров, Ян. Томов, Йордан Мирчев, Димитър Стефанов и Г. Мутафов - съветници.
На 21 ноември 1899 година във Варна се появява ново македоно-одринско дружество „Родопи“ по инициатива на Петко войвода, който става и негов председател. В настоятелството влизат Никола Андреев, Александър Македонски, Дамян Перелингов, Марко Касабов. В приетия устав целите са формулирани като работа „за благото на Македония и Одринско... подпомагане на бедните и пострадали братя“. Така реално дружествата с подобна цел във Варна стават три и „Родопи“ също не е прието добре от Върховния комитет. Ставри Пинзов от името на „Родопи“ започва да събира помощи за бедните в Костурско. След негативната реакция от Върховния комитет, Петко войвода преосмисля нуждата от паралелно дружество и на 30 януари общото събрание на „Родопи“ приема дружеството да се влее в Македоно-одринското дружество и на 10 февруари дружеството е закрито.
След успешното обединение с „Родопи“ и след дълги преговори и настоявания от страна на председателя на Върховния комитет Сарафов и представителите на ВМОРО Гоце Делчев и Гьорче Петров, на Седмия конгрес от 30 юли до 5 август 1900 година „Странджа“ се връща в Македонската организация, която приема името Македоно-одринска организацияБилярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 155-180. и съответно и дружеството приема името Македоно-одринско дружество. През есента на 1899 година с помощта на офицери от Осми приморски пехотен полк във Варна е формирана първата стрелкова чета, част от стрелковите дружества, които Сарафов планира да се появят в цялата страна с цел военно обучение на неподлежащите на военна служба емигранти. След една година четата става Стрелково дружество, но в 1901 година под натиск от Великите сили дружествата са закрити от правителството. Оръжието и собствеността на Варненското са предадени на Македоно-одринското дружество, което ги изпраща в Османската империя на ВМОРО. Благодарствено писмо от Варненското благотворително театрално дружество „Напредък“ до Варненското македоно-одринско дружество, 29 септември 1902 г. При засилилия се конфликт между Върховния комитет и Вътрешната организация в края на 1901 година и появата на два Върховни комитета - на генерал Иван Цончев и провътрешния на Христо Станишев, през септември 1902 година Варненското дружество също се разцепва и то се оказва с две настоятелства. Това на стария председател Георги Каранджулов държи канцеларията, архива, печата и знамето, но по-голямата част на членовете подкрепят настоятелството на Александър Дякович, което се настанява на улица „Русенска“, на втория етаж над гостилница „Солун“. При избухването на Горноджумайското въстание през септември настоятелството на Каранджулов заема изчаквателна позиция, а това на Дякович поддържа връзки и с двата комитета, но независимо от различията варненските дейци са активни. Част от доброволците от Варна успяват да достигнат бойното поле по време на въстанието. В писмо от 27 ноември 1902 година до Христо Станишев председателят на дружеството Каранджулов пише: „Общите работи тук не вървят добре. Злото тук не е толкоз в противниците на Вътрешната организация и на истинските патриоти в България, а в ниското умствено и нравствено положение на някои от членовете на настоятелството ни“. Скоро обаче чрез посредничеството на Тодор Нягшев и доктор Златаров през декември 1902 година двете варненски настоятелства се обединяват.
На 30 януари 1903 година и двата Върховни комитета са разтурени от правителството на Стоян Данев заедно с всички дружества в страната, включително Варненското.
Илинденско-Преображенско въстание (1903)