Хайнер Мюлер () е един от най-важните немскоезични драматурзи от втората половина на XX век и спада към най-значимите писатели на ГДР. През 1959 г. печели литературната награда Хайнрих Ман, а през 1990 – наградата Клайст. Създава си име също на поет, белетрист, есеист и режисьор. Президент е на Академията на изкуствата на ГДР.
Биография Роден е на 9 януари 1929 г. в Епендорф, Саксония. През 1935 г. постъпва в училището на Бройнсдорф. От 1939 до 1947 г. Мюлер живее с родителите си във Варен (Мюриц). Тук учи в средно училище и поради добрите си оценки получава свободно място в гимназията, което е в зависимост от членството в Хитлерюгенд. Малко преди края на войната Хайнер Мюлер е мобилизиран в Службата за трудова повинност и във Фолксщурма (народното опълчение). Бащата на Мюлер, който като социалдемократ е бил арестуван временно през 1933 г., след 1946 г. става член на Германската единна социалистическа партия ГЕСП и партиен функционер. Въпреки това в знак на протест през 1951 г. напуска ГДР заедно с жена си и втория си синBengt Algot Sørensen: Geschichte der deutschen Literatur 2: Vom 19. Jahrhundert bis zur Gegenwart, C.H. Beck, München, 2010, S. 427.
След края на войната Хайнер Мюлер успява да положи матура във Франкенберг (Саксония), където баща му е кмет от 1947 г.. След това работи в библиотека и в Общинския съвет. През 1946 г. встъпва в Германската социалдемократическа партия, която под съветски натиск малко след това насилствено е обединена с Комунистическата партия на Германия под името Германска единна социалистическа партия. Поради липса на ангажираност и неплащане на членски внос Хайнер Мюлер скоро е изключен от партията.
От 1950 г. Мюлер пише литературна критика за вестник Зонтаг и за културно-политическия алманах Ауфбау, а от 1953 г. и за списание Нойе дойче литератур. През 1954 г. Мюлер става член на Съюза на немските писатели, където от 1957 г. заема поста научен сътрудник в отдел „Драма“. Това е времето, когато се осъществява премиерата на пиесата му „Десет дни, които разтърсиха света“ (Zehn Tage, die die Welt erschütterten).
През 1957/58 г. Хайнер Мюлер работи като редактор на младежкото списание Юнге кунст, а през 1958 г. става сътрудник на Театър Максим Горски в Берлин и писател на свободна практика. През същата година са премиерите на пиесите му „Die Korrektur“ и „Der Lohndrücker“.
Пиесата на Хайнер Мюлер „Die Umsiedlerin“ е свалена след премиерата през 1961 г. Авторът е изключен от Съюза на писателите, което е равносилно на забрана за упражняване на професията. Мюлер получава подкрепа от видните културни дейци Петер Хакс, Ханс Айслер и литературоведа Ханс Майер. Намира работа в радиото, в ДЕФА и телевизията, предимно под псевдоним.
Мюлер пише пиесата „Филоктет“ (Philoktet) (премиерата е през 1968 г. в Мюнхен) и превежда за режисьора Бено Бесон драмата „Едип тиранин“ (Ödipus Tyrann) от Софокъл (премиерата е през 1967 г. в Дойчес театър, Берлин). Забранената в ГДР пиеса на Хайнер Мюлер „Mauser“ има премиера през 1975 г. в САЩ и през 1980 г. в Кьолн. Пиесата „Germania Tod in Berlin“ е поставена за първи път през 1978 г. по време на Мюнхенските театрални дни, а премиерата на „Хамлетмашина“ (Die Hamletmaschine) е през 1979 г. в Париж. Пиесата „Поръчението“ (Der Auftrag) е поставена през 1982 г. в Бохум. През 1984 г. Хайнер Мюлер става член на Академията на изкуствата на ГДР. През 1988 г. е възстановено членството му в Съюза на немските писатели.
През 1990 г. град Франкфурт на Майн организира фестивала „Експеримента“ (Experimenta) в чест на Хайнер Мюлер с многобройни гостуващи постановки на пиесите му от страната и чужбина.
През 1992 г. Хайнер Мюлер поема ръководството на Брехтовия театър Берлинер ансамбъл заедно с четирима други режисьори. През 1993 г. поставя музикалната драма на Рихард Вагнер „Тристан и Изолда“ в Байройт. Последната му постановка, „Удържимият възход на Артуро Хи“ от Бертолт Брехт, е през юни 1995 г. в Берлинер ансамбъл, като до днес издържа повече от 400 представления.
Хайнер Мюлер умира на 30 декември 1995 г. в Берлин от рак на хранопровода в БерлинPeter Laudenbach: Das Orakel spricht. In: Der Tagesspiegel. 9. Januar 2009.
Библиография Пиеси 1951: Das Laken 1956/57: Der Lohndrücker 1957: Die Korrektur I 1958: Die Korrektur II 1957/58: Klettwitzer Bericht 1958 – Eine Hörfolge 1958: Glücksgott 1961: Die Umsiedlerin oder Das Leben auf dem Lande 1958/1964: Philoktet Филоктет и др., изд.: Народна култура, София (1989), прев. Иван Станев 1963/64: Der Bau 1966/67: Sophokles/Ödipus, Tyrann 1968: Der Horatier 1970: Mauser 1970: Weiberkomödie 1971: Macbeth Макбет по У. Шекспир, изд.: Захарий Стоянов, София (2011), прев. Мирослава Кадурина 1956/71: Germania Tod in Berlin 1972: Zement 1951/74: Die Schlacht 1955/61/74: Traktor 1976: Leben Gundlings Friedrich von Preußen Lessings Schlaf Traum Schrei. Ein Greuelmärchen 1977: Die Hamletmaschine Хамлетмашина, сп. Панорама, София (2001), прев. Боян Иванов 1978: Bertolt Brecht/Der Untergang des Egoisten Johann Fatzer Гибелта на егоиста Йохан Фатцер / Бертолт Брехт, изд.: Black Flamingo, София (2017), прев. Владко Мурдаров 1979: Der Auftrag Поръчението (Спомен за една революция), сп. Гестус, София (2005) 1980/81: Quartett 1982: Verkommenes Ufer Medeamaterial Landschaft mit Argonauten 1984: Wolokolamsker Chaussee I: Russische Eröffnung 1984: Anatomie Titus Fall of Rome Ein Shakespearekommentar 1984: Bildbeschreibung 1985/86: Wolokolamsker Chaussee II: Wald bei Moskau 1985/86: Wolokolamsker Chaussee III: Das Duell 1985/86: Wolokolamsker Chaussee IV: Kentauren 1985/86: Wolokolamsker Chaussee V: Der Findling 1995: Germania 3 Gespenster am toten Mann
Поезия ок. 1950: Auf Wiesen grün... По зелените поля..., стихотворения, Литературен вестник, София (1998), прев. Галена Едуардова ок. 1950: Der Vater ок. 1950: Der glücklose Engel 1963: Neujahrsbrief 1963 ок. 1963: Kindheit 1968: Lied vom CIA 1970: Leninlied 1977: Für Ekkehard Schall 1986: Phönix ок. 1989: Fernsehen ок. 1990: Leere Zeit 1992: Selbstkritik 2 Zerbrochener Schlüssel 1992: Herakles 13 Херакъл, стихотворения, Литературен вестник, София (2002), прев. Явор Звънчаров 1992: Gedichte 1949–1989 1993: Mommsens Block 1993: Senecas Tod 1993: Seife in Bayreuth 1994: Ajax zum Beispiel 1995: Vampir
Проза 1951: Bericht vom Großvater 1951: Der Bankrott des großen Sargverkäufers 1958: Der Vater 1972: Herakles 2 oder die Hydra 1975/76: Todesanzeige 1987: MAeLSTROMSÜDPOL 1995: Traumtext Oktober 1995
Публикации, речи, есета 1951: Das Volk ist in Bewegung 1954: Nicht für Eisenbahner. Kritische Bemerkungen zu einem Heimatbuch 1961: Selbstkritik Heiner Müllers 1961: Grußadresse an eine Akademie 1979: Fatzer ± Keuner 1985: Die Wunde Woyzeck 1987: New York oder Das eiserne Gesicht der Freiheit 1988: Shakespeare Eine Differenz 1989: 4. November 1989 Alexanderplatz Berlin/DDR 1990: Deutschland ortlos. Anmerkung zu Kleist
Награди и отличия 1959: Награда Хайнрих Ман 1964: Erich-Weinert-Medaille 1975: Награда Лесинг 1979: „Мюлхаймска награда за драматургия“ 1984: Karl-Sczuk-Preis 1985: Награда Георг Бюхнер 1985: Hörspielpreis der Kriegsblinden 1986: Национална награда на ГДР 1989: Hörspielpreis der Akademie der Künste 1990: Награда Клайст 1991: Europäischer Theaterpreis 1996: Theaterpreis Berlin (посмъртно)
Постановки на пиеси от Хайнер Мюлер в България 1982: „Филоктет“, Театър София, реж. Димитър ГочевВиолета Дечева, „Хайнер Мюлер в България“, в-к „Култура“, бр. 12 (2849), 31 март 2010. 1993: „Сънят на Одисей“, Театрална работилница „Сфумато“, реж. Явор ГърдевТеатрална работилница „Сфумато“: История 2008: „Хамлетмашина“, Театър „Българска армия“ армия, реж. Бернхард М. ОйстершултеПремиерата на „Хамлетмашината“ от Хайнер Мюлер е довечера в ТБА, kafene.bg, 25 септември 2009. 2015: „Квартет: Опасни връзки след края на света“, Национален дворец на културата, реж. Явор ГърдевЯвор Гърдев представя премиерно „Квартет“ по Хайнер Мюлер в НДК, в-к „Дневник“, 12 май 2015.
Бележки
Външни препратки
Биографични данни за Хайнер Мюлер в Каталога на Немската национална библиотека Литература от и за Хайнер Мюлер в Каталога на Немската национална библиотека Литература от и за Хайнер Мюлер в Немската дигитална библиотека Библиография на Хайнер Мюлер 1948–1992 г. Хайнер Мюлер в Die LYRIKwelt Хайнер Мюлер в Personensuche
Категория:Германски драматурзи Категория:Германски поети Категория:Германски есеисти Категория:Германски писатели Категория:Носители на литературни награди на Германия Категория:Носители на награда „Клайст“ Категория:Носители на наградата „Георг Бюхнер“ Категория:Родени в Саксония Категория:Починали в Берлин Категория:Починали от рак