Ехидните (Tachyglossidae) са семейство бозайници. Срещат се в Австралия, о. Тасмания и Нова Гвинея. Принадлежат към разред еднопроходни и също като другия представител на този разред – птицечовката – женската снася яйца, след което кърми малките. Тялото ѝ, наподобяващо таралеж, е покрито с дълги бодли и косми. Човката ѝ е удължена, за да може да достигне мравките, термитите, червеите и ларвите, с които се храни. Семейството съдържа два рода с 4 съществуващи днес вида.
Класификация Семейство Tachyglossidae – Ехидни Род Tachyglossus Tachyglossus aculeatus, Късоноса ехидна, Австралийска ехидна Tachyglossus aculeatus aculeatus Tachyglossus aculeatus acanthion Tachyglossus aculeatus lawesii Tachyglossus aculeatus multiaculeatus Tachyglossus aculeatus setosus Род Zaglossus Zaglossus attenboroughi, Проехидна на Атънбъроу, Дългомуцунеста ехидна Zaglossus bartoni, Zaglossus bartoni bartoni Zaglossus bartoni clunius Zaglossus bartoni diamondi Zaglossus bartoni smeenki Zaglossus bruijni, Проехидна, Дългоноса ехидна, Дългоноса проехидна Zaglossus hacketti (изчезнал) Zaglossus robustus (изчезнал)
Характерни особености Ехидните са бозайници. Те са типични сухоземни животни. Активни са предимно нощем, през деня почиват. Срещат се в Австралия, о-в Тасмания и Нова Гвинея. Принадлежат към разред еднопроходни и също като другия представител на този разред – птицечовката – женската снася яйца, носи ги от 7 до 10 дни в коремната си торба. Новороденото достига едва 12 мм дължина и ближе млякото, стичащо се от млечните жлези. След 6 – 8 седмици малките са дълги вече 10 см и майката ги крие в гнезда. Наблюдава се появата на бодли. Тялото напомня на таралеж. Ехидните използват бодлите си за защита – подобно на таралежа те могат да се свиват на кълбо. Човката им е удължена, за да може да достигне мравките, термитите, червеите и ларвите, с които се храни. Семейството съдържа два рода с 4 актуално съществуващи вида. Ехидните живеят повече от 50 години.
Както при птицечовките така и при ехидните – всички проводи (яйцепроводи, семепроводи и пикочопроводи) на животното се свързват в един – клоака. Мозъкът на ехидната е по-добре развит от този на птицечовката. Тези животни имат много добър слух и лошо зрение, усещат всяко сътресение, имат добре развито обоняние.
Ехидните се хранят предимно с мравки, термити, други насекоми, дъждовни червеи и, за разлика от птицечовките, могат да не се хранят дълго време (до 1 месец). Намирайки насекомо, ехидната изхвърля своя дълъг, тънък и лепкав език, с който хваща плячката. Те поглъщат камъчета, които им помагат в храносмилането, подобно на птиците.