Стефан Панаретов Хаджиилиев, известен като Стефан Панаретов, е български дипломат, действителен член на Българска академия на науките, работил през голяма част от живота си за изграждането на добри отношения между България и Съединените щати.

Възпитаник и дългогодишен преподавател по български език в Робърт колеж, американско училище в Цариград, и женен за американка , той става първият български посланик в Съединените щати и остава на поста почти 11 години.

Биография Стефан Панаретов е роден е на 4 октомври 1853 г. в Сливен в семейството на свещеник. През 1867 година започва обучението си в Робърт колеж в Цариград и го завършва в 1871 година, след което остава да преподава в него български език (1871 – 1914 г.). През 1877 година получава и магистърска степен от Робърт колеж. Събев, Орлин. Робърт колеж и българите, София 2015, с. 260 – 261, 390

След потушаването на Априлското въстание (1876 г.) е изпратен от екзарх Антим I и ректора на колежа Уошбърн в Англия, за да запознае европейската общественост с жестокостите, извършени от османците. Участва активно в съпротивата срещу решенията на Берлинския договор (1878 г.), като изнася сказки в редица американски университети и организации за българския национален въпрос.

На 10 декември 1914 г. Стефан Панаретов е първият български пълномощен министър в САЩ (1914 – 1925 г., с кратко прекъсване), като българската легация във Вашингтон е открита на 16 януари 1915 г.

През Първата световна война синът му Кирил загива на фронта като офицер, взводен командир в 6-и пехотен полк.ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 299, л. 18; а.е. 203, л. 98ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 22, л. 9; оп. 1, а.е. 268, л. 34

Включен е в състава на българската делегация на Парижката мирна конференция, по време на която се подготвя Ньойският мирен договор (1919 г.). През 1921 г. е български делегат в Обществото на народите.

От 1925 г. е постоянен хоноруван лектор по славянска филология и литература във Вашингтонския университет. Автор е на статии и дописки в българския и чуждестранния печат – във вестниците „Македония“, „Напредък“, „Мир“, „Дейли Нюз“ и др., както и на различни изследвания. Подготвя англо-български речник, върху който работи повече от 40 години.

Умира на 19 октомври 1931 година във Вашингтон. Заедно със съпругата си Лидия Гайл (1869 – 1931), оставя цялото си състояние, възлизащо на около 5 милиона лева, за подпомагането на българското просветно и културно развитие. Дарява на Българската академия на науките всичките си пари и ценни книжа, вложени в банкови институции в България.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 467. Предвижда и средства за стипендии на студенти по българска филология в СУ, за стипендии за ученици от софийски гимназии, изпращане на бедни ученици на летни ученичес­ки колонии, за подпомагане на бедни учители, за комплектуване на книжовния фонд на Народната библиотека в София и др.

Съчинения

Бележки

Източници

От и за Стефен Панаретов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България

Категория:Академици на БАН Категория:Посланици на България в САЩ Категория:Преподаватели в Робърт колеж Категория:Възпитаници на Робърт колеж Категория:Български просветни дейци Категория:Български благодетели Категория:Българи в САЩ Категория:Родени в Сливен Категория:Починали във Вашингтон (ОК)