Паул Томас Ман () е германски писател – романист, автор на разкази и есеист, социален критик и филантроп, носител на Нобелова награда за литература за 1929 година. Неговите силно символични и иронични епични романи и новели са известни със задълбочения поглед в психологията на художника и интелектуалеца, като в своя анализ и критика на европейската и германската душевност използват модернизирани варианти на традиционни германски и библейски сюжети, както и идеите на Йохан Волфганг фон Гьоте, Фридрих Ницше и Артур Шопенхауер.
Томас Ман е част от любекската ханзеатска фамилия Ман и описва своето семейство и социална класа в първия си роман „Буденброкови“ (1901). Негов по-голям брат е радикалният писател Хайнрих Ман, а три от шестте му деца – Ерика Ман, Клаус Ман и Голо Ман – също стават значими писатели. След идването на власт в Германия на националсоциалистите през 1933 година той емигрира в Швейцария, а след началото на Втората световна война през 1939 година – в Съединените американски щати, връщайки се в Швейцария през 1952 година. Той е сред най-известните представители на германската Изгнаническа литература, писана извън страната от противници на националсоциалистическия режим.
Биография Произход и младежки години (1875 – 1895)
Роден е на 6 юни 1875 г. в северния ханзейски град Любек, Германия, в семейството на Томас Йохан Хайнрих Ман, сенатор и едър търговец от стар род. Посещава частно училище, а три години след смъртта на бащата и ликвидацията на фирмата му семейството се преселва през 1893 г. в южния баварски град Мюнхен. Там Томас Ман започва работа в застрахователна компания, но е уволнен. Решава да посещава лекции в Техническия университет в Мюнхен с намерението да стане журналист. През 1894 г. публикува първата си новела „Падналата“ в авторитетното списание „Ди Гезелшафт“. Става сътрудник на списание „Симплицисимус“ и създава множество кратки разкази и новели.
Творческа дейност (1895 – 1933)
През 1895 – 1898 г., заедно с брат си – бъдещия писател Хайнрих Ман, пребивава в Италия, главно в Рим и Палестрина. Още там започва работа над епохалния си роман „Буденброкови“ и публикуването му през 1901 г. го спасява от тежка житейска криза. Следва бърз литературен възход и обществено признание – тогава създава романа „Кралско височество“ (1902) и прочутите новели „Тристан“ (1903) и „Тонио Крьогер“ (1903).
През 1905 г. се жени за Катя Прингсхайм, дъщеря на математика Алфред Прингсхайм, от която има 6 деца. Излиза и първият фрагмент на незавършения му роман „Самопризнанията на авантюриста Феликс Крул“Из „Самопризнанията на авантюриста Феликс Крул“ в превод на Венцеслав Константинов (1911), както и новелата „Смърт във Венеция“ (1912). В 1919 г. става почетен доктор на Бонския университет. Публикува романа „Вълшебната планина“ (1924).
През 1929 г. Томас Ман получава Нобеловата награда за литература, но не за последната си творба, а за създадения преди повече от четвърт век роман „Буденброкови“.
Националсоциализъм (1933 – 1938)
В 1933 г., след като на власт в Германия идват националсоциалистите, Томас Ман произнася в Мюнхен прочутата си реч „Страдание и величие на Рихард Вагнер“ по случай 50-а годишнина от смъртта на композитора. Докато изнася същата реч в Амстердам, Брюксел и Париж, водещите политически кръгове в Германия организират „протест“ срещу писателя и той се вижда принуден да остане в емиграция – първо в Швейцария, а след лишаването му от германско гражданство през 1938 г.— в САЩ. В Германия книгите му са забранени.
Емиграция (1938 – 1952) В Съединените щати Томас Ман става гост-професор в Принстънския университет и написва романа „Лоте във Ваймар“ (1939). През 1941 г. семейството се преселва в Калифорния, където писателят завършва тетралогията си „Йосиф и неговите братя“ (1933 – 1943), а през 1944 г. получава американско гражданство. Следват големият роман „Доктор Фаустус“ (1947) и „Избраникът“ (1951).
Последни години (1952 – 1955) След края на Втората световна война Томас Ман се завръща в Европа през 1952 г., но не отива в Германия, а през 1955 г. се установява в Килхберг на Цюрихското езеро (Швейцария), където остава до края на дните си.
Признание
За своята 50-годишнина писателят споделя:
За творчеството си Томас Ман е отличен и с престижната награда „Гьоте“ на град Франкфурт на Майн (1949). В чест на писателя родният му град Любек учредява през 1975 г. литературната награда „Томас Ман“.
Библиография Романи
Buddenbrooks – Verfall einer Familie (1901) Königliche Hoheit (1909) Der Zauberberg (1924) (Вълшебната планина) Joseph und seine Brüder – Tetralogie (1933 – 1943) Die Geschichten Jaakobs (1933) Der junge Joseph (1934) Joseph in Ägypten (1936) Joseph der Ernährer (1943) Lotte in Weimar (1939) Doktor Faustus (1947) (Доктор Фаустус) Der Erwählte (1951) Bekenntnisse des Hochstaplers Felix Krull (1954)
Разкази и новели
Vision, Prosa-Skizze, 1893 Gefallen, 1894 Der Wille zum Glück, 1896 Enttäuschung, 1896 Der Tod, 1897 Der kleine Herr Friedemann, 1897 Der Bajazzo, 1897 Tobias Mindernickel, 1898 Der Kleiderschrank, 1899 Gerächt, Novellistische Studie, 1899 Luischen, 1900 Der Weg zum Friedhof, 1900 Gladius Dei, Novelle 1902 Tonio Kröger, Novelle 1903 Tristan, Novelle 1903 Die Hungernden, 1903 Das Wunderkind, 1903 Ein Glück, 1904 Beim Propheten, 1904 Schwere Stunde, 1905 Anekdote, 1908 Das Eisenbahnunglück, 1909 Wie Jappe und Do Escobar sich prügelten, 1911 Der Tod in Venedig, 1912 (Смърт във Венеция) Herr und Hund. Ein Idyll, 1918 Gesang vom Kindchen, Ein Idyll, 1919 Wälsungenblut, 1921 Unordnung und frühes Leid, 1926 Mario und der Zauberer, 1930 Die vertauschten Köpfe – Eine indische Legende, 1940 Das Gesetz, 1944 Die Betrogene, 1953
Пиеси Fiorenza, 1907 Luthers Hochzeit, 1954 (Fragment)
Есеистика (Избрано) Versuch über das Theater, (1907) Friedrich und die große Koalition, (1915) Betrachtungen eines Unpolitischen, (1918) Goethe und Tolstoi, (1923) Von deutscher Republik, (1923) Theodor Fontane, (1928) Freuds Stellung in der modernen Geistesgeschichte, (1929) Deutsche Ansprache. Ein Appell an die Vernunft, (1930) Goethe als Repräsentant des bürgerlichen Zeitalters, (1932) Goethe und Tolstoi. Zum Problem der Humanität, (1932) Goethes Laufbahn als Schriftsteller, (1933) Leiden und Größe Richard Wagners, (1933) Freud und die Zukunft, (1936) Bruder Hitler, (1938) Vom zukünftigen Sieg der Demokratie, (1938) Schopenhauer, (1938) Dieser Friede, (1938) Achtung, Europa!, (1938) Das Problem der Freiheit, (1939) Deutsche Hörer, (1942) Deutschland und die Deutschen, (1945) Nietzsches Philosophie im Lichte unserer Erfahrung, (1947) Goethe und die Demokratie, (1949) Ansprache im Goethejahr 1949 Michelangelo in seinen Dichtungen, (1950) Gerhart Hauptmann, (1952) Der Künstler und die Gesellschaft, (1953) Versuch über Tschechow, (1954) Versuch über Schiller, (1955)
Автобиографични произведения
Im Spiegel, (1907) Meine Arbeitsweise, (1925) Pariser Rechenschaft, (1926) Lübeck als geistige Lebensform, (1926) Lebensabriß, (1930) Ein Briefwechsel, (1937) On Myself, (1940) Die Entstehung des Doktor Faustus. Roman eines Romans, (1949) Meine Zeit, (1950) Lob der Vergänglichkeit, (1952) Briefe 1889 – 1955, 3 Bde, (1961 – 1965) Tagebücher 1918 – 1955, 10 Bde, (1979 – 1995)
Издания
Бележки
Източници Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.
Външни препратки
Томас Ман: Писма до любимата, Немски есета и студии от XX век, LiterNet Статии по темата от Венцеслав Константинов: „Томас Ман през погледа на Маргьорит Юрсенар“ „Достоевски през погледа на Томас Ман“ „Вагнер през погледа на Томас Ман“ В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
Томас Ман в Литературния портал Бавария Томас Ман в Die LYRIKwelt Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Томас Ман, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
Thomasmann.de: Портал с много информация, снимки и препратки От и за Томас Ман в Своден каталог НАБИС
Категория:Германски автобиографи Категория:Германски драматурзи Категория:Германски романисти Категория:Германски есеисти Категория:Бисексуални писатели Категория:ЛГБТ писатели от Германия Категория:Мюнхенски университет Категория:Възпитаници на Мюнхенския технически университет Категория:Принстънски университет Категория:Почетни доктори в Германия Категория:Доктор хонорис кауза на Оксфордския университет Категория:Доктор хонорис кауза на Кеймбриджкия университет Категория:Доктор хонорис кауза на Йейлския университет Категория:Носители на Нобелова награда за литература Категория:Германски нобелови лауреати Категория:Носители на литературни награди Категория:Носители на литературни награди на Германия Категория:Носители на награда „Гьоте“, Франкфурт на Майн Категория:Почетни граждани в Германия Категория:Родени в Любек Категория:Починали в Цюрих