Зебърняшката костница () е паметник костница на загиналите сръбски войници в Кумановската битка от 23 – 24 октомври по време на Балканската война. Сградата е взривена от българските власти в 1942 година. Оцелялата част е обявена за значимо културно наследство на Северна Македония.

Местоположение Костницата е разположена в землището на село Младо Нагоричане на рида Зебърняк. Отдалечена е на около 6 km от град Куманово.

История

Костницата е изградена в 1937 година, когато Вардарска Македония е в Кралство Югославия. Още в 1922 година група сръбски военни ветерани сформират комитет за издигане на паметник на войниците, паднали на 23 и 24 октомври 1912 година в Кумановската битка. Паметникът е тържествено открит на 31 октомври 1937 година, на 25-годишнината от победата в Кумановската битка на най-високата точка на Кумановското бойно поле. По време на освещаването тленните останки на около 400 паднали сръбски войници са положени в костницата, която преди това се е съхранявала в близкия манастир „Свети Георги“ в Стари Нагоричани.

На 24 май 1942 година кулата е взривена от българските власти, с помощта на местни дейци на ВМРО, при което пострадват и костницата и параклисът. В такова състояние сградата остава до 1954 година, когато с камък и бетон е затворен отворът към взривената кула.

През 1985 година експерти от Републиканския институт за защита на паметниците на културата – Белград започват проект за възстановяване на съществуващата структура на хълма Зебърняк.

Всяка година на 28 октомври при костницата се правят тържества, на които присъстват граждани и видни личности от Северна Македония и Сърбия.

Архитектура Костницата е дело на видния архитект Момир Корунович и е смятана за най-значимото му постижение и един от най-монументалните военни паметници на Балканите.

Сградата се е състояла от масивно подножие постамент с вид на крепост от базалт и кула от стоманобетон с вид на тристранна пирамидална кула с обща височина от 48,5 m, с което става най-високият паметник на територията на Кралство Югославия. В приземието са помещенията предназначени за костница, а над тях е изложбеното пространство с девет отделения. Над тях на височина от 18 m е имало параклис, до който се стигало по външна отворена спирална рампа. На всеки ъгъл от рампата е имало кръгли разширения, в които е имало оръдия, използвани в Кумановската битка. Железни стълби водели до пространството над параклиса, откъдето започвали дървени стълби, свързващи петте етажа на кулата. Най-високият етаж на кулата е бил украсен с бели орли – гербът на Кралство Сърбия, а на върха на кулата е имало три лампи и бетонен кръст. В дъното на кулата е била изписана годината 1912. Стенописната украса в параклиса и костницата е дело на художника Живорад Настасиевич, който по-рано сътрудничи с Корунович при издигането на паметника на Мачков камък.

Запазената част е висока 12,20 m. Иззидана е от грубо обработен камък и има 21 малки прозорци с венци над тях по източната, западната и южната фасада и 3 врати. До входа на югоизточната страна се стига по спирална пътека. Вътре на южната стена на антрето има частично запазен текст „Поштуј храбре што смрвише силу и чувај им станиште вечито жаришту светом“. От антрето се стига до централното южно помещение, от което се влиза във всички други. В малко западно разширение на централното помещение има запазена фреска на Света Богородица с мраморна плоча под нея с надпис: „Палим хероима за ослобођење и уједињење нашега народа“. От западното помещение по стълби се слиза до костницата.

Бележки

Категория:Сръбски военни паметници в Северна Македония Категория:Вардарска Македония под сръбска власт Категория:Паметници на културата в Северна Македония Категория:Костници в Северна Македония Категория:Община Старо Нагоричане Категория:Югославска Македония Категория:Паметници за Балканските войни