Йорк () са тип тежки крайцери на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Всико от проекта са построени 2 единици: „Йорк“ () и „Ексетър“ ().

История на създаването След залагането на главния кораб на серията, която съгласно корабостроителната програма от 1925 г. се планира в седем единици, Адмиралтейството пла­нира началото на строежа на втория кораб от типа за 15 март 1928 г. в корабостроителницата в Девънпорт, третият и чет­въртият трябва да се заложат през 1929 г., и още две единици са включени в програмата за 1929 – 1930 година. Но поради ограничеността на морския бюджет и обхваналата ско­ро страните от западна Европа икономическа криза построяването на крайцерите „клас В“ се отлага от година на година. Докато Лондонския морски договор от 1930 г., приет в резултат на Лондонската конференция, и поставил лимит за общата водоизместимост в класа на тежките крайцери за всяка страна-участни­к в конференция, не слага край на строителството на крайцери с осемдюймова корабна артилерия в британския флот. С построяването на двата крайцера от типа „Йорк“ Великобритания изчерпва установеният ѝ лимит за обща водоизместимост по тежки крайцери и може вече да строи само леки крайцери.

Конструкция

Тежките крайцери от типа „Йорк“ са високобордни ко­раби с полубак и видима седловатост по краищата, два високи комина и две мачти. Глав­ният крайцер на серията до голяма степен съхранява архитек­турата на прототипа – тежките крайцери от типа „Каунти“ (), макар да има редица външни отличия. Об­щи отличителни черти на „йорковете“ са: по-малък брой комини; изместване към кърмата на носовите групи кули на ГК (главния калибър), а след тях и надстройката на шелтердека, носовата над­стройка и комините.

Крайцерите са с рул полубалансирен тип с хидравлична трансмисия. Палубната настилка е дървен­а, от твърдото дърво растящо на остров Борнео.

Въведената на „Ексетър“ конструкция на главната надстройка впоследствие става стандартна за всички крайцери, а след това и разрушители в Британския флот. Същото се отнася и за внедрените на крайцера архитектурни иновации, като например пренасянето на гротмачтата на кърмовата надстройка или липсата на наклон на мачтите и комините на кораба.

Корпус „Ексетър“ се различава от главния кораб по ширината на корпуса (по-широк е с 1 фут = 0,3048 m), нов тип надстройка (с куполовидна форма), липса на наклон на мачтите и комините, различно разположение на гротмачтата, броя хидросамолети и схемата на поместване на авиационното оборудване.

Стандартната водоизместимост по проект трябва да е 8400 дълги тона, но в процеса на построяването успяват да икономисат от нея, в резултат на което стандартната водоизместимост на „Йорк“ е 8250 д.т., пълната – 10 350 д.т., а при „Ексетър“ – 8390 и 10 490 д.т. По протежение на цялата дължина на корпуса крайцерите имат двойно дъно, а в района на погребите – тройно. Отсеците на двойното дъно се използват за съхранение на смазочни материали и прясна вода. Горивните цистерни също частично са поместени в междудънното пространство, ча­стично по бордовете. За намаляване люлеенето на крайцерите те имат бордови килове с дължина 68 метра. Наборът на корпуса е осъществен по надлъжната схема, об­шивката на бордовете е нитована.

Корабите имат следните размери: най-голяма дължина – 175,25 m, дължина между перпендикулярите – 164,59 m, ширина – 17,37 m („Йорк“), 17,68 m („Ексетър“), газене –

Въоръжение Въоръжението на новите крайцери първоначално включва в себе си шест 203 mm и четири 102 mm оръдия, два едностволни автомата „Пом-Пом“ и над десет 7,69 mm картечници Люис. На „Йорк“ са използвани кулите Mark II, с които е планирано да се икономисат 20 тона в сравнение с Mark I, но икономия не се получаваMarriott, p. 35.. Пълната маса на въоръженията (с бронята на кулите) съставлява 1000 д. тона (12% от стандартната водоизместимост), стойността му е около трета от цялата стойно­ст на кораба.

Артилерията на главния ка­либър се състои от шест 203 mm оръдия Vickers BL MkVIII образец 1923 г. с дължина на ствола 50 калибра и маса 17,19 тона. Оръдието е дефорсирано и неговата начална скорост е намалена от 884 до 855 m/s. Средната скорострелност съставлява 3 – 4 изстрела в минута, максималната продължително устойчива – петНа стрелбите на крайцерите от типа County, проведени през 1928 г., са получени следните резултати: изстрел за 11,6 секунди, т.е. 5,2 изстрела в минута. и максимална на изпитанията – шест. Куполните установки, както и на „Такао“, осигуряват на оръдията ъгъл на възвишение 70° за водене на огън както по надводни, така и по въздушни цели. Далечината на стрелба с 256 фунтовите (116,1 kg) снаряди при ъгъл на насочване от 45°, при средно ниво на износване на цевите на оръдията и начална скорост от 2725 фута/s (831 m/s), за тях е 28 030 m. Зенитния огън от главния ка­либър се оказва неефективен поради ниската скорострелност на оръдията и малката скорост на хидрозадвижването на въртенето на кулите. Снарядните и за­рядните погреби на главния калибър са разположени непос­редствено при въртящата се част на кулата на едно ниво: снарядните погреби на всяка кула са по-бли­зо до краищата на кораба, а зарядните – в посока мидъла. Първоначално боезапасът за всяко оръдие се състои от 172 снаряда, основно, от полубронебойните тип СРВС, а също и 20 фугасниАлександр Донец Тяжелые крейсера типа „York“.

Като голямокалибрена зенитна артилерия се използват четиридюймовките (102 mm) Vickers QF MkV, приети на въоръжение преди Първата световна война. Първоначално то е предназначено само за стрелба по надводни цели, но към края Първата световна война са разработени и зенитните установки. Лафетът НА MklV има ъгли на възвишение от −5° до +80°. Дължина на ствола 45 калибра (4572 mm) и дължина на канала на ствола от 3803,02 mm. Оръдието се насочва по целта с електротрансмисия, има вертикален клинов затвор, затварящ се полуавтоматично, и ръчно зареждане. Четири такива оръдия са монтирани на единични лафети тип НА MklV без щитове и са разположени по двойки от двете страни на носовия комин и малко преди него, на платформата на главната зенитна артилерия. Масата на едно­стволната установка достига 6803 – 7183 kg. Като боезапас са използвани изстрели с маса 25,4 kg (маса на снаряда от 14,06 kg) и дължина 1127 mm. Началната скорост на полет на снаряда е 728 m/s, далечината на стрелба при ъгъл на възвишение от 44° е 15 030 m, досегаемостта по височина е 8763 m, скорострелността им е 14 изстрела в минута. Боезапасът на всяко оръдие се състои от 200 снаряда.

Автоматичното зенитно въоръжение са двойка Vickers QF 2 pounder Mark II („пом-пом“), създадени от английските оръжейници през 1915 г. и приети на въоръжение от английския флот, които се намират непосредствено до носовия комин на индиви­дуални платформи, осигуряващи широк сектор на огъня. Съществен недостатък на тази модификация на „пом-пома“ е използването на текстилна патронна лента, което води до често заклинване и прехапване на снарядите. Вследствие на това, към началото на 30-те години този модел зенитен автомат вече не отговаря на изискванията, предявени към зенитните оръдия за близък бой и те са заменени с две четирицевни 12,7 mm картечници, Vickers .50.

В състава на автоматичното зенит­но въоръжение също влизат и до десет 7,69 mm (0,303-дюймови) картечници система „Люис“. Масата на картечницата съставлява 26 фунта (11,8 kg). Охлаж­дането им е въздушно, а откатът пружинен. Пълнителните дискове се снаряжават с 47 патрона във всеки.

И, най-накрая, в състава на въоръжението и на двата крайцера влизат трифунтовите (47 mm) салютни оръдия Хочкис, създадени през 80-те години на XIX век във Франция и поставяни на големите кораби изключително за представителни цели.

Торпедното въоръжение на крайцерите се състои от шест 533-мм (21-дюймови) торпедни апарата в две тритръбни въртящи се установки TR-III разположени на главната палуба побордно на мидъла, веднага след среза на полубака. „Йорковете“ получават на въоръжение, приетите на въоръжение през 1926 г. торпеда MkVII, запасът от които се състои от шест торпеда, които се намират в апаратите.

Брониране Бронирането на „йорковете“ пред­ставлява „кутиевидната“, прикриваща само жизненоважните части на ко­раба, бронезащита на крайцерите от типа „Каунти“, усилена с поставянето на бордови пояс и удебеляване на хоризонталната броня. Бронирането е изпълнено от плочи от нецементираната хомогенна стомана NT, а също и от високоякостната корабостроителна стомана „Дюкол“.

Късият брониран пояс от плочи с височина 4 метра и дебелина 76 mm, които са закрепени с болтове, за­щитава машинно-котелните отделения (МКО) по цялата им дължина. При нормална водоизместимост той е над водолинията на 1,2 m. Траверсите са еднаква дебелина – 89 mm.

Бронята на стените на артилерий­ските кули, а също и техните барбети е дебела 25 mm; броневите траверси на предните и задните погреби на издигнатата кула „В“ е 76 mm; бордовите траверси на погребите на всички кули на ГК са 111 mm за „Йорк“; на „Exeter“ дебелината на страните е доведена до 140 mm.

Има и двойни бордове в района на МКО.

Главна енергетична установка Главната енергетична установка включва в себе си осем триколекторни Адмиралтейски котела и четири едностъпкови редуктора, четири комплекта парни турбини Парсънс, работещи на четирите греб­ни вала. Турбозъбчатите агрегати (ТЗА) се състоят от турбини ниско (ТНН) и високо налягане (ТВН) и имат обороти (при номинална мощност): 3000 rpm на вала на турбините високо налягане, 2100 rpm на вал за турбините ниско­ налягане. Масата на енергетичната установка съставлява 1630 тона. Турбините за заден ход са монтирани на изхода на камерите на ТНН, а турбините за крайцерския ход – след камерите на ТВН. Крайцерите имат линейна схема на разположение на установката: зад двете котелни отделения с по четири котела във всяко нататък към кърмата вървят две машинни отделения, в които са разположени по две турбини. Спомагателните механизми, изпарителната и опреснителната установки, спомагателният кондензатор и другото оборудване са поставени в бордови кърмови отделения.

Работното налягане на парата е 21,2 kgf/cm2 (20,5 atm), температурата ѝ – 329°C (625°F).

Проектната максимална скорост на хода се очаква да бъде 32,5 – 33 възела – с един възел (0,25 възела) повече, отколкото при „графствата“Marriott, p. 29, p. 35.. Но това не случва реално. И макар „Йорк“ и да показва по време на ходовите изпитания нелоша скорост, неговия „паспортен показател“ за максимална скорост се ока­зва почти същият, както и при „графствата“ последни серии – 32,3 възела. По-широкият „Ексетър“, при нормална водоизместимост, развива само 32 възела, при пълно натоварване развива 31,16 възела при 10 290 т и 81 463 к.с..

Независимо от значителното, в сравнение с „графствата“, намаляване на запаса гориво от 3100 до 1900 д.т., далечината на плаване на „йорковете“ си остава голяма: при плаване на икономичен ход 11 – 14 възела тя е 10 000 морски мили.

Модернизации В хода на първата модернизация, през 1933 г., на двата крайцера е удължен полубака (приблизително с 12 м), което подобрява мореходността. Полубакът вече завършва зад носовия комин и достига половината от дължината на корпуса. След което „Йорковете“ придобиват репутацията на „сухи“ кораби. Тогава е проведено и единственото за предвоенния период изменение в зенитното въоръжение. На двата крайцера са свалени „Пом-помите“ Mk II. На техните места, побордно от носовите надстройки, са поставени 12,7-мм зенитна картечницазенитни картечници Vickers .50 в четирицевните установки Mk I.

История на службата HMS York (1928) – заложен на , спуснат на вода на , влиза в строй на . На получава тежки повреди в резултат на специалната операция на Кралските ВМС на Италия в залива Суда (Крит), след което, в периода до е окончателно изваден от строя от силите на Луфтвафе.

HMS Exeter (1929) – заложен на , спуснат на вода на , влиза в строй на . На е потопен от силите на Императорския флот на Япония в хода на Второто сражение в Яванско море.

Оценка на проекта