Заемите на Нишихара (, Нишихара Шаккан) са наричани няколко заема от страна на японското правителство по времето на министър-председателя Тераучи Масатаке към военния диктатор Дуан Цижуй от Анхуейската клика.

Те са отпускани в периода 1917 – 1918 г. с цел да се прокарват японски интереси в Китай.Spence, The Search for Modern China, page 329

През януари 1917 г. гминистър-председателят Тераучи Масатаке изпраща търговец на име Нишихара Камезо (1873 – 1954) да преговаря за 8 заема на обща стойност 145 милиона йени с отцепилия се от Бейанската армия военен диктатор Дуан Цижуй. Нишихара се ползва с подкрепата на министъра на финансите Шода Казуе, който е бивш президент на Корейската банка (централната банка на Корея под японско управление).Beasley, Japanese Imperialism 1894 – 1945, page 117 На пръв поглед става дума за заеми от частни банки под формата на инвестиции за развитието на Китай, но всъщност техен поръчител е японското правителство, което цели да подпомогне диктатора Дуан Цижуй, който се стреми да установи контрол над северната част на Китай и впоследствие да се придвижи на юг.Hsu, The Rise of Modern China, page 480

Дуан се съгласява да преговаря за заемите, защото се нуждае от пари, за да подсили военните си сили под претекст, че ще ги подготви за влизането на Китай в Първата световна война. Тъй като финансовото състояние на Китай е влошено, а западните държави не могат да отпуснат средства заради военните си разходи в Европа, Дуан тайно договаря първия заем с Япония на 29 септември 1917 г. В замяна на това, той разрешава японски войски да бъдат разположени в провинция Шандун (по това време част от провинцията и главният и град Циндао е германска концесия), както и права за строежа на две нови железопътни линии.Wasserstrom, Twentieth Century China: New Approaches, page 49 Дуан наема и японски офицери за обучение на армията си.Gray, Jack (2002). Rebellions and Revolutions: China from the 1800s to 2000. New York: Oxford University Press. pp. 168 – 169.

След като сделката му с японците е разкрита, заедно с тайното споразумение между Съглашението и Япония за предаване на германските концесии в Шандун на Япония, вместо на Китай се надига вълна на недоволство у китайското население. Още повече, че някои от концесиите, направени от Дуан, са много сходни с пета точка от Двадесетте и едно искания, които биват отхвърлени по-рано (обучението на китайски военни от японски съветници и строежа на железопътни линии под японски контрол). В Пекин и останалата част на страната всеобщото недоволство прераства в Движението „Четвърти май“ от 1919 г.

Бележки

Литература

Категория:Република Китай (1912 – 1949) Категория:Външна политика на Япония Категория:Външна политика на Китай Категория:Икономика на Япония Категория:Икономика на Китай Категория:История на Япония Категория:Кредит