Ню Орлиънс () са тип тежки крайцери на ВМС на САЩ. Всичко от проекта са построени 7 единици: „Ню Орлиънс“ (), „Астория“ (), „Минеаполис“ (), „Тъскалуса“ (), „Сан Франциско“ (), „Куинси“ () и „Вансен“ (). Развитие на крайцерите от типа „Портланд“.

История на създаването

Към 1930-те години американските ВМС получават 10 тежки крайцера от типовете „Пенсакола“, „Нортхамптън“ и „Портланд“, но реалните бойни качества на първите два типа предизвикват у адмиралите чувство за разочарование. Особени притеснения има относно слабата бронева защита, която не позволява на корабите да встъпват в бой с еквивалентен противник. В резултат на това своите първи тежки крайцери американците наричат „консервни кутии“. Това е още повече нетърпимо с оглед, че тези кораби са недонатоварени, имайки водоизместимост средно със 700 тона по-малко, отколкото позволява Вашингтонският договор.

През февруари 1929 г. Генералният съвет на флота решава да се откаже от последващото развитие на проекта „Нортхамптън“ и да се проектира нов крайцер. Основно изискване е рязкото подобряване на броневата защита, за да може тя да противостои на 203-mm снаряди на очакваните дистанции на боя. Първият вариант на проекта е представен през януари 1930 г. и е утвърден след два месеца.

Първоначално се предполага поръчката на 5 крайцера от този тип, но поради явното превъзходство на новия проект над предшествениците е решено да се построят по него и вече поръчаните по програмата от 1929 г., но още незаложени кораби. В крайна сметка американският флот получава 7 крайцера от този тип. Крайцерите от този тип се отличават с добре защитените си кули и с това, че погребите им се намират под водолинията.

За CA 39 (Quincy) в проекта са добавени две четирицевни 28-мм автоматични оръдия, които увеличават високо разположеното тегло.

Това води до необходимостта да се пожертва от защитата – за да се влезе в пределите на договорния лимит дебелината на барбетите е намалена до 5,2 дюйма, а на тръбите за подаване на боеприпаси – до 5 дюйма, поясът при носа е скъсен. Носовата кула е преместена с 8 фута към кърмата. Втората е качена с 6 дюйма, предният край на погреба ѝ е преместен към кърмата с 16 фута, а отсекът на рулевия механизъм (румпелното отделение) е намален. За да се компенсира съкращаването на дължината на погребите, страничната броня на погреба е изместена към борда. Освен това 30# (19 мм) носов пояс по водолинията от стомана STS върху 25# (16 мм) обшивка от стомана HTS е заменен с 50# пояс STS (31 мм) влизащ в силовия набор. Последният кораб от серията Vincennes (CA 44) повтаря проектът на Quincy (CA 39), а тъй като очакваните автомати така и не са поставени, корабите, към момента на влизане в стой, са недонатоварени. Като цяло, при цялото поставено според проектна въоръжение и оборудване, крайцерите имат малко претоварване по сравнение с 10 000 дълги тона лимит.

Когато крайцерите влизат в строй, типът „Ню Орлиънс“ е подложен на критика заради рязкото намаляване на обема гориво (614 626 галона2327 м². по сравнение с 874 787 галона3311 м². на „Портланд“). Тъй като силовата установка остава без изменения се очаква значително намаляване на далечината на плаване. Стойността на строителството на един крайцер съставлява от 11,25 до 15 милиона долара.

Конструкция Корабите от типа „Ню Орлиънс“ стават първите американски тежки крайцери от второ поколение. Както и в другите страни, отличителна черта на новите кораби се явява значителното усилване на защитата и като следствие, по-балансираните характеристики.

Проектът е създаден от бял лист, с използването само на отделни елементи от предшествениците. Крайцерите получават нов корпус, по-тесен и по-къс. Това е постигнато за сметка на преход от ешелоното разположение на енергетична установка, заимствована от предните типове, към линейно: отпред котелните отсеци, отзад – машинните. Обаче това снижава живучестта, тъй като корабът може теоретически да загуби ход от едно торпедно попадение. Височината на надводния борд също е по-малка, което се отразява на мореходността. Механизмите получават защита във вид на 127-мм бронирани плочи върху 19-мм обшивка на борда, което сумарно дава еквивалент от около 140 мм броня. Отгоре се намира 57-мм бронирана палуба. Погребите, най-накрая, са преместени под водолинията и са прикрито откъм борда със 76-102-мм броня и отгоре с 57 мм палуба. Носовите погреби при това са прикрити от вътрешен подводен бордови пояс, а на кърмата защитата има формата характерна за британските крайцери тип „бронирана кутия“.

Проектната стандартна водоизместимост на крайцерите от типа „Ню Орлиънс“ съставлява 10 000 д. тона, а нормалната – 11 155 д. тона. Обявено е, че стандартната водоизместимост на „Тъскалуса“ съставлява 9975 д. тона, макар фактически тя да съставлява 10 050 д. тона. Корпусът на „Тъскалуса“, заедно с палубната броня, има маса 4490 д. тона. Също така е обявено, че стандартната водоизместимост на „Куинси“ е 9375 д. тона и на „Вансен“ – 9400 д. тона, на останалите – 9950 д. тона (фактически за USS Minneapolis след поставяне на цялото щатно оборудване и въоръжение тя е 10 315 д. тона) – тя се различава в действителност от кораб до кораб с 600 тона.

Дължината на корпуса по водолинията за първите пет кораба съставлява 176,17 м, а за „Куинси“ и „Вансен“ е 175,3 м, максималната ширина по водолинията 18,82 м и 18,85 м, съответно. Височината на надводния борд при нормална водоизместимост при носа е неголяма и съставлява 8,53 м (против 9,45 м за „Нортхамптън“ и 8,73 за „Пенсакола“), на борда при кърмата – 4,57 м (против 5,64 м и 4,88 м). Размерите и броят на надстройките също са намалени. Метацентричната височина на изпитанията на крайцера „Тъскалуса“ за стабилност съставя 1,52 m при пълно натоварване (12 411 дълги тона), 1,11 m при натоварване 2/3 от пълната (11 585 д.т.). Към 1944 г., за сметка на поставянето на допълнително въоръжение и оборудване, метацентричната височина при пълна водоизместимост (13 719 д.т.) намалява до 1,11 m. Височината на надводния борд в района на форщевена се снижава, по сравнение с предходните типове тежки крайцери, и съставлява 8,8Част от източниците дават 8,88 м, а част 8,53, но ако се отчете, че разликата във водоизместимостта вътре в серията надминава 600 тона това не учудващо. м по сравнение с 10,1 м при „Портланд“. Значителното намаляване на обемите заемани от енергетичната установка не се получава: общата дължина на новите крайцери е само с 3,66 м по-малка, отколкото при техните предшественици. По-малкият вътрешен обем на корпуса означава влошаване на обитаемостта, екипажът трябва да се разположи в помещения с по-малка площ, основно без естествено осветление и/или вентилация. Шпацията между шпангоутите съставя 0,61 м.

Въоръжение

Деветте оръдия на главния калибър на крайцерите от типа „Ню Орлиънс“ са разположени в три кули, две от които са поставени на носа терасовидно, а третата – на кърмата. Първите три кораба: „Ню Орлиънс“, „Астория“ и „Минеаполис“ са въоръжени с оръдията 203-мм/55 Mk 9 с маса по 30 тона всяко. Техните кули имат челни повърхности със закръглени форми. Останалите крайцери, т.е. „Тъскалуса“, „Сан Франциско“, „Куинси“ и „Вансен“, получават по-леките оръдия (17,4 т) от серията Mk 12 със скорострелност 2,1 изстрела/минута. Кулите и барбетите на тези четири крайцера са препроектирани така, че техните размери стават по-малки. Кулите имат плосък челен лист – по-технологичен и лесен за производство. При това кулите се оказяат тесни, а оръдията прекалено близко разположени, което води до голямо разсейване на снарядите. На „Куинси“ и „Вансен“ предната кула е преместена с 9 фута назад, за да се намали дължината на носовия брониран пояс. Далечината на стрелба със 118-кг снаряд съставлява 29 100 мПрез 1939 г. на въоръжение е приет свръхтежък снаряд с маса 152 кг с далечина на стрелбата 27 480 метра.. Оръдието 203 мм Mk 9 е проектирано в началото на 1920-те години (завършено е през 1922 г.) и става оръжие за болшинството от американските тежки крайцери. То има обща дължина от 11 405 мм. Дължината на ствола съставлява 11 115 мм (54,7 калибра). На вътрешната повърхност на ствола, на дължина 9491 мм, има 64 нареза със стъпка от един оборот на 35 калибра. Оръдието има отварящ се надолу бутален затвор система „Уелин“ (). 118-кг снаряд пробива хоризонтална броня със следната дебелина: на 12 340 м – 25 мм; – 19 390 м – 76 мм и на 27 600 м – 102 мм. Американското оръдие (по това време дефорсирано, за да се увеличи живучестта на ствола, с начална скорост вместо първоначалните 3000 футов/с (914 м/с) има 2800 (853 м/с)) и е с доста подобни характеристики, спрямо аналогичните британски и японски оръдия, но остъпва на артилерията от този калибър на другите страни. Върху групировката на попаденията отрицателно влияе крайно малкото разстояние между осите на стволовете – едва 117 см (при японските – 190 см). Като резултат има значително разсейване на снарядите при стрелба – на 1000 ярда на 25 000 ярда (915 м на 22 860 м). Характеристики на оръдията на главния калибър на тежките крайцериОръдие, мм/клбДължина на ствола, отнесена към калибъра на оръдието. Във Франция и Великобритания се смята според канала на ствола. В САЩ, Германия и Русия под дължина се разбира разстоянието от дулния срез до ръба на затворното гнездо. 203/60 203/50 203/53 203/50 203/55 203/50Страна Германия Франция Италия Япония САЩ АнглияТегло на снаряда, кг 122 123,1(134По-късно е приет heavy.) 125,3 125,85 118(152По-късно е приет super heavy.) 116,1Нач. скорост, м/с 925 850 (820) 900 840 853 (762) 855Дулна енергия, млн Дж 104,4 90,1 101,5 88,8 85,8 84,9Живучест на ствола, изстрела 600 600 200 400 600 (715) 550Макс. далечина, км 33,54 31,4 (30) 31,3 28,9 29,13 (27,4) 29,4 Универсалната батарея повтаря „Портланд“. 127-мм/25 оръдие е с напълно ръчно управление и скоростта на стрелба зависа само от нивото на подготовка на разчета и съставлява около 15 изстрела в минута. Носовата двойка, за да се избегне заливането, е поместена на първото ниво на надстройката. Леките зенитни средства са представените едва от осем голямокалибрени картечници „Браунинг“. Впрочем, да се винят проектантите няма за какво – никакво надеждно оръжие от този тип няма в американския флот към този момент. Компанията „Колт“ не се справя с разработката на 37 mm оръдия, а 28 mm автомати още не са готови. Торпедни апарати даже няма в проекта – американските специалисти ги считат за тактически неоправдани.

Допълнителното въоръжение на крайцерите от типа „Ню Орлиънс“ включва в себе си две 3-фунтови салютни оръдия, картечници и личното оръжие на членовете на екипажа.

Противоминно въоръжение.

Защитата от котвени мини се осигурява от два паравана, разположени върху колички при барбета на 2-та кула на главния калибър.

Брониране