Виница () е град в източната част на Северна Македония, център на община Виница. Население: 10 863 жители.
География Градът се намира в Кочанската котловина, между планините Осогово и Плачковица. През града преминават Винишката и Градешката река. Край града минават реките Осойница и Брегалница.
История
Край града има останки от късноантична крепост – Кале от IV-VI век. От това време са и керамичните релефи от Виница, известен паметник на ранно-християнското изкуство на Балканите.Димитрова, Елизавета. Виничките теракоти. Керамичките релјефи од Виница, Скопје 2000, стр. 3 – 60.
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратово от 1618 – 1619 година е отбелязано село Виниче с 55 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 253. Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 31 джизие ханета във Виниче.Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, стр. 52.
В края на XIX век село Виница е голямо смесено българо-турско селище. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото в 1900 година са живели 1320 души, от които 840 българи християни и 300 турци.
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Виница има 944 жители българи екзархисти и работи българско училище.
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Виница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
След Междусъюзническата война в 1913 година Виница попада в Сърбия. Населението с българско съзнание е подложено на гонения от новата сръбска власт.Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 85
Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Виница живеят 250 турци, 183 цигани мохамедани и 681 българи.Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Никола Ан. Бумбарски от Цървище е български кмет на Виница от 11 септември 1941 година до 28 ноември 1942 година. След това кметове са Маноил М. Х. Пецев от Щип (28 ноември 1942 - 22 януари 1944) и Крум Хр. Бояджиев от Виница (22 януари 1944 - 9 септември 1944).
Църквата „Свети Архангел Михаил“ е изградена в 1973 година, върху темели на стара църква и е осветена от митрополит Наум Злетовско-Струмишки. Иконите на иконостасът са от XIX век, пренесени от старата църква, дело на неизвестен автор. Живописта е започната в 2001 година от зограф Венко Цветков от Скопие.
Според преброяването от 2002 година Виница има 10 863 жители.
Националност Всичко македонци 9246 албанци 0 турци 256 роми 1209 власи 111 сърби 20 бошняци 0 други 21
Образование и култура
Две основни и едно средно училище, културен дом, кино. В културния дом или така наречения музей се намират останки от едновремешната крепост.
Личности
От Виница са българските революционери от ВМОРО Ангел Винички (1860 – 1902), Георги Иванов (? – 1900), станал по-късно предател и предизвикал злощастната Винишка афера в 1897 година, Григор Димитров Трапезников (около 1880 – ?) и Димитър Паликрушев (? – 1933). В града е родена първата оперна певица във Вардарска Македония – Благородна Бурева (1903 – 1977). Виничанин е югославският партизанин и деец Кирил Михайловски (1916 – 1991). В по-ново време виничани са етноложката Галаба Паликрушева (1928 – 2009) и модната дизайнерка Гордана Вренцоска (р. 1973).
Други На Виница е наречена улица в кварталите „Подуяне“ и „Гео Милев“ в София ().
Вижте също Винишка афера Списък на градовете в Северна Македония
Външни препратки „25-те Мъченика (Изкупителните жертви за Виница)“, публикувано във в. „Глас Македонски“, брой 36, 37, 38, 39, София, 1898 година
Бележки