Ромул (771 пр.н.е.Точната дата на рождението на Ромул и Рем не е известна. Някои антични автори, включително Плутарх, казват че Ромул е на четиридесет и четири години, когато умира през 717 пр.н.е.. Ако това е истина, тогава Ромул и Рем са родени през 771 пр.н.е. и са започнали основаването на Рим на осемнадесетгодишна възраст.— 717 пр.н.е.) и Рем (771 пр.н.е.— 753 пр.н.е.) са митичните основатели на Древен Рим. Според римската митология те са близнациМитичната тема за близнаци е широко застъпена в средиземноморската митология: например Кастор и Полидевк (Диоскурите) от Гърция и Амфион и Зет от Тива., синове на весталката Рея Силвия и на бога на войната Марс (или на Амулий, цар на град Алба Лонга). Братята са сред най-известните отгледани от животни деца в митологията и фантастиката, бидейки кърмени от Капитолийската вълчица.
Някои учени, особено Андреа Карандини, вярват, че Ромул е историческа личност – отчасти заради откриването през 1988 г. на Murus Romuli („Стената на Ромул“ – древно защитно съоръжение, датирано от него към VIII в. пр.н.е.) на северния склон на Палатинския хълм в Рим.Carandini. La nascita di Roma. Dei, lari, eroi e uomini all'alba di una civilta (Torino: Einaudi, 1997) и Carandini. Remo e Romolo. Dai rioni dei Quiriti alla citta dei Romani (775/750 – 700/675 a. C. circa) (Torino: Einaudi, 2006) За него се твърди, че след свада, относно това кой от двамата има подкрепата на боговете да управлява града и да му даде име, е убил брат си. Съответно името „Рим“ се възприема, като производно на неговото (но е възможно изначално да е дошло и от дума, използвана за „река“). Според традиционното вярване, записано като история от Плутарх и Тит Ливий, той е бил първият цар на Рим. В Успоредни животописи Плутарх описва живота на Ромул наред с този на Тезей.
Приписва му се и създаването на легиона и Сената, скоро след основаването на Рим, както и смесването на сабини и римляни (в смисъл – гражданите на Рим) в един народ, случило според легендата още в началото на историята на Рим в резултат на т.нар. Похищение на сабинянките (отвличане от воините му на група млади жени с цел да им станат съпруги). Постига и значителни териториални разширения, свързани с включването на сабините, в редиците на римляните; известно време, според легендата, царува заедно с вожда им Тит Таций. След смъртта си Ромул е почитан като бог под името Квирин. Наследен е (според Тит Ливий – след като градът временно е управляван от сенаторите – в „Ab Urbe Condita Libri“, глава 17)https://m3.chitanka.info/cache/dl/Titus-Livius_-_Dostopametni_geroi_i_dejanija_-_10225-b.pdf от сабинянина Нума Помпилий – вторият едноличен цар на Рим.
Живот преди Рим Ромул и Рем са потомци на принц Еней от Троя и на неговата първа съпруга Креуза. Преди те да се родят умира техният прадядо Прока, в резултат на което дядо им Нумитор и неговият брат Амулий, наследяват съответно трона на Алба Лонга (града на наследниците на троянските бежанци) и дворцовото съкровище, включително златото, донесено от Еней. Амулий се възползва мощта, плод на така полученото богатство и поема от контрола в града, узурпирайки едноличната власт над него, получена преди от брат му, като негово рождено право.
За да попречи на едно бъдещо наследяване на царството от евентуални потомци на детронирания Нумитор, той принуждава неговата дъщеря Рея Силвия да стане жрица весталка и като такава – да даде обет да остане девица. Въпреки това тя забременява, което в легендата се обяснява с изнасилването ѝ в самия храм на богинята Веста (Хестия), за което се твърди, че е извършено от Марс (Арес), бога на войната, който я посещава една нощ, според някои версии – преобразен като вълк. След като ражда две момчета с изключителни сила и красота, тя получава от цар Амулий смъртна присъда, задето не успяла да опази целомъдрието си, а именно – според една от версиите – да я заровят жива (традиционното наказание за съгрешила плътски весталка) или – според друга – да я хвърлят в река Тибър, заедно с близнаците (има исторически противоречия). Децата, според решението му така или иначе се предвижда да умрат. Обаче слугата/робът, на когото е възложено да ги убие решава да не го прави, а само да се престори, че ги е ликвидирал. Той слага двете деца в люлка/кошница, която поставя на речния бряг, и си отива. Според легендата придошлата река ги подема нежно и ги понася по течението си.Подобна история, в която става дума за бебета, поставени в кошница и оставени да се носят по водата, има и за Мойсей, Персей и Саргон I, цар на Акад. Този развой на събитията се приписва на волята на благосклонното към тях речно божество Тиберин. То не само им спасява живота, отвеждайки ги до блатото Велабър (придобило голяма символична значимост) и карайки люлката да се закачи за клоните на едно смокиново дърво, растящо там, но им намира и приемни родители. Занася близнаците на Палатинския хълм, където те са откърмени от вълчица ( – дума, означаваща също и „проститутка“, както и „жрица на богинята на вълците“, откъдето се извежда алтернативна теория, че „вълкът“ всъщност е бил човек). Друго (и също сред свещените на бог Марс) животно, за което се твърди, че е участвало в отглеждането им, хранейки ги под смокиново дърво, е един кълвач. На децата се натъква (може би още докато са във водата, спасявайки ги от удавяне) и овчар на служба при Амулий, чиято жена е известна като Ака Ларенция (за нея друга римска легенда твърди, че е била оженена за Фаустул, както се нарича пастирът, от самия Херкулес). След като попадат в техния дом близнаците (наречени от тях Ромул и Рем) са отгледани от двойката като свои.
Новата майка на момчетата има още 12 сина, със смъртта на един от които Ромул заема мястото му. На него и останалите единадесет се приписва основаването на колегията на Fratres Arvales (Полските братя). По този начин Ака Ларенция е отъждествявана с богинята Церера, на която е посветена тази колегия. Фламенът на Квирин (flamen Quirinalis) е играел ролята на Ромул (отъждествяван с божеството) за да изпълни погребални ритуали в чест на своята осиновителка (като богиня). Много други имена също са свързвани с Ака Ларенция: Ларенция/Лауренция, Лара, Ларунда, Ларента, Ларентина и Mater Larum (Майката на ларите, отъждествявана с богинята Тера), както и Фауна, с оракул на близкия Авентински хълм – жена на Фавн, Bona Dea и Dea Dia. Едно предание разказва, че Ромул и Рем са откърмени от богинята-вълчица Лупа (или Луперка), също отъждествявана с Ака Ларенция, но добавя че мъжът на Луперка е богът на вълците и овчарите Луперк, който носел плодовитост на стадата, а неговата връзка с вълците ги карала да не нападат овцете. Преданието, че Ромул и Рем са откърмени от вълчица, може да бъде обяснено и с предположението, че Ларенция е наречена „lupa“ (буквално „вълчица“, но в преносен смисъл – „куртизанка“) поради аморалния образ на жената (Тит Ливий, I. 4; Овидий, Фасти, III. 55). С променянето на религиозните практики, много по-ранни предания често биват изменяни в по-пренебрежителен вид от по-късни автори. Новите традиции затъмняват старите, редовно преминаващи в митологията.
Според повечето предания за Ромул и Рем с порастването и възмъжаването им техният знатен произход си проличава още повече в техните сила, смелост и красота, дори отколкото докато са още малки деца, а у Ромул и мъдростта и политичността са по-видими. Омразата и презрението към по-висшестоящите служители на владетеля, изпитвани от много от жителите на страната, преливат в обич към двамата братя, които (препитавайки се с труд и лов) стават закрилници и отмъстители на населението на целия Лациум, както от техните посегателства, така и от тези на местните разбойници и крадци. В този смисъл те се прочуват още 11-годишни. Пак по това време се замесват и във враждата между овчарите на Амулий и на Нумитор (който е оцелял, макар и свален от власт). Ромул и Рем организират контра-нападение и връщат на хората на настоящия цар многоброен добитък, заграбен им от онези, работещи за бившия, с което предизвикват гнева на последния. Скоро преминават и към по-дълбока конфронтация, приемайки в своята компания много бедни хора и роби на Нумитор и подбуждайки антидържавни настроения. Обаче губят срещу хората на Нумитор и Рем става негов пленник и заложник (Ромул междувременно е зает с жертвоприношения, към каквито има особена склонност). Нумитор, който гледа на Ромул и Рем като на привърженици на брат му, отвежда при него Рем за да бъде съден, разчитайки на неговото съчувствие, но и на народната подкрепа. Успява да си издейства позволение лично да накаже пленника, но е разколебан от неговата осанка, а като узнава и колко е добродетелен и юначен и че е бил изоставен като бебе и после открит и откърмен от вълчица на бреговете на Тибър, припознава в него и Ромул своите внуци от Рея Силвия.
От своя страна Ромул, завърнал се след жертвоприношенията и известен от Фаустул за премеждията на Рем, събира войска за поход срещу Алба Лонга, смятайки че той е в ръцете на царя, докато Рем всъщност вече е в къщата на Нумитор. Изпреварен е обаче от овчаря, който отива в града, вземайки люлката, в която е намерил Ромул и Рем и с намерението да осведоми царя за това. Случайно намира и подходящ свидетел – същият онзи слуга, който някога е пощадил децата, а сега е един от стражите при портите на Алба Лонга. Заедно разкриват истината на Амулий, който в афекта си решава да изпрати при брат си човек, който да разбере дали и той вече я знае. Шпионинът му – всъщност симпатизиращ на Нумитор – го предава. По негова идея Ромул и Рем обединяват силите си – Ромул напада града отвън с армията си, съставена от противници на Амулий, а Рем подклажда настроенията срещу него отвътре.
Скоро залавят и убиват паникьосания владетел и завземат града му, който със смъртта на Амулий се успокоява, а Ромул и Рем са поканени да го управляват. Близнаците обаче отказват, настоявайки царската власт да се върне на техния още жив дядо, което им желание е изпълнено. Те отдават по подобаващ начин почит и на своята майка Рея Силвия, след което напускат Алба Лонга, последвани от бегълци, избягали роби и други хора, които искат втори шанс в живота. Причината, според легендата за тях е, че възнамеряват да основат свой собствен град някъде около склоновете на Палатинския хълм и да го управляват самостоятелно, а не да бъдат поданици на Нумитор.
Основаването на Рим
Съгласието между Ромул и Рем бързо изчезва след установяването им по местата, където смятат да строят селището си. Те така и не успяват да се споразумеят нито кой да ръководи работите, нито къде точно да бъде разположен градът им. Ромул настоява да е на Палатин (мястото на временния им лагер), Рем – на стратегическия и добре укрепен Авентински хълм. Споровете им стават причина за смъртта на Рем, но относно обстоятелствата по настъпването ѝ няма единно мнение. Специфичната латинска фраза, описваща смъртта на Рем в някои версии, заявява просто с безпристрастен тон, че Рем е умрял, без да уточнява дали е бил убит или не, обаче в други именно това се случва с него. Според Тит Ливий (в „Ab Urbe Condita Libri“, глава 7) Рем по-скоро загива в сражение между свои привърженици и такива на Ромул, но той посочва и че по негово време битува тезата, че лично Ромул е убил Рем и то не в битка, а пронизвайки го внезапно, след отправено му от последния предизвикателство. Освен самият Ромул, като убиец на Рем е сочен и воин на име Целер, близък приятел на Ромул, който му помага и да основе Рим.