„Уичита“ () е тежък крайцер на ВМС на САЩ от времето на Втората световна война. Развитие на проекта „Ню Орлиънс“.

История на създаването Според условията на Лондонското морско съглашение от 1930 г. САЩ имат право на един тежък крайцер през 1934 и още един през 1935 г. По програмата от 1934 г. е заложен крайцерът USS Vincennes (CA-44) от типа „Ню Орлиънс“. Но следващият крайцер, през март 1934 г., е решено да се строи по нов проект. За основа на проекта е взет проектът „Бруклин“. Силовата установка е взета без изменения. Вместо 152-mm оръдия са поставени 203-mm. Наличието на три, а не на пет кули на главния калибър позволява да се разположат универсалните 127-mm оръдия не побордно, а по ромбовидна схема. Това чувствително подобрява секторите им на обстрел.. Първоначално се планира, че установките на главния калибър ще бъдат такива като на Quincy. Дебелината на бронираната палуба ще бъде същата. Двестатонният резерв (до вашингтонския лимит от водоизместимост) е планирано да се използва за усилване на бронята на барбетите и главния пояс. Но има проблем, който е счетен за по-важен, отколкото усилването на защитата. Това е проблемът със значителното разсейване на снарядите при стрелба с главния калибър – 915 м на 22 860 м, което прави стрелбата по цели от типа кораб на голяма дистанция безполезна. Преминаването към по-къси, 3,5-калибрени снаряди, които имат по-добра групировка, е отхвърлено, тъй като те имат по-малка далечина на стрелбата и бронепробиваемост, което е особено критично, защото оръдията така и така са дефорсирани, за да се увеличи живучестта на ствола чрез намаляването на заряда барут и началната скорост от 914 м/с до 823 м/с. Оръдията Марк 12 са, за първи път във флота на САЩ, поставени в трицевни установки в индивидуални люлки. Новите кули с разстояние между осите на оръдията 1,83 м (72 дюйма) (при японските тежки крайцери – 190 см) дават добър резултат. Но новите триоръдейни кули с индивидуални люлки с по-голям погон и нов барбет са прекалено тежки и поставянето им би означавало загубата на сантиметър и половина от дебелината на пояса и траверсата, и 2,5 см от дебелината на барбета и бойната рубка. Коментира се и въпросът за разработката на изцяло нов проект. Но е намерено компромисно решение: междуосевото разстояние е намалено до 1,78 м (70 дюйма), а барбетите са направени във формата на обърнат конус, което им позволява да имат относително голям погон и приемлива маса. Страничен ефект от обратния наклон на барбетите се явява и увеличената снарядоустойчивост. Следващият тип тежки крайцери получава същите установки на главния калибър. Също е усилено бронирането – дебелината на пояса нараства до 152 mm, а на барбетите до 178 mm. крайният резултат е това, което се иска изначално: защитата остава на предишното си ниво, а кучността при залп се увеличива.

Обаче историята не завършва само с това. Към май 1936 г. възниква сериозно съмнение относно адекватността на предлаганата 127-мм/25 зенитна батарея; новото оръдие 127-мм/38 е явно по-добро. Проектното изпълнение на универсалната батарея трябва да се състои от четири закрити и четири открити (щокови) 127-мм/25 установки. Закритите установки от дадения тип никога не са използвани по-рано, също така не се планира да се използват и впоследствие – те са ексклузивни. Флотът не желае да има на въоръжение четири уникални установки, предназначени изключително за един кораб. Може да се използват вече готовите единичните 127-мм/38 установки. Предварителните изчисления показват, че проблемите свързани с водоизместимостта и устойчивостта позволяват поставянето само на шест оръдия – четири закрити и две открити. В качеството на компромис корабът е завършен с шест, а не със осем оръдия, а решението за следващите две е отложено в зависимост резултата от кренуването. Кренуването, проведено през май 1939 г., показва по-лошо състояние на устойчивостта спрямо очакванията. Независимо от това наистина върху основната палуба, а не на надстройката, е решено да се поставят две допълнителни оръдия. За компенсация се налага поставянето на 200,4 дълги тона чугунен баласт. Също така са разработени инструкции за запълването с вода на горивните резервоари, спрямо изразходваното гориво. Баластът е поставен веднага, а оръдията са монтирани при първия ремонт.

Конструкция

При „асториите“ договорната водоизместимост е надвишена със 140 тона – не толкова много, ако се направи сравнение спрямо други страни. За това инженерите получават не афиширано разпореждане: към новия проект да се добавят още двеста тона. Конструкторската мисъл поема по диалектическа спирала и се връща към старата гладкопалубна схема на първите тежки крайцери. Само че сега вместо значителна седловатост и подем към форщевена, както е при „Солт Лейк Сити“, корпусът има висок борд по цялата си дължина. Това дава възможност да се поставят катапултите, предназначени за пуск на самолетите, на кърмата. Американците преценяват това решение за изгодно, тъй като се освобождава място в средната част на кораба, което е прекалено удобно за разполагането там на зенитната артилерия. В резултат на това такъв подход към проектирането на корпуси става характерна черта на американската корабостроителна школа и се използва при кораби от най-различни класове – от разрушители до линкорите от типа „Айова“.

Към времето, когато е достроен, през февруари 1938 г., „Уичита“ е почти на предела на разрешените 10 000 дълги тона; в резултат формално е въведен в строй само с две от осемте 5-дюймови оръдия, за да се изобрази съблюдаване на договора. Тогава е измерена и височината на надводния борд и тя съставя 9,2 м по носа и 7,6 м на кърмата, водоизместимостта при това е около стандартната, съответно, при нормална водоизместимост тя е доста по-малка. При „Бруклин“ (от него е заимстван корпусът) височината на надводния борд при нормална водоизместимост при носа е относително неголяма и съставя 8,2 м, за сметка на това при кърмата е 7 м. Дължината на „Уичита“ по водолинията съставлява 600 фута (182,88 m), а максималната – 608 фута и 4 дюйма (185,42 m). Ширината му е 61 фута и 9 дюйма (18,82 m), газенето – 23 фута и 9 дюйма (7,24 m). Той е със стандартна водоизместимост от 10 589 д.т. (10 759 тона) и пълна от 13 015 д.т. (13 224 t). Корпусът повтаря теоретичния чертеж на „Ню Орлиънс“, но полубакът е продължен до кърмата. Корпусът е набран по надлъжната схема и обикновено се пише, че това трябва да доведе до неговото олекотяване, но корпусът тежи 4915 д. тона спрямо 4490 д. тона на USS Tuscaloosa (CA-37). За сметка на по-голямото газене височината на надводния борд при носа за „Уичита“ е по-малка, отколкото при „Ню Орлиънс“ с 30 см. Екипажът се състои от 929 офицера и матроса. Той носи четири хидросамолета и два катапулта и кран за качване на самолетите, които се намират на кърмата, за разлика на крайцерите от предходните проекти. „Уичита“ има четири парни турбини „Парсънс“ и осем водотръбни котли Babcock & Wilcox. Силовата установка е разчитана за мощност от 100 000 конски сили (75 000 kW) и максимална скорост от 33 възела (61 km/h). Нормалният запас гориво съставлява 1323 д.т (1344 тона), а пълният – 1984 д.т (2016 тона) мазут, проектната далечина на плаване съставлява 10 000 морски мили (18 520 km) при скорост от 15 възела (28 km/h). Когато са поставени останалите 5-дюймови оръдия, става ясно, че кораба има прекалено голямо високо тегло, и за това на дъното му е добавен 200,4 д.т (203,6 тона) чугунен баласт. Независимо от предприетите мерки метацентричната височина съставя 1,02 m при пълно натоварване (13 005 д.т.), 0,92 m при натоварване в 2/3 от пълното (12 152 д.т.).

Въоръжение Основното въоръжение на „Уичита“ съставляват девет 203-mm оръдия Mark 12 (такива като на „Куинси“ и „Вансен“), поставени в триоръдейни куполни установки нов образец. За 203-mm установки от предишния образец е характерен проблемът с голямото разсейване на снарядите в залпа поради близкото разположение на оръдията в кулата. За решаването на този проблем на „Уичита“ е увеличено разстоянието между осите на стволовете до 170 cm и оръдията са поставени в индивидуални люлки. Барбетът получава конична форма с намаляване на диаметъра в долната част на установката, за да не се увеличава прекомерно неговия диаметър. Свръхтежкият 152-кг снаряд е чисто бронебоен и обладава слабо фугасно действие, а фугасният тежи едва 118 кг, има взривател с мигновенно действие и е предназначен за обстрел на брегови цели и небронирани съдове, полубронебоен няма в боекомплекта. Снарядите имат прекалено различна балистика.

Като среден калибър се появяват 127-mm/38 оръдия. Оръдията се намират в еднооръдейни установки, тъй като двуцевните към момента все още не са създадени. Четири от тях са напълно затворени. За подобряване на секторите на обстрел 127-mm оръдия са разположени по ромбичната схема, вместо използваната по-рано побордна. Тъй като по проект на крайцера трябва да има 127-mm оръдия с дължина на ствола от 25 калибра, а не 38, както излиза на практика, възниква проблемът с увеличението на горното тегло, който решават с поставянето в трюма на 200,4 д.т чугунен баласт.

Зенитното въоръжение се състои от осем 12,7-mm картечници. По мерките на Втората световна война това е явно недостатъчно и то няколко пъти се усилва в процеса на експлоатацията. През юли 1941 г. са поставени две четирицевни установки 28-mm автомати. През ноември 1943 г. вместо тях са поставени 4×4 и 2×2 40-mm „Бофорс“ и 18 20-mm „Ерликон“. Към края на войната допълнително са поставени още две сдвоени установки 40-mm „Бофорс“.

Авиационното оборудване е изместено към кърмата. На квартердека са има два катапулта и четири хидросамолета. Самолетният хангар е разположен под горната палуба и се закрива от голяма подвижна врата.

Брониране Главният брониран пояс има дебелина 152 mm. Носовите погреби се защитават от 102-mm пояс, а кърмовите – кутиевидно, разположени под нивото на водолинията, тъй като боезапасът е разположен на долните платформи. По краищата дебелината на пояса намалява до 102 mm. Поясът се затваря от траверси с дебелина 152 mm. Палубата има дебелина 57 mm. Барбетите са 178 mm. Те имат формата на обърнат конус, стесняващ се от кулата към погреба, което увеличава тяхната здравина. Кулите на главния калибър повтарят защитата на кулите на „Астория“ – тяхната челна броня достига 203 мм, покривът е 70 мм, 95 – 38 мм отстрани и 38 мм отзад, но са по-големи и с по-голяма маса. Масата на кулите с оръдията е 319 тона (при „Ню Орлиънс“ теглото на кулите съставлява 299 тона, диаметърът на барбета съставлява 6,4 м, а започвайки от „Тъскалуса“ кулите са с по-малко тегло – едва 254 т). Вертикалната броня е от клас „А“, а хоризонталната от стомана STS. Общото тегло на бронята (без бронята на палубите) съставлява 1473 тона – т.е. 14% от стандартната водоизместимост, което е малко по-малко отколкото при типа „Ню Орлиънс“ (1507 тона или 15%), като абсолютна и относителна стойност. Зоната на неуязвимост от 203-mm снаряди е голяма и се простира от 50 до 110 кабелта. Но през 1939 г. на въоръжение е приет нов удължен снаряд. При изчисляване на зоната на неуязвимост според новия снаряд тя вече съставлява дистанция от 77,5 до 112 кабелтови. Защитата на кърмовите погреби е изпълнена във вид на своеобразна „кутия“, закрита отпред, отзад, отстрани и отгоре, бронята на носовите погреби върви по външния борд, но не се изкачва над нивото на водата, тъй като боезапасът е разположен на долните платформи, оставяйки по този начин корабът незащитен от повреди и наводнявания във външните отсеци даже от леки снаряди.

Силова установка