Пневмонията е възпаление на белите дробове. Заболяването засяга поотделно, но по-често едновременно, извършващите газообмена между вдишания въздух и кръвта алвеоли и заобикалящата ги белодробна тъкан, наречена интерстициум, при което се нарушава нормалният процес на дишане. Пневмонията може да бъде предизвикана от различни причини, като инфектиране с бактерии, вируси, гъби или паразити, от химическо или физическо нараняване на дробовете, някои лекарства и други състояния, като например автоимунни заболявания.

Типични симптоми, свързвани с пневмонията, са кашлица, болка в гърдите, треска и задух. За нейното диагностициране се използват рентгенови снимки и изследване на храчките. Лечението зависи от причинителя на заболяването, като най-разпространените бактериални пневмонии се лекуват с антибиотици.

Пневмонията е често срещана болест, разпространена сред всички възрастови групи, и е нерядка причина за смърт при млади, стари и хронично болни. Всяка година приблизително 450 милиона души се разболяват от пневмония, което представлява седем процента от общото население, като резултатът от това са около 4 милиона смъртни случая. Макар и пневмонията да се счита за „капитан на армията на смъртта“ от Уилям Ослър през XIX век, усъвършенстването на антибиотичните терапии и ваксините през XX век бележи подобрения в броя на преживели болестта. Въпреки това в развиващите се страни и сред хората в напреднала възраст, най-младите и хронично болните, пневмонията си остава водеща причина за смъртност.

Признаци и симптоми Symptoms frequency Честота на симптома Кашлица 79 – 91% Умора 90% Температура 71 – 75% Недостиг на въздух 67 – 75% Храчки 60 – 65% Болки в гърдите 39 – 49%

Хората, страдащи от заразна пневмония, често се оплакват от влажна кашлица, температура, придружена от втрисане, недостиг на въздух, остра или пронизваща болка в гърдите при дълбоко поемане на въздух и повишена дихателна честота. При хората в напреднала възраст помраченото съзнание може да бъде един от най-явните признаци. Типичните признаци и симптоми при деца под пет години са температура, кашлица и ускорено или затруднено дишане.

Високата температура не е твърде характерен симптом, тъй като се наблюдава при доста други често срещани болести и може да отсъства при сериозно болните или страдащите от недохранване. Освен това кашлицата често отсъства при деца на възраст под 2 месеца. По-сериозните признаци и симптоми могат да включват: синкаво оцветяване на кожата, намалена жажда, конвулсии, упорито повръщане, екстремни стойности на температурата или намалено ниво на съзнание.

Бактериалната и вирусната пневмония обикновено показват подобни симптоми. Някои причини са свързани с класически, но неспецифични клинични характеристики. Пневмонията, причинена от Легионела може да се прояви с болки в корема, диария или помрачено съзнание, докато пневмонията, причинена от Стрептококус пневмоние е свързана с ръждиви на цвят храчки, а пневмонията, причинена от Клебсиела може да се изрази в кървави храчки, често описвани като „боровинково желе“. Кървавите храчки (известни като хемоптиза) също могат да се проявят при туберкулоза, грам-отрицателна пневмония и абсцеси на белите дробове, както и по-често при остър бронхит. Микоплазмена пневмония може да се прояви във връзка с подуване на лимфните възли на шията, болка в ставите или възпаление на средното ухо. Вирусната пневмония се проявява по-често с хрипове, отколкото бактериалната пневмония.

Причина

Пневмонията се дължи предимно на инфекции, причинени от бактерии или вируси и по-рядко от гъбички и паразити. Въпреки че са идентифицирани над 100 щама на заразни агенти, само няколко от тях са причина за повечето случаи на заболяването. Смесени инфекции от вируси и бактерии едновременно могат да се проявят при до 45% от инфекциите при децата и 15% от инфекциите при възрастните. При приблизително половината случаи на заболяване причинителят не може да бъде изолиран, въпреки внимателното тестване.

Терминът пневмония понякога се прилага по-широко към всяко състояние, водещо до възпаление на белите дробове (причинено например от автоимунни заболявания, химически изгаряния или реакции от лекарства); по-точно е обаче такова възпаление да се нарече пневмонит. В миналото заразните агенти са се разделяли на „типични“ и „атипични“ въз основа на предполагаемите им прояви, но доказателствата не подкрепят такова разграничение и поради тази причина вече не се набляга на това.

Условията и рисковите фактори, които предразполагат към пневмония, включват: тютюнопушене, имунна недостатъчност, алкохолизъм, хронична обструктивна белодробна болест, хронична бъбречна недостатъчност и чернодробно заболяване. Употребата на киселинно потискащи лекарства, като инхибитори на протонната помпа или H2 блокери е свързана с увеличен риск от пневмония. Напредналата възраст също предразполага към пневмония.

Не трябва да се бърка пневмонията с бронхит. Това са две различни здравословни състояния. Докато при пневмонията се засягат алвеолите на белите дробове, при бронхита се възпаляват бронхите. Общото на двете заболявания е, че се причиняват от инфекция. Ако не се лекува бронхитът, може да доведе до развитие на пневмония при хора с увредени защитни механизми, например поради тютюнопушене, потисната имунна система, или напреднала възраст. Симптомите на двете състояния са почти идентични, но за пневмония са характерни по-тежки оплаквания като тахипнея, крепитации и системни прояви като замаяност или сънливост и периферна цианоза, докато при остър бронхит често липсват такива и диагнозата се поставя след изключване на пневмония. Когато има съмнение за възникнала на пневмония, диагнозата се потвърждава или отхвърля чрез пулсова оксиметрия, пълна кръвна картина и радиография на гърдите.

Бактерии Бактериите са най-честата причина за придобита в обществото пневмония (ПОП), като Стрептококус пневмоние е изолирана в приблизително 50% от случаите. Други често изолирани бактерии включват: Хемофилус инфлуенце в 20%, Хламидофила пневмония в 13% и Микоплазма пневмония в 3% от случаите; Стафилококус ауреус; Мораксела катаралис; Легионела пневмофила и грам-отрицателни бацили. Все по-често се срещат резистентни на лекарства варианти на горните инфекции, включително резистентната на лекарства Стрептококус пневмоние (DRSP) и метицилин резистентен Стафилококус ауреус (MRSA).

Разпространението на организмите се улеснява при наличие на рискови фактори. Алкохолизмът се свързва със Стрептококус пневмоние, анаеробните организми и с Микобактериум туберкулозис. Тютюнопушенето улеснява влиянието наСтрептококус пневмоние, Хемофилус инфлуенце, Мораксела катаралис и Легионела пневмофила. Експозицията на птици се свързва с Хламидия пситаци, на домашни животни с Коксиела бурнети, вдишването на стомашно съдържание с анаеробни организми и кистозна фиброза с Псевдомонас аеругиноза и Стафилококус ауреус. Стрептококус пневмоние се среща най-често през зимата и се счита, че е налична при хора, които вдишват голямо количество анаеробни организми.

Вируси При възрастните, вирусите причиняват приблизително една трета, а при децата около 15% от случаите на пневмония. Най-честите причинители включват: риновируси, коронавируси, инфлуенца вирус, респираторен синцитиален вирус (RSV), аденовирус и параинфлуенца. Херпес симплекс вирус рядко причинява пневмония, освен сред следните групи: новородени, раково болни, реципиенти на трансплантация и хора със значителни изгаряния. Хората с трансплантация на орган или такива, които по друга причина са с нарушен имунитет, показват висок процент случаи на пневмония от цитомегаловирус. Страдащите от вирусни инфекции могат да получат вторично заразяване с бактерията Стрептококус пневмоние, Стафилококус ауреус или Хемофилус инфлуенце, особено при наличие и на други здравословни проблеми. През различните периоди от годината преобладават различни вируси, например през грипния сезон инфлуенца причинява над половината от случаите на вирусни заболявания. От време на време настъпват и епидемии от други вируси, включително хантавируси и коронавирус.

Гъбички Гъбичната пневмония е рядко срещана, но се наблюдава най-вече при хора с отслабена имунна система поради СПИН, имунопотискащи лекарства или други медицински проблеми. Тя най-често е причинена от Хистоплазма капсулатум, бластомикози, Криптококус неоформанс, Пневмоцистис цировеци и Кокцидиодиди имитис. Хистоплазмозата се среща най-често в Речния басейн на Мисисипи, а кокцидиоидомикоза се среща най-често в Югозападните щати на САЩ. Броят на случаите се увеличава през втората половина на XX век, поради увеличените пътувания и потискане на имунитета сред населението.

Паразити Белите дробове могат да бъдат засегнати от различни паразити, включително: Токсоплазма гондии, Стронгилоидес стеркоралис, Аскарис люмбрикоидес и Плазмодиум маларие.Murray and Nadel (2010). Chapter 37. Тези организми обикновено навлизат в тялото чрез директен контакт с кожата, поглъщане или чрез насекоми, пренасящи зарази.С изключение на Парагонимус вестермани, повечето паразити не засягат точно белите дробове, а засягат белите дробове второстепенно чрез други области. Някои паразити, по-специално тези, които спадат към рода на Аскарис и Стронгилоиди, стимулират силна еозинофилна реакция, която може да доведе до еозинофилна пневмония. При други инфекции, като маларията, засягането на белите дробове се дължи предимно на системно възпаление, причинено от цитокин. В развитите страни тези инфекции се срещат най-често при хора, които се завръщат от пътуване, или сред имигрантите. В световен мащаб тези инфекции се срещат най-често при хора с имунна недостатъчност.

Идиопатична пневмония Идиопатичните интерстициални пневмонии или незаразните пневмонии представляват клас от дифузни белодробни болести. Те включват: дифузно алвеоларно увреждане, организираща пневмония, неспецифична интерстициална пневмония, лимфоцитна интерстициална пневмония, десквамативна интерстициална пневмония, интерстициална белодробна болест, свързана с респираторен бронхиолит и обикновена интерстициална пневмония.

Патофизиология

Пневмонията често започва като инфекция на горните дихателни пътища, която се придвижва към долните дихателни пътища.

Вирусни Вирусите могат да достигнат до белия дроб по много различни пътища. Респираторният синцитиален вирус обикновено се прихваща, когато хората пипат заразени предмети и след това пипат очите или носа си.Murray and Nadel (2010). Chapter 31.Други вирусни инфекции настъпват, когато през устата или носа се вдишат носени по въздуха заразени капки.Щом навлязат в горните дихателни пътища, вирусите могат да си проправят път в белите дробове, където нахлуват в клетките, които покриват дихателните пътища, алвеолите или белодробния паренхим. Някои вируси, като морбили и херпес симплекс, могат да достигнат белите дробове чрез кръвта. Инвазията на белите дробове може да доведе до различни степени на клетъчна смърт. Когато имунната система реагира на инфекцията, може да се получи дори още по-голямо увреждане на белите дробове. Белите кръвни клетки, предимно едноядрените клетки, предизвикват възпалението. Освен че увреждат белите дробове, много вируси едновременно с това засягат други органи и по този начин нарушават други функции на тялото. Вирусите също така правят тялото по-податливо на бактериални инфекции. По такъв начин може да възникне бактериална пневмония като коморбидно състояние.

Бактериални