ШплинтътБДС EN ISO 1234:2003 „Шплинтове“ (, популярно в български и като шплент) е метален крепежен елемент с два свободни края, които се огъват при монтажа (фиг. B). Изработен е от отрязък тел с полукръгло сечение, сгънат на две с образуване на ухо в мястото на сгъването (фиг. A). Допрени, двата края преди монтаж имат формата на кръг (фиг. D). Шплинтове се изработват с различни размери и форма.
Конструкция
Новият шплинт (фиг. А) има плоски вътрешни повърхности, които се допират по цялата си дължина и видимо представляват един цилиндър, чийто вид е показан на фиг. D. След като е монтиран в отвора, двата края се огъват настрани, като по този начин фиксират шплинта на място (фиг. В). Когато бъде демонтиран, се препоръчва той да бъде заменен с нов, поради умора на материала.
Шплинтовете се изработват от мек материал, основно нисковъглеродни стоманиЕСКД Справочник по конструкторска документация, ДИ „Техника“, София, 1988, стр. 854 Допуска се изработването им от корозионноустойчиви сплави или цветни метали и техните сплави.
Видове в зависимост от краищата за огъване
Означение Условният диаметър на шплинта според стандарта е диаметърът, през който преминава шплинтът. Дължината L се определя като разстоянието от по-късия край на шплинта до точката, в която ухото на шплинта контактува с отвора за монтиране.
Означението на шплинт с диаметър D = 3,2 mm и дължина L = 18 mm е: Шплинт 3,2×18.
Източници
Категория:Машинни елементи Категория:Крепежни елементи